ГЕЙ-КУЛТУРАТА (Есе)

ИДЕИ ЗА ГЕЙ-КУЛТУРАТА
(ЖИВОТ, КРАСОТА, СВОБОДА И ЛЮБОВ В ДУШЕВНОСТТА НА ХОМОСЕКСУАЛИСТИТЕ)

Част първа: ПОСТАВЯНЕ НА ПРОБЛЕМА

Съвременното общество почти не се интересува от същностната страна на хомосексуализма, а е впечатлено единствено от неговата външна и така "парадоксална" изява, рязко контрастираща с "очевидностите" на хетеросексуалната ориентация. Във всяко общество ценностите на "мнозинството" са натрапчиво водещи и задаващи така наречените норми, "нормалността", която това общество смята за единствено допустима и дори "прилична". Всичко разминаващо се с представите на сексуалното мнозинство се смята за "фрапиращо" и дотолкова будещо само един външен интерес, че даже и най-либералните общества таят зад стената на показната търпимост своето хладно недоумение какво всъщност е хомосексуализмът като явление и като практика. Общо взето липсва стремеж за разбиране, за заставане на позицията на другия и различния, което е особено необходимо в такава важна "сфера" на живота каквато е сексуалността. Ето защо е така необходимо да се вникне по-дълбоко в душевността, в ценностите, дори във философията на живота, която неизбежно съществува сред представителите на хомосексуалната ориентация. "Ние", "нормалните", не трябва да си позволяват да гледат на "тях", "различните", като на овладяни от странности и капризи суетни индивиди, разминаващи се коренно с изискванията на самия живот и даже на "природата". Това е още толкова по-необходимо, защото допускането, че "те" също са хора като нас, неумолимо води до приемането, че "те" също си имат ценности, разбирания за живота, за онова, което "прави живота живот", имат си норми и дори "нормалност", също така и душевност, която тъкмо заради раз-личността си вече е богатство и принос в общочовешката култура. Съзнавайки потребността от диалог между сексуалните (а това всъщност са жизнени, "житейски" и в този смисъл ЧОВЕШКИ!) ценности и култури, се заех със задачата да провокирам един такъв разговор, който единствен може да ги приближи една към друга и дори да ги примири в едно хармонично единство. Ето защо написах това по-долу, стремежът ми е само да се започне този разговор, от който особено има нужда едно такова нетолерантно към различията общество, каквото е нашето.
Да си гей в днешно време у нас, пък и по света, дори и в най-развитите в духовно отношение общества (нека да имаме достойнството да признаем това!), не е "привилегия", която обществото насърчава. Съществуват все още рудименти на
сексуалната дискриминация и сегрегация, които, подобно на расовата, дълбоко са залегнали в душите едва ли не на "всички". Самите хомосексуалисти особено много страдат от това, защото все пак "те" са малцинство и са слаби, винаги ще бъдат слаби, докато пък мнозинството се чувства силно и дори "право", което засилва недоверието. Вярно е, че в последните десетилетия поне външно острото противопоставяне като че ли беше изживяно, но това е само видимост, зад която съществуват тежки пластове на неразбиране и на недооценяване на чуждата "раз-личност". Това например се демонстрира в спонтанните реакции на иначе съвсем толерантен човек, който, да речем, току-що е разбрал, че неговият син е… гей, или пък дъщеря му - лесбийка. (Бихте могли сами да си представите тези реакции, които са разбираеми и твърде човешки; предполагам и на сина и на дъщерята съвсем няма да е приятно това, че са признали своята… "извратеност"!). Така е днес, така, струва ми се, ще бъде още дълго време, независимо от думите, с които непрекъснато подчертаваме своята иначе все по-засилваща се толерантност…
Но ето във връзка с това ми се стори потребно да се запитам дали такова е било винаги отношението към така наречените хомосексуалисти. Поразрових се в специалната литература и открих поразителни неща, които тук искам да споделя. Те трябва да ни накарат да се замислим, ако искаме да разберем всичко не в неговата "куриозна", а в същностната му страна. Ето за какво става дума…
Ще тръгна от началото на европейската култура, а именно от древна Гърция. Знаем ли как тогава са се отнасяли към… хомосексуализма и към хомосексуалистите, към тогавашните "обратни"? Почти никой днес не знае това, а и вероятно мнозина не искат и да знаят; точно затова то трябва да им се каже.
Из цяла тогавашна Гърция, и особено в Атина, Спарта и особено, да речем, в Тива или в Крит, на "хомосексуализма" се е гледало като на нещо съвсем естествено и "в реда на нещата", никой почти не се е дразнел от това, че "има и такива". Как е било възможно това, та нали те са били толкова "по-изостанали" от нас, днешните "цивилизовани… варвари"?!
В Спарта, и също така в Крит, даже е имало обичай всяко момче на определена възраст, да речем в периода на най-решаващите му години (от 12-13 до към 18-20), да бъде давано на възрастен, зрял, "истински" мъж за най-пълноценно "обучение" във всички тайнства на живота. Те били наричани "любовници", и родителите сами се грижели да осигурят такъв един "любовник" на детето си, който лека полека го въвеждал не просто в тайните на живота, но и в тези на любовта като негова сърцевина. Явно те са "правили и секс", както бихме се изразили днес, макар че едва ли това е най-важното: "любовникът" въвеждал "любимото си момче" и в тънкостите на военното изкуство, практическите дела на живота от най-различен характер, дори изглежда му давал и най-необходимите знания, почерпани от опита - и които то едва ли би могло да открие само на своите години. Когато брадата на младия човек станела съвсем "истинска" и мъжествена, "му разрешавали" да живее както той сам иска, но преди това бил изцяло "подчинен" и "зависим" от своя любовен партньор; даже последният бил наказван при военните неуспехи на своя възпитаник…
Как е възможно всичко това? Нима то не е такава "извратеност", от която е съвсем нормално по бузите ни да избият червените петна на нескриваното възмущение?
Спартанците не са правили обаче всичко това просто "ей-така" или защото "нещо не е било наред" с тяхната сексуалност (такова "обяснение" най-напред се появява в учените ни глави!); всички тези обичаи са имали огромен за тях, но непостижим от нас самите смисъл. Какъв е бил този смисъл?
По някакви свои и неизвестни на нас "съображения" древните спартанци може би не без основание смятали, че при своята "любовно-образователна система" младият човек успява да придобие по естествен път своята мъжественост, живейки със своя по-зрял "възпитател". Смятало се е (пак може би не без основание!), че ако жени възпитават младежите, то няма как това да не окаже вредно въздействие върху върху тяхната още не родила се мъжественост, тоест един вид да ги направи "женствени", варварски зависими от "женското", или, както днес бихме казали, "феминизирани", а значи и не-мъжествени (макар че "мъжкото" не може да е "едно и също", то би трябвало да има раз-личностни особености, следователно то търпи вариации в определени граници, а и "феминираността" на някои мъже по своему е… интересна, обогатява човешкото, такива индивиди по свой начин са симпатични и заслужават да бъдат уважавани и дори… обичани!). Мъжът трябва да бъде мъж, а значи и мъжествен, а това може да стане според тях само ако мъж влияе на юношата в нелекия път на формиране на неговата мъжественост. Знаем, че през тези години на "пубертета" и на "половото съзряване" едва ли има нещо по-значимо за юношата от секса и сексуалните преживявания, но според древните спартанци сексуалността на бъдещия мъж трябва да придобие ясната си форма само в общуването пак със мъж, който вече е показал че е достатъчно мъжествен (знаем, че дори родителите на момчето се грижели за това да му намерят достоен "любовник"!) Моля читателя на тези редове да потисне временно своето морално чувство, което, добре разбирам, в този момент е овладяно от силен гняв: все пак в случая става дума не толкова за хомосексуализъм, колкото за… "педофилия"! Нали искаме да разберем, нека преди това да не си позволяваме да съдим…
Изглежда подобни разбирания на спартанците са носели известна практическа полза, защото обичаят бил спазван векове наред. След като поне 6-7 години младежът живеел непрекъснато със своя любовник, в това число и в… леглото, то след достигане на пълнолетие той получавал своята свобода и оттук нататък според своите "предпочитания" или "наклонности" сам избирал своя бъдещ сексуален живот: с мъж или с жена да живее нататък решавал единствено той и то най-свободно! Вероятно спартанското "сексуално образование" не е довело до епидемия на… хомосексуализъм, защото, доколкото ми е известно, Спарта не е загинала от рязък спад на раждаемостта, при това, сигурен съм в това, и тогавашните мъже не са умеели… да раждат. В Тива стигнали в "безсрамието" си дотам, че създали една армия от… влюбени един в друг бойци (армия от хомосексуалисти, какъв ужас според днешните ни разбирания!), която, според наличните данни, се оказала непобедима: защото никоя армия не могла да победи мъжете, които рамо до рамо защищавали не просто себе си, а ония, които силно обичат, именно любовниците си (а те били… "не-жени", защото също се сражавали мъжествено и смело за своите любими!). Как да разберем всичко това? Аз няма да давам своето обяснение, предоставям го на мислещия, на непредубедения читател, който не си е въобразил че "си знае" всички отговори…
