Влюбих се...

Влюбих се. До полуда.
Случвало ли ви се е да се влюбите толкова много, че да се изплашите. На мен - да. Открих любовта...и избягах. Отказах се от нея.
Сега се чувствам ужасно...Но нямаше ли да бъде още по-ужасно, ако той ме изостави. Ако се насити...
Щастие! Мисля, че не съществува такова.
А струва ли си въобще да се живее, тогава?

да те поздравя... А ти си взела че си избягала...

Явно не живееш само за едната любов и едното щастие, щом вместо да им се отдадеш на мига ти си се замислила за после!

Все пак докато бягаш не се обръщай назад, да не налетиш така на някоя нова любов

Victims, aren't we all?!

Бягам...

Животът и без това бил движение...
Така и така си се замислила за бъдещето - обмисли го добре!

Victims, aren't we all?!

Не мога да мисля в момента...

..нямаш добро самочувствие!?

и защо се влюби? веднага поправи грешката! влюби се отново, но в подходящия, в този, от когото няма да те е страх, в този, за когото любовта е нещо важно. той няма да ти позволи да избягаш - просто ще усети безпокойството ти и вместо да те подлага на проверки на чувствата, ще ти протегне ръка - топла. успех!

Престани сама да тровиш живота си! Защо сама се нараняваш и се измъчваш така? Отпусни душата си! Влюби се отново, но се научи да се наслаждаваш на всеки миг, да вземаш това, което ти се предлага и да го оценяваш, а не постоятнно да си заваш въпроса "ами, ако...?". Успех!

NONA_anon e prava...
No az bih dobavil, che triabva da postupish kakto se vliza v nepoznati vodi: Topni edno krache vuv vodata, ako e mnogo studena - bez! Ako e mnogo dulboka bez! Ama ako si e normalna voda, toplichka ot slunceto i ne mnogo dulboka, mozesh da propusnesh edno strahotno preziviavane, ako shtesh i za celia ti zivot!
I NONA_anon, ne vinagi i partniora ti e podgotven za vsichko - niakoi hora sa mnogo dobri i liubveovilni, narechi gi vliubeni v teb, no prosto niamat opit. Kakto niama opit i nasheto momiche, spored mene...
Pozelavam i uspeh, razbira se...

Ако беше продължила, можеше в крайна сметка да се окаже треторазрядна любовчица. Така си запазила мечтата и искрата за цял живот.

Нещо като изгарянето на никому неизвестната Троя, за да се създаде "Илиада"-та. Силна си. Завиждам ти донякъде... :о)

Naprotiv..shtastieto suhtestwuwa no prosto e mnogo trudno da se otkrie ,a kogato towa stane to trae mnogo kratko pochti winagi e taka...
za sujalenie zashtoto ako traeshe wechno shteshe da e prekrasno..

А колко струва искра, не запалила нищо?

изстиналата пепел?

Опцията за провал съществува винаги, наистина ли смяташ, че е проява на сила да избягаш, да не опиташ?
И как все пак в този ред на мисли, тя ще знае/познае кога няма риск и ще изживее "мечтата" си?

Станалото - станало. Ще я утеши ли и ще й помогне ли много ако всички й крещим в ушите, че е изпуснала големия смисъл на живота си? За изписването на вежди и ваденето на очи си чувала, нали?

да оспорвам логиката в мнението ти.
Едва ли някой въобще може да и помогне с готови отговори, най-големия успех ще е ако я провокираме да обмисли различните мнения.

Толкова песимизъм се чете в постинга и ...

хората, които пишат тук имат илюзията, че някой друг може да им помогне. Мисля, че вече всички са наясно дето всеки е сам със себе си и доброто желание да помогнеш никак не е достатъчно, за да го направиш. Даже ми се наложи да изям доста шамари именно заради опити да помогна в клубовете. Вероятно защото понятието за добро на всеки е... ами понятие за добро на всеки... о)))

И аз мисля като теб, че е добре да се споделят много и различни мнения. Може случайно, държа на думата СЛУЧАЙНО, някой да подхвърли ключе.

(ти сериозно ли мислиш, че аз сериозно мисля онова, което написах по-горе? обаче знам ли, щом може да бъде казано, вероятно може да бъде и помислено :о)))

Не, не е точно това. Самочувствие имам за двама. Просто се страхувам.

Не, не мисля да се влюбвам повече. Предпочитам да разсъждавам трезво във всички ситуации, а когато човек е влюбен, това не му се отдава.

Не, няма да се влюбвам повече! Ами ако...?