Bolkata

Kazvat, che bolkata kaliava... Che tia ni pravi po-silni... A taka li e v deistvitelnost? Mozhem li sled vsiaka edna bolka da produlzhim napred...
I zashto izobshto triabva da ni boli?
Zashto si prichiniavame edin drugimo bolka??? Ako po-chestichko se zamisliahme vurhu prostichkoto zhiteisko pravilo "Kakvato bolka prichiniavash, takava bolka poluchavash", mozhe bi shteshe da ni e po-lesno... No tova vazhi samo za otnosheniata ni s horata...
A ima bolka, koiato ne mozhem da predotvratim ili kontrolirame... Tia kakvo e? Nakazanie, cenata, koiato triabva da platim za neshto? Nali v zhivota niama nishto bezplatno... no zashto cenata triabva da e tochno bolkata, stradanieto? I zashto zhivota vinagi se celi tam kudeto nai-mnogo boli?
Toi mozhe bi umira... i ne moga da go spasia, ne moga da mu pomogna... I me boli. Kakvo plashtame i dvamata?
Kazhete mi lek sreshtu bolkata, kazhete mi kak da ia preodoleia? I kazhete, zashto po diavolite tolkova silno boli???

каквото и да чуеш, каквото и да ти кажем няма да помогне! всички изпитваме или сме изпитвали болката. когато сме щастливи сме слепи за тази на другите хора, а когато сме нещастни във всеки виждаме само отражение на нашата болка.
щастието и нещастието се балансират. ще ти мине, всичко минава...

Dano e taka...
Bolkata minava, no sled sebe si ostava opustoshenie...

фениксът се ражда от пепелта си...

"той може би умира" - няма лек за нея
има хиляда и едно "защо" и нито едно "защото"
... освен може би само едно
защото през нея светът достига до сърцето

Бих искала да ти кажа нещо... нещо мило, нещо успокоително, нещо весело, нещо разтоварващо, нещо заразително... но виж, sweet, едва ли ще помогне. Болката и мен спохожда често, често... и тогава си казвам... усмихни се, пасче, виж с какво изпитание те наградиха!... и така до следващият път... щастлива...и все още жива.

А секне ли тази река... и ти с нея си отиваш.
Ти не искаш това, нали?


-----
pass

Разбирам те.От четири месеца съм в това състояние.Първо болката от изгубеното ми куче.После болката от спомена за очите на обречените на смърт кучета в приюта,където ходих през две седмици.И всеки път ставаше все по трудно да го понеса.Вчера видях ударено от кола куче.Не му помогнах Не знаех как.Вината ...
Кой е измислил,че живота трябва да е такъв?

След всяка преживяна болка човек излиза различен.От щастие не се променяме...
Само че как да я преодолеем.Казват, че ако споделиш помагало, но май точно когато най-много боли, нямаш с кого да споделиш...
Поне се наплачи...
Издебваш ;-) ,когато няма никой наблизо и му удряш един рев от сърце ;-)Може да помогне...

Можем! След всяка болка остава мъдрост, а не опустошение...решението дали ще разберем или ще се отдадем на мъката е наше...живота се цели там където най-много боли за да ни научи сами да взимаме решенията си...дори и когато любимото същество умира имаш избор...

...сънувах как охлюв лази по острието на бръснач...

Мисля, че откъса беше от Дамян Дамянов:

"...Ако не го боли човекът никъде,
язък за него, значи, не е жив..."

Ти си добър човек, за това те боли, sweet,
запази добротата си, явно, за нея трябва да се плаща...

I kakuv e po-tochno izbora???

Obozhavam "Apokalipsis sega"... Liubimia mi film!!!

ot vse surce ti blagodaria za milite dumi...
priemam bolkata, priemam vsiako izpitanie...no ne i zagubata na liubimoto si sushtestvo... tova mi e trudno da preglutna! tova me kara da se poburkvam...

е да се отдадеш на мъката, с която ще го върнеш ли? Или да продължиш да живееш пълноценно и да правиш нещата такива каквито биха го направили щастливо любимото ти същество...

...сънувах как охлюв лази по острието на бръснач...

zvuchi strashno kato go prochetesh purvia put... men napravo me porazi purvonachalno... chestno- duhut mi sekna... kato se zamislih, viarno e... no zhestoko...

:)))

лоши хора, брод! няма!

ето това го разправям на много хора, ама не ми вярват.

ето това го разправям на много хора, ама не ми вярват.

обичаш някого, той живее в теб и ти живееш в него. затова те боли, когато него го боли, затова той продължава да живее в душата ти, дори когато вече го няма. смъртта не е нито края, нито началото. смъртта е просто нашия спътник, който винаги ни следва и ни наблюдава.
ако той умира, можеш да направиш едно нещо. спри мислите си, доближи се до него и го целуни без да мислиш за каквото и да било! тогава смъртта ще види, че не искаш да го пуснеш и може би ще отстъпи пред непреклонното ти намерение. направи го, част от мен ще бъде с теб и ще ти помага!

дълбоко в себе си вярват, брод!

Питаш защо има болка.
Много странното е, че живота ни тук, това голямо училище ни учи чрез болката. Тя е, за да ни държи Будни (или за да ни събужда по-скоро) в Пътя. "Страданието е развитие" - ако осъзнаем това, ще намираме сили да понесем болката... когато имаме прозрението да си отговорим на въпроса "защо това се случва", когато открием причината... ще имаме сили и да понесем и да продължим.
Радвай се на болката, когато ти дава будности...
когато не ти дава будности, потърси ги в себе си...
Знам, че е трудно. Ще кажеш "лесно ти е на тебе, нали не ти е до главата". Всички познаваме болката много или малко. Неизбежно е това, защото сме тук (в материята), в училището.
Търси.... знанието. Само то помага!

Аз съм Вали /ударението е на "а"/

Всяко нещо което не те убива те прави по-силен

the live is a party and you are invited, dont miss it