В Атина положението било същото, ако не и… "по-лошо", да не говорим за други градове из тогавашна Гърция, някои от които били изпаднали в "пълен аморализъм" с увлеченията си по… хомосексуализма. В Атина обаче интересното е, че философите се заели да "обяснят", да разкрият автентичния смисъл и дълбоките корени на всички тези… "странности" (от "наши", от "днешни" позиции!), въпреки че тогава дори не е било необходимо нещо да "оправдават", тъй като, както казах, толерантността тогава е била значително по-високо развита от "нашата" (доколкото все пак я имаме!). Да видим какви са техните "съображения"? Дали пък няма да се окаже небезразличен за нас (и в този смисъл полезен!) смисъла, който тогавашните философи открили в тези иначе и все пак поразителни (за нас!) феномени?
Гръцката култура изобщо е маскулинна култура, в нея напред е изнесен "мъжкият елемент", докато женският бил оставен на съвсем заден план и, вероятно не без основания, бил смятан за… несъществен. Вярно е, че никой не си позволявал да отрича великата мисия на жената да носи и продължава живота, но все пак се е смятало, че ролята на жените не бива да бъде и надценявана. Гърците изобщо обичали прекрасната хармония между нещата, и затова цялата грижа на техните философи била тази на всяко нещо да намерят… "неговото място", в случая казаното се отнася както за мъжете, така и за жените.
В гръцкета митология например на "женското начало" в лицето на Майката Гея била отредена водеща позиция при генезиса на самия живот и на самото битие, но само толкова: мъжкото начало след това взема "властта", която, впрочем, не е отстъпило и до ден днешен на жените (независимо от нашата… "модерна еманципация"!). Нека да вникнем обаче в по-конкретните измерения на общогръцката концепция за живота и човека.
Сократ е философът, който тук, в лицето и на неразделния от него Платон, задава тонуса на гръцката мисловност. Впрочем самият Платон бил влюбен в Сократ, макар че, както казват, Сократ си имал и "истински любовник", красивият Алкивиад, с който спял, независимо от това че си имал и жена, вечно ненавиждащата го Ксантипа, която пък имала доста главоболия с множеството деца, които Сократ й бил… "направил"! Един вид Сократ, независимо от пословичната си… "грознотия", бил… "бисексуален", тоест ценен еднакво и от двата пола, но все пак повече, разбира се, от мъжкия! (По едно време даже, когато в Атина, заплашена от намаление на прираста на населението си след една кръвопролитна война, излязъл закон, който позволявал на всеки мъж да има законни деца не само от своята, но и от поне една друга жена, то Сократ, както се твърди, като примерен гражданин най-стриктно изпълнил предписанията на закона!) Какво твърдял Сократ - и Платон след него?
Най-напред известна е тяхната концепция за "видовете любов", която като че ли ни казва всичко, даже и на нас, късните хора, които все още нямаме задоволително "научно обяснение" за основанията, които пораждат влечението към собствения пол. Сократ особено много харесвал мита за създаването на мъжа и жената като "пол-ове", сиреч като "пол-овинки" на цялото, наречено човек. Ето съдържанието на този мит.
Някога хората не били като днешните, каквито сме ние, които цял живот не знаем по-фатална за нашето щастие грижа от тази да си намерим "своята половинка", любимото същество, без което животът ни се оказва лишен от особен смисъл. В най-ранните времена съществували странни същества, "цялостни човеци", които имали… два пола (два полови органа), четири ръце, четири крака, две глави… и всичко останало, което човек вече може сам да си представи на основата на казаното. Това бил така нареченият "андрогинен род", съществата на който пребивавали в неизразима хармония и жизнена пълноценност, защото всичко потребно за своето щастие намирали… в самите себе си, на тях нищо не им липсвало, и нищо не трябвало да търсят, за тях били непознати нещата, за които днес ние така силно копнеем. При това тези "абсолютни" и "пълни", а не като нас "пол-овинчати" човеци, били изключително силни, движели се не както ние на два крака, а се… премятали като кълбо и така нататък, но най-важното за тях било, че любовта като копнеж, мъка и страдание по "своята половинка" им била съвсем непозната. Но ето че приближихме интересуващия ни момент…
"Половите органи" на тези същества били два, но във всеки случай не били едни и същи при всички, тук имало няколко възможности, от които природата не била закъсняла да се възползва. Някои "цялостни човеци" имали нашите сегашни "мъжки" и "женски" полови органи, т.е. били "жена-мъж" едновременно; други били… "жена-жена" (ясно по каква причина!), а трети, явно, били "мъж-мъж", един вид… "двойно пълноценен мъж" (!), тук също не се налагат уточнения защото това било така. Но и в трите случая "цялостният човек" пребивавал, както казах, в неизразимо усещане за пълнота от съществуването, което на нас специално ни е познато само в тайнствените мигове на нашата "пол-ова любов". Любовта в нашия смисъл (като страст, копнеж, като влечение към друго същество, като порив към пълноценното удоволствие, в което животът като че ли е при самия себе си и т.н.) за тези същества съвсем не съществувала. За това обаче можем само да им завиждаме: те си се раждали "влюбени" и пребиваващи в най-съвършено "единение", за тях пълноценният живот не бил жажда, а непосредствена даденост на съществуването, те били… сами по себе си щастливи. Но стига толкова за тях, вече като че ли нещата се изясниха поне отчасти…
Но ето че в един момент "андрогините" като че ли съвсем се самозабравили поради преситеността си от удоволствия и от щастлив живот, започнали да не зачитат боговете, поради което се наложило Зевс жестоко да ги накаже. Той много-много не се церемонил с тях, а им приложил най-жестокото наказание, което може да измисли един ядосан бог: започнал да ги… реже наполовина, да ги прави по-слаби - за да направи така, че "безчинствата" им най-сетне да престанат. Зевс ги режел един по един, а Аполон му помагал, като изцерявал страшните рани, завивал откъм гърба кожата и показвал уменията си по пластична хирургия: защото все пак "произведенията" им, независимо от всичко, все пак се получили достатъчно красиви: това вече сме самите ние, двата "пола", мъжете и жените…
Историята по-нататък за всички е от ясна по-ясна. Разрязаните "половинки" от блаженото по-рано цяло… се загубили една друга, започнали да се търсят, обикаляли земята без покой и не се успокоявали докато не намерят "своята половинка", появило се любовното влечение и копнежа по единение на душите и телата, познат ни като любов, а наред с него и страданието, мъката и ужаса при съществуването, в което си сам, без "твоето друго" и т.н. Няма защо повече да разказвам този мит, който Сократ често разказвал и изцяло споделял: защото той му давал решението на великата загадка на любовта.
Но този мит решавал и проблема за… "сексуалните ориентации", при това съвсем убедително. Онези "пол-овинчати индивиди", които били части на цялостния човек, известен ни като "мъж-жена", търсели съответно "другия пол" и сред него се надявали да срещнат "загубената си пол-овинка": това са така наречените "хетеросексуални" в нашата представа, това е… "сексуалното мнозинство" (макар че не е съвсем ясно защо и… дали е и трябва ли винаги да е… мнозинство?!). Онези пък, които били част от цялото, наречено "жена-жена", ясно какво търсели, случило се така, че те по неизвестни причини обитавали прекалено много остров Лесбос, поради което и получили името си. Накрая, половинките от някогашния пълноценен "мъж-мъж", станали… "хомосексуалисти" или "гейове", защото именно мъж за тях бил заветният индивид, който може да ги допълни до безвъзвратно загубената цялост и така да им даде любовта, усещането за пълнота, без което изобщо едва ли си заслужава да живее човекът. И в трите случая дълбоката потребност от единение на душите и телата, наричана "сексуално" или по-точно любовно влечение, така изгаряла както душите, така и телата, че индивидите, каквито сме всички ние, не знаели по-коварна задача от тази да намерят "своята половина", другото същество, което, веднъж намерено, ни дава онази радост от съществуването, която иначе е недостижима за нас, смъртните. И че това е така ние разбираме едва в съкровеното "нещо", наричано любов…
