Изгубих я !

Тя искаше да чувста, че е обичана, да го чува от време на време, а не само когато е неизбежно.
Искаше да бъде желана, да й казвам, че е красива, макар да знаеше, че за мен няма по-прекрасен човек, макар и да не го отбелязвах.
Искаше да обръщам внимание на дребните на пръв поглед неща, които оставаха забравени или подминати от мен.
Искаше да гледаме романтични филми, а аз ги ненавиждам.
Искаше да проявявам нежност, а аз се държах с нея, като с най-добрия си приятел, защото тя наистина беше такава. С нея можех да споделям всичко и тя да ме разбере. Чувствах се обичан и й вярвах безприкословно. За мен тя беше всичко, но не успях да й го покажа.
Говорехме много за тези неща, тя ми споделяше какво й липсва в нашата връзка и търпеливо се надяваше, че ще се променя. Полагах някакво минимално усилие за ден два и после всичко тръгваше по старо му. Аз я възприемах като част от себе си, а знаете как човек прави компромиси, що се отнася до собственото му "аз".
Не вярвах, че някога ще се разделиме.
Не вярвах, че ще я изгубя.
Мислех си, че тя ще се омъжи за мен, че ще имаме семейство и тя ще бъде винаги моя.
... Сбъркал съм ...
И сякаш някой ме наказа, за това, че не направих нищо, за да не я загубя.
А тя се стараеше.
Бавно и постепенно промени в себе си дори най-малките недостатъци, които бях забелязъл. Стана част от хората, с които я бях запознал, а аз дори не можах да опозная нейните познати. Предпочитах да "плувам в свои води".
Запознах я с родителите си и често вечеряхме в къщи. Започнаха да я приемат като част от семейството. Аз обаче избягвах срещата с нейните.
...
И един ден я загубих.
Беше срещнала мъж, който не се страхува да каже "обичам те".
Завиждам му, но най-много от всичко искам тя да бъде щастлива...

А как смяташ - дали тя е истински щастлива ? Смееш ли да й зададеш този въпрос ? Или пък да го зададеш на себе си ?

Да, опитвах се да я спечеля отново, но не успях. Беше се разочаровала от мен твърде много. Чувахме се след известно време, като добри приятели, а от това много боли. Дори се смяхме през сълзи. Не исках да затварям телефона. Усещах я толкова близо. Но тя каза , че е щастлива, че е намерила човек, който я обича и на когото отвръща със същото.
Знам, че таи в сърцето си старата обич и че никога повече няма да ми я подари.
Надявам се,че е щастлива.

Да, опитвах се да я спечеля отново, но не успях. Беше се разочаровала от мен твърде много. Чувахме се след известно време, като добри приятели, а от това много боли. Дори се смяхме през сълзи. Не исках да затварям телефона. Усещах я толкова близо. Но тя каза , че е щастлива, че е намерила човек, който я обича и на когото отвръща със същото.
Знам, че таи в сърцето си старата обич и че никога повече няма да ми я подари.
Надявам се,че е щастлива.

Znaesh li,sluchiha mi se njakoi neshta, i makar i mojata istorija da ne prilicha na tvojata...az se ubedih v njakolko neshta...
Ubedih se v tova,che za vseki chovek si ima polvinka...i tazi polvinka rano ili kusno trjabva da se subere s nego.Ako jenata za kojato pishesh sega e shtastliva...istinski...znachi prosto ne ste bili naistina edin za drug..A moje bi sega tja ne e istinski shtastliva...moje bi prosto e trjabvalo po njakakuv nachin da prekrati vruzkata s teb i edinstvenijat nachin tova da stane e bilo da nameri drug muj...no nego tja nikoga njama da obicha kakto teb...nali?
Tova moje da ti kaje samo tja... no dori kogato ja popitash ne mojesh da si siguren dali otnovo ne luje,ubedena v tova che taka e po dobre i za dvama vi...
E,neznam kakvo e polojenieto,no ako naistina se obichate trjabva da se suberete,ako obache tja e istinski shtastliva i samo ti stradash...prosto shte trjabva da prevuzmognesh mukata i produljish da tursish tochnijat chovek,kojto da moje da napravi i teb taka shtastliv...:)
Jelaja ti uspeh!

Впечатлена съм от това, че си успял /макар и късно/ да разбереш важните неща, без които любовта е невъзможна. Ако това, което си написал е нещо, което наистина чувстваш и мислиш, това е сериозна предпоставка за успех следващия път. А такъв несъмнено ще има, защото си прозрял женсата същност. Имаш и чудесен стил на изразяване. И последно бих искала да знам на колко години си. Защото явно си много млад, а вече притежаваш мъдрост, която и много от възрастните нямат. Успех!

Вярно е, такава е женската същност... за съжаление... и от това си патят и мъжа и жената... Жените наистина искат да се чувстват "център" на света, единствени, неповторими и обичани... и искат да го чуват винаги... В името на тези неща те са готови да тръгнат след всеки, който им го нашепва, който им обещава свалянето на звезди от небето... и един ден - те се събуждат "щастливо" омъжени за такъв човек, който много скоро след сватбата може и да не си спомни своите обещания. И тогава те се чувстват разочаровани. Всяка намира своя път към изхода от това състояние... или по-скоро не иска да излезе от това състояние поради много причини - как ще изглежда в очите на околните... и още много други.
Но какво да се прави - това са жените и ние трябва да ги приемаме такива, каквито са. Ако искаш да притежаваш една жена, трябва да я накараш да се почувства единствената жена на света... макар понякога това да е фалш... Искрените хора са на привършване, за съжаление. Но такъв е живота и вечната игра между мъжа и жената продължава...

