МИли другарчета

Значи.....мамка му.....мноого трудно се пишат такива неща....
Преди месеци.....абе кво значение има какво е било преди месеци.....просто това, което е било се случва .....един вид - повторение! Умните хора твърдят, че всяко нещо се повтаряло след време, просто облечено в по-други дрехи! И така вероятно ще бъде винаги - докато свят светува......
Дрънкам в момента глупости, ама то е защото честно да си призная трудно ми е да напиша това, което ще напиша! Всъщност....даже май позакъснях с това.......ала поради някои съображения - отложих! Щото.....се тая що! Лошо е да се лети из облаците, ама още по-лошо е като паднеш! Мнооого здраво се натъртваш.....
Такаааааа......значи държа да отбележа, че през всичкото това време, в което съм бил и в чата и на хубавичките купони и тук дори - в клубовете - макар и не толкова много, пък и основно заяждащ се с .....се тая с кого, прекарах едни чудесни мигове! Особено през последните месеци! И хубав купон си спретнахме, и хубаво се веселяхме....и хубаво си пийвахме...абе изобщо - с хубави хора - хубави неща се получават!
Мда....всъщност...то май моето отсъствие от чата не се е забелязало кой знае колко! Таквиз кат мене с лопата да ги ринеш! :-))) Както и да е...това е друга тема!
Просто исках да кажа....бе надявам се разбрахте ме какво исках да кажа! Това е! Дотука бях! Мда...Може и да се върна някой ден, но едва ли....
Какво да кажа.....успешен чат на всички...успешно клубуване!
Много да сте здрави и.....още един път ви пожелавам онова, което ви пожелах на една немалка, но много хубава част от вас, малко преди да настъпи Новата година! Няма да го повтарям - дано да го помните!
Успех!
Много целувки на всички ви!

Животът не е ЧАТ, а чатът не е ЖИВОТ...
Толкова е просто, мили фифи-перото...
Първият чатър, когото видях - пих лимонада, ми каза: "Ех, защо в живота не е като в ЧАТА?!"
Трудничък въпрос нали? Тогава си помислих, че причината да го задава с толкова тъга се крие в обвивката на душата, която хората са склонни да отхвърлят лесно, защото са жестоки, или просто забързани, или просто вторачени в себе си, или просто защото не са хора... Никой от срещнатите наяве не би видял душата му тъй, както тя се вижда в ЧАТА, никой не би искал да се спре с него, та дори да пие някаква си лимонада, защото ВИДИШ ли, вижда НЕУГЛЕДНОТО тяло... А пък и душата някак си се СВИВА навън... Страхът, че си различен ПОДЧИНЯВА... А в чата - там е друго... Там си свободен, там летиш, там откриваш нови и нови непознати души, които толкова приличат на твоята... Душите се привличат повече от телата, но пък тялото командва ЧЕСТИЧКО душата откъм привличане... Затворен кръг, нали.. Затова става това, което ти споменах одеве - толкова хора искат да обичат и да бъдат обичани, но не ЗНАЯТ как да го направят... Срамуват се да освободят душата си НАВЪН, където е мястото за тази обич... Правят разлика, съпоставят, съобразяват се с това - с онова, с този-онзи, с какво ли не... докато забравят, че са тръгнали, за да обичат и да бъдат обичани..
Дааа, мили фифи-перото...
Хубаво ми беше с твоята душа в този чат, за което ти благодаря... И ако утре на чаша бира си говорим глупости, бъди уверен - не бих ти казала това, дето го написах... Или просто няма да мога да го изрека, защото не е моя работа, а пък изборът е твой.
Избирай, че какво е иначе животът, ако нямаш никакъв от изборите...
Целувам те, приятелю
Гледаща

Misleh 4e shte mine ama uvi boli i prodaljava da gor4i uvi samo spomenite za nqkoi ostavat koito ne sa za ishvarlqne vapreki 4e v sashnost se okazva savsem drugo no ne e zle 4ovek da jivee i v zabluda koftito e posle no .......JIVOT.Popaten vqtar na vsi4ki

Фифи, не те познавам отдавна, но колкото те познавам, хареса ми. Жалко, че когато аз опознавам и навлизам в чата, ти си тръгваш от него. Но тъй или иначе, аз или другите ще сме тук. Така че това не е решение без връщане назад... Когато поискаш, когато имаш нужда, просто влез в джава чата и отново ще имаш и чата, и нас и онази част от себе си, която оставяш тук. Защото част от теб несъмнено ще остане тук...
Лек и безавариен полет и в чистото небе и в буреносните облаци на живота.
Чао...засега ;-)))

ъъъъъ

zashto de, ama tva mnogo stanahte ufffffffff i az sha go otkazvam mai ama sha vidim dali sha uspeia

Ще задам един въпрос- фифи за теб е - Защо се страхуваме от разочарованието? Защо бягаме още преди за сме го усетили - защото е свързано с човешкото ни достойнство. Защото това означава да се откажем от нещо свое… капитулация на Егото, отказ от желанието за придобивка….
Разочарованието ни прави уязвими и затова гледаме да си спестим провалите.
Нищо не може да ни уязви, ако не му оказваме съпротива…..
Каквото и да ти се случи, фифи в живота, го приеми като част от пътя, не бягай, не се съпротивлявай… използвай го….превърни го в житейски работен материал….

Ей... Викаш много станахте, пък... Хм... Да не съм те чул да говоркаш таквиз нища...

HowBizarre

фифи до скороооо...знам че тук пак ще се засечем..ех това мое шесто седмо и прочее чувство :))

3:-0

...kak go praish toya nomer be???Otkazvash sa ot chata...To niakva rezepta li ima ili kakvo???Ya kazi ako e tai i az da zema da se otkaza...
Ma shom si reshil:-)stiskam ti palzi...i da znaesh...ima i vrashtane nazad...tai che...:-)

Е браво на тебе, от живота никой жив не излязъл, ама все пак ранотиеее да се праваш бе брат....их ама ша ми липсваш беееее..маааа му :))))))

Милоооооооооооооооооооооооо!
Липсваш ми и на всички предполагам!
Не зная какво да ти кажа освен че
СЪЖАЛЯВАМ
но то е банално
rajceto

БРАВО СОЛЕЙ
МЕРСИ!