Ето я общогръцката представа за половете, секса и любовта, която, струва ми се, е съвсем удовлетворителна и за нас, независимо от пластовете предубеденост, с която ни е натоварило по-сетнешното културно развитие. От гледна точка на това нали не е "странно" и "парадоксално" защо този или онзи изпитвал влечение към мъже или към жени, защо този или онзи там е или "гей" или пък не е… "гей", защо този или онзи индивид "си позволявал лукса да бъде даже… лесбийка"?!
Дотук разбирането на Сократ и Платон (а Платон си е бил завършен… "хомосексуалист"!) ни казва много, но не всичко. Ето че сам Сократ се заема с тежката задача да доразвие общогръцкия възглед за любовта и красотата, на която посветил и живота си. Какво Сократ ни казва вече "от себе си"? (А младият Платон дотолкова изпитва възторг от учението на любимия си учител, че почти нищо едва ли е прибавил от себе си в своите знаменити "Диалози", макар че е съмнително дали сам, възторгнат от догадките на Сократ, не е "измислил всичкото"!)
Ето че вече имаме два "пола", мъже и жени. Всеки от тях си има своя незаменима и субстанциално обусловена мисия и роля в живота, която трябва да бъде изчерпателно разбрана. Жените не случайно съществуват именно като жени, мъжете също, при това важното е да се разбере какво е това да си мъж, а също и жена. Не е достатъчно, както ние наивно си мислим сега, че мъж е онзи, който има… пенис (фалос на гръцки), а че жена е съществото, което е лишено от пенис, и затова е така зависимо от пениса на мъжа (това последното прозрение дължим "нашия" Фройд, сам… хомосексуалист, но страхуващ се особено много това да не се разбере от… четящата публика и от обществото!).
Да си мъж в истинския смисъл на думата (както, от друга страна погледното, жена) не е проста принадлежност към своя "пол", мъж човек не се ражда, а става мъж, докато в много от случаите това едва ли му се удава (за жените като че ли това важи в по-малка степен, тъй като тяхната същност и роля е съвсем друга!). Ето сега вече ще изложа по-накратко разбирането на Сократ-Платон, тъй като нещата вече се поизясниха.
Има няколко прости неща, които "половете" трябва без спорове да приемат като неизбежни и дори като разумни. Например нима не е ясно, че жените съществуват заради това… да раждат деца, тоест да продължават в лицето на новороденото самия живот? Жената може само това, докато пък мъжът това… съвсем не го може, тук смесванията са невъзможни и абсурдни. Жените, на които "им се гади" при споменаването на тези "елементарности" на Сократ-Платон, би трябвало, изглежда, да се позамислят доколко са останали верни на своето предназначение да зачеват, износват, да бъдат беременни с живот, да раждат и продължават живота, т.е. да изпълнят с чест своята велика мисия на този свят. На жените значи при това принадлежи грижата за отглеждането на децата до към 11-12 годишна възраст (след което момчетата би трябвало да бъдат поети, както е в Спарта, Крит, Тива и по други места от тогавашна Гърция, от мъже, които да им дадат от своята мъжественост, да ги посветят в тайнствата на мъжкато и на мъжествеността!), тяхна е и ролята да се грижат за дома (за миенето на чинии и метенето, което си и чисто женска работа; казвам това не защото аз мисля така, аз съм "изроден" колкото всички други мои съвременници, и аз мия чинии; но така смятал Сократ!) и така нататък. С жените свършихме, при мъжете нещата обаче неимоверно се усложняват, за Сократ и Платон мъжката отговорност е безкрайно по-велика.
Да си мъж, истински мъж, според тези дълбоки философи, съвсем не проста работа като женската. Малко са мъжете, които стават истински мъже, мнозинството като че ли е по-склонно да "дегенерира", тоест да бяга от тежката отговорност. Какво означава да си мъж, а също и да бъдеш мъжествен?
Мъжете също… раждат, но не деца, а значително по-грандиозни неща, това са именно идеите. Идеята е нещо страхотно велико, да роди идея един мъж означава че си е изпълнил задачата на този свят, иначе изобщо не е мъж, той е "кастрат", напълно безплоден, и значи непълноценен индивид, който трудно може да се нарече мъж. Идея за Платон не е друго, а истина и битие, тя е същината на непреходно съществуващото, следователно мъжете имат, за разлика от женското, едно съвсем безсмъртно поколение: идеята не умира, напротив, тя е същинския извор на живота, на съществуващите "неща". Не е мъж онзи, който не е родил една истина в живота си и не направил нужното тази истина да придобие живот, "реалност", "битие", тоест да бъде "постигната" и "осъществена". Но ето че възниква въпросът: а как мъжете "зачеват" своите деца? И как "раждат" идеи, истините, които без… "мъжката любов" не биха се родили по същия начин, както не биха се раждали и деца ако сред нас са само… фригидни или безплодни жени?
Ето тук вече идва темата за видовете любов и за типовете мъже. Една част от мъжете съвсем е безплодна за раждане на идеи, тези харесват жени и само с лекото им "участие" помагат за раждането на "женските деца", на смъртното поколение на жените. Това е така наречената "любов на простолюдието", гърците си имат и отделна нейна богиня (Афродита "Пандемос", всенародната Афродита), благодарение на нея тук се създават и раждат деца в собствения смисъл на думата. "Небесната Афродита" (Афродита Урания) има отношение само към мъжкото начало на живота, нейният Ерос поражда влечението на мъж към мъж, като импулсът за това е пак да се зачене и роди "дете", но от особен род, а именно идея, която е вечна и безсмъртна (например "поколението" на Омир, двете му деца, "Илиадата" и "Одисеята", никога няма да остарее и умре!). И как зачеват, как са "бременни" мъжете и как те раждат своите деца - ето го главният въпрос, от който се вълнуват както Сократ, така и Платон?
Ами не е трудно, но като че ли не е и лесно: срещат се двама мъже, които по някакви дълбоки подбуди започват да изпитват силно еротично-любовно влечение един към друг, като основата тук не е тялото, както е при любовта "мъж-жена", а именно душата, душевното, духа, защото, както се знае, само мъжете имат дух и само при мъжете душата им може да е свободна от капризите на тялото, докато душата на жената не знае друга емоция освен тези, които поражда тялото и неутолимата женска страст към секса (защо това е така е отделна тема, която тук не мога да разисквам). Значи истинската любов между мъже (защото има и "мъже-хомосексуалисти", които не познават друго желание освен сексуално-телесното!) е чиста душевна и духовна връзка, при която телата участват дотолкова, доколкото трябва да импулсират душите към висшата задача за зачеването и раждането на истини, на идеи. Когато двама мъже са истински влюбени, то техните души са овладяни от порив към зачеване и раждане, те се чувстват безкрайно приятно, водейки "така интересни разговори", душите им изпитват неописуем възторг, предусещайки своята потентност само по този начин да родят истина или идея - и това е истинската любов-приятелство между мъже, която нищо друго не може да замени. Общуването между двама влюбени един в друг мъже в представата на Платон (на него трябва да вярваме, той е бил истински влюбен и затова е родил толкова много така красиви идеи!) е непостижимо иначе блаженство, това са прекрасни мигове на пълна хармония и "душевен комфорт", зароди ли се подобно чувство на ентусиазъм, то тогава няма как да не се "зачене" поне една велика истина - и тогава тези мъже са изпълнили предназначението си на този свят!
Тези мъже живеят заедно, не могат един без друг, техните души се обичат и се чувстват "едно", телата им също са въодушевени и се сливат (но не това е главното!), тук човечността, добротата, красотата на чисто душевната връзка е в най-висока степен, и всичкото това води до оня велик миг, в който душите им така взаимно се "оплодяват", че "забременяват" с идеи, "износват" ги в своите приятни беседи, а в един непостижим другояче и още по-велик миг,… "раждат" детето си, идеята, истината, безсмъртното поколение на истинския мъж. Който иска да разбере "как стават" тези неща, нека да прочете Платон, всичките му книги-диалози са описание на пътя към идеята, по който вървят влюбените един в друг (и само така и в мъдростта на живота!) мъже…
И защо казах всичко това, по-скоро защо го "пре-раз-казах", защото аз тук почти нищо не съм "родил" или "измислил"?
Ами за да се замислим поне малко: когато заемаме позата на "съдници", осъждайки "странностите" и дори "извратеността" на любовта между мъже.
Защото не бива да забравяме поне това: ако тя е любов, то няма любов, която е за "осъждане", всяка любов е нещо, на което просто трябва да се радваме!
Защото не бива да забравяме също: ами откъде да знаем дали тази тяхна любов не е… истинска?! Тоест любов-чудо, което ражда онова, без което животът не би бил това, което е…
Но къде е казано и "доказано", че истинската любов не е многолика, поне има… две лица?!

АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ, философ и психолог

Част втора: ОПИТ ЗА ПОГЛЕД… "ОТВЪТРЕ": ДОКОЛКО САМИТЕ ХОМОСЕКСУАЛИСТИ РАЗБИРАТ ТОЧНО КАКВО СА?

Обществото няма добро или високо мнение както за хомосексуалистите, така и за… психолозите, на които често се налага "да бъркат в какви ли не… мръсотии", тези на… човешката душа. Затова то като че ли с известно основание има право да смята тези последните за… "смахнати", което е добре дошло за самите психолози, защото им дава възможността свободно да казват онова, което мислят. Да не говорим пък за… философите, за които отдавна е "доказано", че… "съвсем не са наред", и ето тези две обстоятелства ми дават неоценимия шанс да разгледам в най-пълноценен аспект онова, което от известно време занимава моя интерес, сиреч моя съвсем… "извратен вкус"…
Когато веднъж, заинтригуван силно от душевността на хомосексуалистите, им предложих в мрежата своята безплатна психологическа консултация, то почти единствения отзвук, който получих, беше една кратка бележка, написана от гей: "а вие, психоаналитикът, лично… хомосексуалист ли сте? Защото ако не сте, то как тогава ще ни разберете, как тогава ще можете да ни помогнете?!". Аз тогава се опитах остроумно, а всъщност не съвсем, както сега разбирам, да се оттърва по следния начин от "прекалено неудобния въпрос", защото, всъщност, друг и не можех да дам, аз написах там: "Ами приемете че психоаналитикът е… безполово същество, на което изцяло можете да се доверите!". След това мое "оригиналничене", прочетено от много хомосексуалисти (всичко това ставаше в един открит и свободен гей-форум!), аз вече не получих нито едно предложение за консултация или индивидуална анализа на проблем от страна на някакъв хомосексуалист; дали тогава не направих голяма грешка? И по-важното: защо се получи така?
Аз тогава, разбира се, не можех да кажа: "да, аз съм хомосексуалист" или "не, аз не съм хомосексуалист", и то не защото нито едното не е вярното (то и това само ми липсваше!), но защото ако бях казал едното или другото, то и в двата случая щяха да се появят бариери, които след това не бих могъл да разруша по никой начин. На пръв поглед младият гей, който ми е поставил "коварния въпрос" за моята лична сексуална ориентация, е съвършено прав: само ако си "вътре", само ако лично си преживял всичко, то едва тогава можеш да имаш претенцията, че разбираш, а също че можеш да помогнеш някому. Аз го разбирам, но като психолог зная, че ако бях казал в една прекалена "предоверителност" (която, впрочем, в един открит за много очи форум звучи напълно тъпо!) "да, аз съм гей, повярвайте ми, аз добре ви разбирам, защото съм един от вас!", то нещата биха се объркали до невероятна степен: на цялото ми желание уж безкористно да помогна би се погледнало, и то с основание, съвсем недоверчиво, то би се изтълкувало като не дотам умен начин… да си намирам "сексуални партньори", и това вече би провалило без остатък моята задача, моето иначе искрено желание само да помогна. Ако пък бях казал "не, аз, за съжаление, не съм хомосексуалист, но съм иначе много толерантен към вас човек!", то и това би ме провалило още преди нещо да съм могъл да направя: отсреща биха си казали, че едва ли с нещо бих могъл да им бъда полезен щом съм… "от другите", щом си пребивавам спокойно зад стените на "единствено правилната сексуална ориентация", щом са ми неизвестни безпокойствата на хомосексуалистите или щом зная за тях само "на книга", ала не съм ги преживял лично. Ето защо и досега смятам, че съм бил прав, казвайки онова, което тогава казах, но то все пак не беше разбрано: защо се получи така? Аз избрах "по-малкото" зло, но то на пръв поглед се оказа тъпа грешка: иначе поне бих могъл все пак да имам някакъв контакт, някаква възможност да окажа известно влияние! Ето защо е неблагодарна задачата на психолозите: когато си прав, съвсем не те разбират, а ако добре те разбират, и дори те хвалят, то знай, че отдавна си се провалил като психолог! Но да оставя настрана това, да се запитам защо все пак не последва никаква реакция от страна на нашите гейове на моето предложение да ги консултирам безплатно (като "рекламна акция" на новооткритото от мен бюро за виртуална психоаналитична консултация, нещо, което, доколкото ми е известно, се прави все пак за пръв път в света!)? И защо интересът им към моята новост пресекна тъкмо след като аз дадох своя прословут "изцяло погрешен отговор" на основателното запитване на този хомосексуалист?
Аз, разбира се, нямаше да съм психолог, още по-малко пък психоаналитик, ако нямах умението да се пренасям в душевността на другия, на различния човек, да се овладявам от неговата чувствителност - без непременно да съм "като него", а да оставам, все пак, себе си. И тук моята лична сексуална ориентация съвсем като че ли няма никакво значение: например това че съм мъж не значи, че не мога да консултирам… жени, както и ако бях жена, то това не значи, че моята компетентност би се простирала само сред женското съсловие! На психолога, особено пък на психоаналитика, му е напълно достатъчно да е човек, а всичко останало на тази основа може да бъде постигнато: и хомосексуалистите, и жените, и всички ние сме преди всичко човешки същества, и това е "нещото", което ни сродява и ни прави така близки, че бихме могли да се разбираме напълно. Защо обаче това просто нещо не беше разбрано тогава от нашата "гей-общност"? И разбира ли се то от цялото ни общество - така нетолерантно към различията ни, към нашата човешка и неповторима раз-личност?
Аз тук няма да говоря за специфичните особености на жизнената философия на… "българския гей", а на хомосексуалиста изобщо - независимо от рисковете за това, които изцяло съзнавам. Смятам, че общото "говорене" си има своите предимства пред емпиричната описателност, която, от своя страна, си има своите собствени, които обаче в случая не ме интересуват. Аз искам да разбера изчерпателно екзистенциалната ситуация, в която пребивава душата или съзнанието на всеки гей, независимо къде по света живее той, а такива, в частност, има и в България. За да се схване и изрази "особеното", трябва да е постигнат принципа, това е моето дълбоко убеждение, от което винаги съм изхождал - и на което няма да изменя и сега. А докато принципът не е постигнат, то психологът витае в пълната неопределеност, която много често води до това, че мнозина мои "събратя-психолози" са се оставили на кухото остроумие да говорят и мислят… каквото им скимне, и така само да "шашват" клиентите или пациентите си. Аз обаче не искам да бъда шарлатанин…
Принципът на нещо може да се схване единствено така: в едно свободно и спонтанно "вживяване" на цялата душа, на цялата мисловност и чувствителност да се опиташ да преживееш, да се овладееш от вътрешността на една друга личност и раз-личност и то така, че да не позволиш нищо да не ти се изплъзне, все едно че си… загубил себе си и си станал… друг, но въпреки това да си самия себе си и то в един истински и най-висш смисъл. Само така ние разбираме каквото и да било, не само другия, но дори и себе си: когато пък себе си опитвам да разбера, то моето Аз (съзнанието) трябва да се потопи в "океана" на моята цялостна душевност, да се проникне от нея и да я "поеме" до такава степен, че да не позволи нищо да му се изплъзне, и същевременно да запазя себе си, сам да схвана своята пълнота и богатство, и така да бъда себе си по най-добрия начин. Всеки индивид е неоценимо богатство, това е принципът на моята екзистенциално-хуманистична психология и философия на човека, това е един прост принцип, който обаче толкова повече е истинен. Мисля че казаното е вече достатъчно за да пристъпя към анализа, който тук е моя непосредствена цел. (Ще си позволя да добавя само това: всичко дотук казано не е уклончив опит да снема от себе си подозренията че самият аз съм… хомосексуалист, както някой може да си помисли! Нали се разбрахме: психологът е… "безполово същество", той друго не може да бъде, като психолог, естествено, не като човек, като човек той е всякакъв, като другите, той там вече е себе си, той е личност със своите лични сексуални предпочитания! Нали не ме смятате за толкова… страхлив, че да прибягвам до такива фокуси за да скрия нещо, което изобщо няма отношение към същината на работата в случая, който тук ме занимава!)
Хомосексуалистът преживява обикновено твърде болезнено своята различност (спрямо… мнозинството!) по отношение на един такъв значим аспект на живота, какъвто е сексуалността и сексуалните отношения. Едва ли има гей, който да не е изпитвал безпокойства и притеснения относно насоката на своята сексуалност от момента, в която е усетил нейния специфичен порив - и това остава за цял живот (макар че по-късно всички се примиряват, но не напълно, безпокойствата остават, макар и изтласкани, макар и мнимо преодоляни). Гей-ят не се страхува да признае че е гей само в условията на пълната анонимност, например в един… гей-чат, а мнозина и там се чувстват понякога некомфортно (да речем когато "чатят" от един интернет-клуб и се страхуват от това че във всеки момент някой може да погледне зад рамото му и да открие фрапиращото обстоятелство, че проявява "нездрав интерес" към нещо, което "нормалният човек" отбягва с презрение или дори с погнуса). Специфичното желание за удоволствие от сексуалното общуване само със собствения пол (лесбийките също са… хомосексуалист(и)-ки!) и особено удовлетворяването на това желание в дължимата степен води до това, че хомосексуалистът започва да изпитва задоволството, че "природата го е направила такъв", но мнозина не престават да съжаляват дълбоко някъде в душите си, че не са като… "другите", като ония, които имат свое семейство, деца, други радости на живота, от които те са лишени (или ако не са лишени, то пък това им доставя безчет други главоболия и безпокойства!). Гей-ят живее в два свята, този, общия за всички свят, в който той не може да заяви гласно за своята сексуална идентичност, и другия, светът на малцинството, в който се чувства при себе си, и "равен с другите", но който все пак е един изтласкан в периферията самобитен свят на "еретици". Тази двойнственост необходимо води до неизбежната амбивалентност на екзистенцията, в която пребивава един гей, на съществуването, което той е избрал: да бъде "поданик" на два свята, да има явно и скрито всекидневие и поведение, да бъде външно "като всички други", но само вътрешно да е себе си, да е като "своите", сред които се чувства пълноценен и "равен", да е… "чужд сред другите" и "свой само сред някои от тях", нима това е… "нормално"?! Аз съм гей, но аз трябва да направя всичко, за да запазя тази тайна само за себе си и за един все пак колкото се може по-тесен кръг от мои доверени лица, по-голямата част от които са именно "като мене" - нима това е съществуването, на което някой би завидял? Аз като гей съм човек, но крайно… "различен от повечето хора човек", и аз трябва да съхраня една коварна тайна, тайната, че обичам да правя секс само с индивиди от моя пол - ето го моя "модус вивенди", около който протича всекидневието ми, нима лесно се живее с тази непомерно тежка грижа? Ето че своеобразната екзистенциална ситуация, която хомосексуалистът "влачи навсякъде след себе си", непреодолимо води до една крайно изострена чувствителност, до едно специфично съзнание, което самият той трудно разбира, в дебрите на което често е така объркан или пък се чувства прекалено самотен. Но дава ли си сметка "средният хомосексуалист" какво точно е и защо е… "такъв"?