още не си ме срещнал, как можеш да обобщаваш?

Стана ми много тъжно, когато четях, но не от празна сантименталност, а защото все едно чета за себе си и Него. Той никога не ми каза обичам те, не се приобщи към приятелите ми... и всички други неща, той не ги правеше. Болеше ме и страдах, но постепенно осъзнах, че няма да го променя. поисках да се разделим, опитах с друг, който ме обичаше и го показваше по всички възможни начини... но когато отидох да говоря с Него... да му кажа, че всичко между нас е свършено... не можах. Просто не можах да се откъсна от Него. Сърце не ми даде да кажа не, макар че нашата връзка едва ли ще се реализира за вбъдеще, поради външни фактори. Но в този момент, когато нещата зависеха от мен, аз не можах да сложа края. От страх. От страх, че ще изгубя най-любимото си същество. Защото осъзнах, че го обичам, без да го превръщам в нещо, което той не е. Защото се бях научила да чувствам, че ме обича, без да го казва. Защото го обичам истински и нищо друго няма значение. Защото бях с друг, който ме ОБОЖАВАШЕ и се отнасяше с мен като с принцеса, но го оставих, само заради един поглед на мъжа, когото АЗ обичам. Защото видях болката в очите му и страха, че ще ме загуби. И макар връзката ни да е без бъдеще, искам да я има, дори да носи болка, но да я има, защото нас ни свързва Любов, истинска любов...
Според мен най-важното е да обичаш, да даваш на този, когото обичаш... Да даваш, без да очакваш нещо в замяна. Когато има обич, винаги ще почувстваш дали другия ти отвръща по някакъв начин. А твърде често многото думи и страстни постъпки не са нищо повече от преструвки...
Спомни си онова стихотворение: "Аз вярвам в мълчаливата любов, без думи, без красиви обещания, без упреци, без молещи уста......" и т.н.
Изводите си ги прави сам...

Не съм съвсем съгласна с теб, че отношенията между жената и мъжа са игра. И едните и другите без думи разбират кога любовта и чувствата са истински. Трябва човек да е много незрял за да отдава значение само на външния вид на нещата. Усещам, че и ти си бил разочарован от някоя и друга връзка.

Много ме разчуства твоята история. Просто не зная какво да ти кажа. Едно е вярно: ти имаш опит и в бъдеще той ще ти е от полза.Не се отчайвай. Човешкият живот не може да бъде гладък,поднася и горчивини. Желя ти успех.

Zagubata na liubim chovek e mnogo tejak moment ot choveshkia jivot.Napalno te razbiram i ti sachustvam poneje i az ia zagubih ne tochno po tozi nachin no ia zagubih.....
No spored men ne e redno da tarsish prichinata v sebe si tai kato e v dvama vi,prosto ne ste imali sili i jelanie da ostanete zaedno i vseki da doprinese za tova.
Osnovnoto v sluchaia e slednoto che:
CHOVEK GUBI NIAKOI ZA DA NAMERI DRUG I PONEJE JIVOTAT E PREKALENO KRATAK TO NE TRIABVA DA SE BAVISH A DA TARSISH DRUGATA LIUBOV ,KOIATO TRIABVA DA SE POSTARAESH DA NE ZAGUBISH.

Два остри камъка брашно не мелят... Единият трябва да прави компромиси... докогато може... и да се опита да възстанови връзката. Бъди мъж, намери смелост и опитай да й кажеш "Обичам те !" и намери сили да започнете отначало. Ако не успееш след третия път - търси друга... но без алкохол и грубости. Истинската любов е като кристална чаша - счупи ли се - не може да се залепи !

Напротив ani_anon, твърде много съм видял и преживял, може би имам най-голям "стаж" в любовта и живота от всички вас... но не искам да се хваля с това. Докато сме млади всички вярваме, че отношенията са истински. По-късно те стават игра, много често навик и заблуда. Поживей - и ще видиш.Тогава ще разбереш, че съм прав. Всъщност градацията е такава - в началото на младостта - има любов, влюбване, на средна възраст - игра, секс, на стари години - облаги, сметкаджийство ...уви...
Макар, да казват "Любвы все возрасти покорны "...

Опитът в отношенията с мъжете и жените може да те предпази донякъде от грешки, но не мисля че може да те научи да обичаш по-истински. Искреността в любовта не е плод на дългогодишна практика. Можеш и на 15 години да бъдеш искрен и почтен в чувствата си и на 60 години да не знаеш нищо. Всичко зависи от човека, а не от възрастта.
Не бих искала да отричам значението на опита, който ти имаш. Но не съм съгласна със схемата на чувствата в различните възрасти, която предложи.

Извинявай, но не мога да се съглася с тебе. Според мене няма абсолютно никакво значение на колко години си, за да се влюбиш отново.А пък че за много хора любовта е игра, независимо от годините им, вече съм се убедила. Не им пожелавам обаче някой да си играе с техните чувства, за да почувстват болката.