Що се отнася до нашата сексуалност всички ние, независимо дали сме гей или не, сме като че ли напълно безпомощни, тя не се поддава на съзнателен контрол, ние нямаме власт над нея, напротив, изцяло сме зависими от сексуалните си предпочитания (влечения на либидото), макар че не сме склонни да го признаем. Тъй като това е принцип, валиден за всички индивиди безразлично към сексуалната им ориентация, то и хомосексуалистите не правят никакво изключение: в дълбините на душата си те усещат пориви и влечения, ориентирани и насочени само спрямо представители на същия пол, тази дълбинна нагласа се съзнава като "интерес" или като "еротични чувства", като "впечатлителност" по отношение на прекрасните индивиди от "моя пол", и на тази основа вече съзнанието е поставено пред ред изпитания, голяма част от които са непознати за представителите на "нормалната сексуална ориентация". Известно е, че така нар. "Свръх-Аз" е носител на морални предписания и по-скоро на норми на "всеобщия разум" и на… "мнозинствената нормалност", поради което конфликтът на тези последните с явната "абнормалност" на еротичния хомосексуален копнеж е неизбежен и в много случаи - крайно изострен. От една страна аз, "хомосексуалистът", или по-скоро човекът, който чувства зависимостта на своето либидо само от мъжкото и мъжествеността (да речем), съзнавам, че имам своето право на щастие, още повече че и аз мога да бъда харесван от… "такива като мен", от "сродни души" с така желани от мен тела. Аз не мога да се откажа от силния еротичен и любовен копнеж, защото без него животът за мен губи цялата си привлекателност, ако се откажа от него за мен по-добре би било да съм мъртъв; но от друга страна аз даже трудно мога да призная даже и пред себе си, че тези мои копнежи ще бъдат приети от "другите" за основателни - както това би се оценило ако аз бях "нормален" и се впечатлявах изключително от момичета и жени (да речем). Аз значи съм длъжен да крия своите еротични чувства в тяхната "изключителност" и екзистенциална самобитност, понеже съзнавам, че "обществото" би ме осъдило жестоко ако си позволя да ги демонстрирам открито и предизвикателно, а в най-добрия случай би ме приело с хладно безразличие или подигравка. От друга страна аз не мога да потискам безкрайно своята сексуалност, защото тя си иска своето, и защото аз бих постъпил крайно глупаво да се представям "за какъвто не съм": не мога да се откажа от себе си, от своята различност, и то тъкмо затова, защото тя съвпада с мен самия. Много често този конфликт, който тук се опитвам да опиша в неговата чистота, се изостря допълнително, защото и самият хомосексуалист не е наясно със своята "самобитност" и "изключителност" и сам не иска да я приеме; понякога гей-ят сам не знае какво е и какво точно иска, струва му се, че "може" и "трябва" да стане като "другите" или като "останалите", а това, че все пак има някои "странни чувства" и влечения му се вижда "отклонение", което трябва сам да победи. Аз тук не споменавам атмосферата, в която живее хомосексуалният ни герой, особено тази в семейството и училището, която няма как да не е настроена негативно спрямо "абнормност" каквато за тях не може да не е хомосексуалността: семейството (бащата и майката) за хомосексуалистът символизират "общността" с нейния непоклатим морал, а пък училището е самата тази вече придобила "личностност" общностност, в която за него е все по-трудно да живее, да се нагажда и да се съобразява със суровите й предписания за позволено и непозволено. Така че ранната младежка възраст на хомосексуалиста приминава в непознати за другите безпокойства, които все повече се задълбочават с нарастването на потребността от сексуални контакти, от непосредствено задоволяване на нагона. Когато сексуалността на младия човек вече ясно е оформена, а тенденцията на либидото е станала устойчива и дори "непроменима", то младият гей (примирен, така да се каже, със самия себе си!) вече е принуден да навлиза в общността на "своите", в която единствено може да бъде приет, сред която може да получи признание, която единствена може да му даде шансове за удовлетворение в лицето на "сродни души и тела). Ясно е обаче, че тази гей-общност (малцинствена сексуална "община") е… "някъде тук", но тя съвсем не афишира себе си, при това младият човек е изпълнен с предчувствия и опасения от това как ще бъде приет и от "своите"; иска се голяма доза решителност и дори авантюризъм в това да "затръшнеш вратата на голямата общност" и да се приютиш комфортно сред едно малцинство, което само се чувства "изгонено" и нежелано. Докато младият гей има илюзии както относно самия себе си, така и относно възможността да бъде "като другите", то неговите безпокойства като че ли са притъпени, но когато той вече се чувства "непоправимо друг" от тях, то за него компромисите са невъзможни, а чувството за отхвърленост се засилва - той става чужденец в една нетолерантна или пък лицемерно толерантна общност.
Ясно е, че в един момент младият човек с оформено вече хомосексуално съзнание и чувствителност прави първите си плахи стъпки за сближение с евентуални сексуални партньори: това са близки приятели, чиято сексуалност все още не е съвсем ясна, това са копнежи по връстници, в която ориентация не може да има никакво съмнение, но която, уви, не е "като моята", това са първи влюбвания, чиито ефект върху душата е колосален именно заради усещането за "греховност" на това, което така силно се иска както на душата, така и на преизпълненото с жизненост младо тяло. Едва ли "обществото" може да си представи и да се вживее в една такава "парадоксална" (от негова гледна точка!) чувствителност, която обаче носи в себе си печата на толкова много човечност и дори на възвишеност: този млад човек е готов да излезе срещу целия свят за да защити своето право на щастие, на любовта, за която копнее сърцето му, приемайки всички рискове от това, рисковете че няма да бъде разбран, няма да му бъде "простено" никога, че ще бъде жестоко отхърлен. Аз много съм мислил върху това екзистенциално предизвикателство, което носи в себе си хомосексуалността, и което едва ли се съзнава в неговата фаталност от всички представители на тази сексуална ориентация. Стигнал съм до извода, че тук се корени онова дълбоко чувство за свобода "въпреки всичко", която е така разпространена сред хомосексуалистите, и която силно поразява ония, които са имали контакти с тях (даже и не на сексуална основа!). Живеейки на ръба на "опозоряването за цял живот" поради клеймото, което жестокото общество не престава да дебне, за да намери сгоден случай да му го "лепне на челото", хомосексуалистът няма как да не се овладее от порива към "пълната (истинската) свобода", която е готова да скъса връзките си с всичко инертно и консервативно - за да извоюва правото си на щастие, на живот и на любов. Ясно е, че тази свобода се настанява в сърцата им поради изключителността на екзистенциалната ситуация, в която тяхното малцинство всекидневно пребивава - и чиито рискове така непреодолимо дебнат на всяка крачка. Ето защо смятам, че на тази основа към хомосексуалистите като тенденция принадлежат обикновено личности с несъмнено превъзходство, тук личностният момент необходимо произтича от дълбоката потребност да утвърдиш и извоюваш своята свобода (свободата, без която животът не си струва усилието да се живее!), свободата, която единствена може да гарантира човешкото право на удовлетворение и щастие в една такава жизнено важна сфера каквато е тази на нашата сексуалност. Там, където е покълнала свободата, неизбежно се появяват и нейните плодове: силната личност, духовното превъзходство, жизнеустойчивостта, енергичността, смелостта да приемеш предизвикателствата и рисковете на свободното съществуване, оня дух на авантюризъм, без който "оесняфяването" е гарантирано, а провалът на живота ни именно като живот, е неизбежен. Ако свободата е безпокойство, и тъй като хомосексуалистите имат съществуване, което преизобилства тъкмо на… безпокойства, то значи за тях свободата не е лукс или раскош, а първа жизнена потребност и даже прокоба на живота им. Така ми се струва че може да се обясни защо хомосексуалисти са били личности от ранга например на Платон, Шекспир, Байрон, Пруст, Фройд, О.Уайлд и мнозина други, а също и безспорният факт за това че хомосексуалността е така разпространена сред представителите на "интелектуалния елит" на обществото. Но това са следствия, а мен тук ме интересуваха основанията…
Ясно е, че не е възможно да се опише направо онова, което става в душата на това изключително човешко съществуващо, каквото е един гей. На мен ще ми се наложи да премина през много страници, за да изявя неговата така интригуваща загадка, а засега трябва да се примиря с това, което тук успях да кажа. Надявам се, че то е все пак една основа за ония постижения, към които отдавна се стреми както психологията, така и екзистенциалната човечна философия, но на които и двете са все още доста големи длъжници.

АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ, философ и психолог

mnogo dqlgo, no shte si go save-am i shte si go procheta s merak - pqk drug pqt s komentara...

Gospodine bez da se obizhdate tova tuk e pulna prostotia i opit za poreden put zhenata da bude omalovazhena i pokazana kato pridatuk na muzha i bursalka za kefa mu!

Ako naistina go mislite, pomislite si vie kakuv ste. Tova e za Adam i Adam no lichno az mislia, che tova triabva da e za klub - Komplexi!

Chestita Nova Godina na vsichki i mnogo liubov :)

Kisses for all for you:)

Tova, koeto si napisul e mnogo hubavo, makar che ne sum suglasna s niakoi ot tvurdeniiata ti, koeto obache ne prechi na turseneto ti. Uspeh! Niakakva sluchainost li e che si tuk?

впечатлена съм....
остави един мейл, че като си анон - не мога ни мейл, ни лична да ти пратя. а ми се чини, че атмосферата тук някак не е за такъв разговор - бихме досадили...
как вписваш в общо взето стройната си концепция идеята за двойнственото мъжко-женско начало у човека? или юнгиански: Анимус и Анима?
ако не ти се дава мейл - виж моя - има го в профила ми

привет!
почти колега :)

IMAGINE...

angeligdb@dir.bg е моя мейл, с благодарност ще прочета всяко мнение и лично ще му отговоря, уважаема Джени!

Здравей Психолог,

Есето ти определено има интересни моменти, и макар да не съм чак така дълбоко впечатлен, както Джейн, мисля, че заслужава да си поговорим, и то тук, не на мейловете, пък който го намира за досадно или тъпо – просто да не чете.

Твоето писание поражда у мен двояко чувство – от една страна наистина ми беше интересно да си припомня отново онези неща за старите гърци – много са показателни по принцип, а пък Платон ми е любимият философ; интересен е след това и анализът на душевността на хомосексуалиста, с много от нещата, които пишеш очевидно човек не може да не бъде съгласен, НО... искам да изразя едно свое притеснение – колкото и добронамерено, човечно и топло да е написаното от тебе – то ясно още от началото изхожда от презумпцията, че хората с хомосексуална ориентация са нещо друго, особено, различно, екзотично – мене това ме притеснява, защото изхождам от виждането, че са си хора като всички други, само че с определена характеристика на сексуалното поведение. Тук често в клуба се обаждат момичета, които за първи път се сблъскват с тази особеност на природата си и естествено са объркани, а нерядко и просто изплашени – аз досега се опитвах да им казвам, че това което става с тях е безкрайно естествено, че не са “обратни” и изобщо не е правилна тая дума, че всички хора са си изначално бисексуални (това съм го чувал между другото от твой колега, с добавката, че това е съвременното становище на науката, не знам така ли е наистина), но не всички избират да дадат практически израз на бисексуалността си (от друг пък твой колега даже чух, че изборът зависел от един конкретен ген – не знам така ли е, досега не съм чел никъде за наличието на такова “материално” обяснение). В един друг клуб писах неотдавна, и това е наистина мое убеждение, че на сексуалната ориентация просто трябва да се гледа като на определена характеристика на човека, както е например цветът на очите; надявах се, че с такива думи им давам поне частичка успокоение и равновесие със самата себе си на тези момичета - сега не съм сигурен, дали това твое есе няма да ги обърка повече.

Ето защо не съм много склонен и да приемам безрезервно разговори за отделна хомокултура, за едва ли не някаква изключителност на хората с хомо-ориентация, за това тази ориентация да се използва като обяснение за онова велико тайнство – гения на човека на изкуството или на науката. Между другото, струва ми се, че тази представа, че сред артистичните и интелектуални среди има повече хомосексуалисти, е донякъде илюзорна – просто хомопредставителите от тези среди по-лесно приемат, че не трябва да крият тази си особеност, а някои даже нарочно парадират с нея; иначе ако можеше с някакви “рентгенови” очи да погледнем в главите на всички хора, вероятно бихме установили, че става дума за горе-долу един и същи процент и сред художници и автомобилни монтьори, да речеме.
И още нещо искам да те попитам накрая – защо говориш изключително за хомоповедение – 100%-товите хомосекусалисти са изключение, много повече са бисексуално ориентираните, и това всъщност е по-интересното според мене, защото и древните гърци са си били просто би- в крайна сметка, от една страна, а от друга сериозни западни учени говорят, че в бъдеще непременно ще настъпи едно такова връщане на хората към това състояние, което според тях е най-естествено.

Всъщност, това което пишеш, и в момента изобщо не се отнася за източните, най-общо казано, култури и цивилизации, където и сега на тези неща се гледа съвсем спокойно и в неизключителен план.




Beware! Big Browser is watching you!

oh,gorkata...oshte li si tuk?jurnalistikata ne e chak tolkova losha profesia...ama,nali sme si groznichki-daje i edno putence ne mojem da za
barshem...pak i ne sme jenstveni,razbirash li...to stihcheta vseki si znae i citira,no da vzeme neshtichko i glavata mu da rodi!
staro kuche?v kakvo?v gei drujinkata...v drugo?ili ne se seshtash...idi na manikiur...i si kupi novi obushteta...

...az puk PAK sum si izvadila liniikata da ti premera kolko e dulgo pisanieto ti- i kakto ochakvah ne se vpisa v moite razmeri ( poveche ot 2,5 inch e )...i taka i ne ti prochetoh (otnovo)bla-BLA-bla-to...puk tia liniikata mi si sedi vinagi tuk do Putera lubim...mera si be...
ha-ha-ha ..ppppp..

Ми мери си със здраве! :)))))))))))))))

Beware! Big Browser is watching you!

Ей, луд умора не знае, мамка му!

Бе като си толкова отворена, що се криеш така анонимно? Сложи си и ти снимката, да те видиме пък тебе що за чудо си. Ама то за това се изисква и малко доблест, освен всичко друго.



Beware! Big Browser is watching you!

shto za grubost!!!!!!!!!

Shto da e grubo,
men me izkefi

a dostatuchno li, za da mastrubirash, a! [#!$%^@&*]

Dage za dva teka stigna!!:-))

Тековете, поне според приетата улична терминология, са привилегия на мъжете, скъпа! Не се опитвай да се правиш на мъж, защото изглежда много смешно отстрани.

Beware! Big Browser is watching you!

Не съм жена, това поне е сигурното!
Разбра ли, Иво?
Но не е ли по-важно че всички, и мъже, и жени сме... хора?!
А.Грънчаров

Нещо има грешка - горният ми постинг е адресиран до "onaya" - една дама, която периодично се заяжда с един от най-свестните членове на клуба - Джейн, съответно негативната ми реакция е към нея, а не към тебе.
Иначе нямам никакви съмнения относно половата ти принадлежност, а есето ти ми беше наистина интересно, и имам ред въпроси да обсъждам във връзка с него, тук, или на пощата, както предпочиташ.


Beware! Big Browser is watching you!

интересно... "оная" си е съвсем все тая ... "все тая"... доколкото я помня "wse taja", която не веднъж ме беше заяждала - и то зло .... - и още май се наричаше lula...

тя има понякога проблеми с висшата нервна дейност, т.е. със създаването на мисли... но приемете я такава, моля ви :)
обзалагам се, че журналистиката е също толкова (не)лоша професия, но по-важното - също толкова (без)интересна тема за обсъждане в този клуб, колкото примерно продаването на кюмпютри и IT техника, както и правото.
отделен е въпросът - ти би ли имала смелост да отговориш на някой друг, ако те пита, отде наде вадиш брадясали теми и защо така те боцка като карфичка в задника точно журналистиката.... ама едва ли ще имаш....

за красотата, критериите и оценката й - пак по определен начин опира до смелостта - ТВОЯТА.
първо, не би се крила зад унизителната опашка _anon_anon (да оставим настрана липсата на самоуважение, несъзнавано изразена с ника "onayа"), а би се регистрирала, а ако си (както предполагам), би написала гнусничкото си писание с истински ник. но и това не ти стиска... съжалявам....
второ. не ти стиска да си направиш публичен профил - сиреч достъпен за хората - както и да си пуснеш своя снимка. ти си знаеш защо - не би понесла да те коментират неласкаво.... много ти е напомпано самочувствието, като хелиев балон и не търпи приземяване...
по същество: не съм красавица - факт. да не смяташ, че съобщаваш новина?
ама на мен не ми пука - така, че чак ми е смешно.
обяснявам, защото това ще ти е трудно да го разбереш: - пет пари не давам за общоприетите критерии за красота - както знаеш, кариерата ми не в тази област- пет пари не давам за оценките не само на хора като теб, а изобщо на хората като такива по отношение на т.нар. красота. давам всичко за оценките на приятелите си. но понеже се опасявам, че и писаното дотук е непосилно за интелектуалните ти способности, ще опитам да го формулирам като за дебили с перифразата "по красотата посрещат, по акъла изпращат". е, изпращат и по други работи - като морал, отговорност, коректност и прочие понятия, вероятно неизвестни тебе.
изразът, употребен от тебе за установяване на връзка между жени, е унизително дори да го цитирам, когато се опитвам да обясня - ама защо? като няма да го разбереш пак - че това не е техника или технология - макар че ти се смяташ за спец в областта.....върни се назад и прочети и други теми - този проблем го обсъждахме често - той е сериозен - как се установява контакт и как се започва връзка - и всеки случай е различен. освен за хора като теб - дето "забърсват". чети! - ще ти платя от алтруизъм на прочетен ред, обещавам! - чети СамоТя - само тя толкова много може да те научи... пък ако се сбъркаш да прочетеш и други - може и да ти влезе нещо - мисъл в черепната кутийка


предпоследно:
темата за моя маникюр и моите обущета вече я лансира през септември-октомври. първо, актуализирай си информацията! - ама и това не ти стиска, а? да ме погледнеш в очичките...
ти си по красивите фрази, фойерверките и прочието разновидности СС (снобизъм+страх)...

и вече последно: абе, защо е това противоречие? от една страна - аз съм пълен боклук според теб (не споря дали е така и даже е възможно да си права).
но от друга страна - правиш си труда да ровиш стари теми, в които аз съм активен говорещ, внимателно да ги изчиташ; като преди това си се запознала с профила ми; та ги изчиташ и ги вадиш от далечното минало на този клуб.
обяснението на противоречието е онли уън: патологична фиксация върху мен. сиреч - имаш толкова силни емоции, свързани с мен, които те вадят от релси, че за да се справиш с тях, трябва да ги изхвърлиш - изхвърлиш не само върху ми, а върху ми пред хора, защото смяташ (вероятно съдейки по себе си), че това би ме наранило повече...аре, споко! - ако това ти требе... ако така се освобождаваш, пиши гнусни анонимни постинги - виж какъв хубав повод ти давам с този мой огромен постинг да се изявяваш, тоест да се лекуваш...



ИЗВИНЕТЕ МЕ ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ - ПРЕДУПРЕДИХ ДА НЕ ГО ЧЕТЕТЕ ТОВА!А ЗА ТЕЗИ КОИТО НЕ СА МЕ ПОСЛУШАЛИ - ДЪЛЖИМА КОМПЕНСАЦИЯ

а за писането и цитирането - ето малко и мои.

тези са мои:


в очите ти долавям леко пламъчета
ъгълчетата на устните
полуусмихват се
и пет пари не даваш
за това което мен
ме кара да настръхвам
не виждала лицето
не докосвала ръката
настръхва козинката ми
от твоите думи
от призраци
а може би обичам
обичам призраци
а ти си ми любимият

		za Irena 04-2000

--------------------

обичам те.
толкова те обичам.
че го забравям.
ти забелязваш ли дишането?

	28-05-00

ето и не мое нещо (цитирано чуждо, в което съм уличена от Оная, че само това мога) - друг е въпросът дали тя и това може, а също така дали цитирането на хубави чужди текстове не харесва на някои хора в клуба.... защото ми се струва, че анонимната оная не е единственият човек в този клуб, та да задава критерии за оценка на съдържание на постингите....та освен моето, аз да се върна към стария си порок, за който бях разобличена - цитиране:

     I'M SENTIMENTAL, IF YOU KNOW WHAT I MEAN;
     I LOVE THE COUNTRY BUT I CAN'T STAND THE SCENE.
     AND I'M NEITHER LEFT OR RIGHT.
     I'M JUST STAYING HOME TONIGHT,
     GETTING LOST IN THAT HOPELESS LITTLE SCREEN*.		     				Leonard Cohen

това съвсем няма да го разбереш, Оная:
с хубави чувства и пожелания към теб - Джейн, ти си знаеш кой по-конкретно

не си виновна, че не го разбираш, опитай за начало само да го приемеш


------------------------
P.S.
и още малко - ако някой - не Оная, иска да разбере нещо за мен повече, освен профила ми, нека погледне и тук:
[линк]


в папка Songs засега има само две неща в МР3 формат, но обещавам и още. т.е. могат да се дръпнат.
апропо, ако някой търси определена песен или текста й - нека ми драсне, не обещавам на 100%, но може и да я имам или намеря :)

за да не се губи време, браузвайки, ето и страницата ми - няма да я представям - тя сама си говори:
[линк]


IMAGINE...






IMAGINE...

Редактирано от Джeйн на 06.01.01 20:28.

интересно... "оная" си е съвсем все тая ... "все тая"... доколкото я помня "wse taja", която не веднъж ме беше заяждала - и то зло .... - и още май се наричаше "lula"...

тя има понякога проблеми с висшата нервна дейност, т.е. със създаването на мисли... но приемете я такава, моля ви :)
обзалагам се, че журналистиката е също толкова (не)лоша професия, но по-важното - също толкова (без)интересна тема за обсъждане в този клуб, колкото примерно продаването на кюмпютри и IT техника, както и правото.
отделен е въпросът - ти би ли имала смелост да отговориш на някой друг, ако те пита, отде наде вадиш брадясали теми и защо така те боцка като карфичка в задника точно журналистиката.... ама едва ли ще имаш....

за красотата, критериите и оценката й - пак по определен начин опира до смелостта - ТВОЯТА.
първо, не би се крила зад унизителната опашка _anon_anon (да оставим настрана липсата на самоуважение, несъзнавано изразена с ника "onayа"), а би се регистрирала, а ако си (както предполагам), би написала гнусничкото си писание с истински ник. но и това не ти стиска... съжалявам....
второ. не ти стиска да си направиш публичен профил - сиреч достъпен за хората - както и да си пуснеш своя снимка. ти си знаеш защо - не би понесла да те коментират неласкаво.... много ти е напомпано самочувствието, като хелиев балон и не търпи приземяване...
по същество: не съм красавица - факт. да не смяташ, че съобщаваш новина?
ама на мен не ми пука - така, че чак ми е смешно.
обяснявам, защото това ще ти е трудно да го разбереш: - пет пари не давам за общоприетите критерии за красота - както знаеш, кариерата ми не в тази област- пет пари не давам за оценките не само на хора като теб, а изобщо на хората като такива по отношение на т.нар. красота. давам всичко за оценките на приятелите си. но понеже се опасявам, че и писаното дотук е непосилно за интелектуалните ти способности, ще опитам да го формулирам като за дебили с перифразата "по красотата посрещат, по акъла изпращат". е, изпращат и по други работи - като морал, отговорност, коректност и прочие понятия, вероятно неизвестни тебе.
изразът, употребен от тебе за установяване на връзка между жени, е унизително дори да го цитирам, когато се опитвам да обясня - ама защо? като няма да го разбереш пак - че това не е техника или технология - макар че ти се смяташ за спец в областта.....върни се назад и прочети и други теми - този проблем го обсъждахме често - той е сериозен - как се установява контакт и как се започва връзка - и всеки случай е различен. освен за хора като теб - дето "забърсват". чети! - ще ти платя от алтруизъм на прочетен ред, обещавам! - чети СамоТя - само тя толкова много може да те научи... пък ако се сбъркаш да прочетеш и други - може и да ти влезе нещо - мисъл в черепната кутийка


предпоследно:
темата за моя маникюр и моите обущета вече я лансира през септември-октомври. първо, актуализирай си информацията! - ама и това не ти стиска, а? да ме погледнеш в очичките...
ти си по красивите фрази, фойерверките и прочието разновидности СС (снобизъм+страх)...

и вече последно: абе, защо е това противоречие? от една страна - аз съм пълен боклук според теб (не споря дали е така и даже е възможно да си права).
но от друга страна - правиш си труда да ровиш стари теми, в които аз съм активен говорещ, внимателно да ги изчиташ; като преди това си се запознала с профила ми; та ги изчиташ и ги вадиш от далечното минало на този клуб.
обяснението на противоречието е онли уън: патологична фиксация върху мен. сиреч - имаш толкова силни емоции, свързани с мен, които те вадят от релси, че за да се справиш с тях, трябва да ги изхвърлиш - изхвърлиш не само върху ми, а върху ми пред хора, защото смяташ (вероятно съдейки по себе си), че това би ме наранило повече...аре, споко! - ако това ти требе... ако така се освобождаваш, пиши гнусни анонимни постинги - виж какъв хубав повод ти давам с този мой огромен постинг да се изявяваш, тоест да се лекуваш...



ИЗВИНЕТЕ МЕ ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ - ПРЕДУПРЕДИХ ДА НЕ ГО ЧЕТЕТЕ ТОВА!А ЗА ТЕЗИ КОИТО НЕ СА МЕ ПОСЛУШАЛИ - ДЪЛЖИМА КОМПЕНСАЦИЯ

а за писането и цитирането - ето малко и мои.

тези са мои:


в очите ти долавям леко пламъчета
ъгълчетата на устните
полуусмихват се
и пет пари не даваш
за това което мен
ме кара да настръхвам
не виждала лицето
не докосвала ръката
настръхва козинката ми
от твоите думи
от призраци
а може би обичам
обичам призраци
а ти си ми любимият

		za Irena 04-2000

--------------------

обичам те.
толкова те обичам.
че го забравям.
ти забелязваш ли дишането?

	28-05-00

ето и не мое нещо (цитирано чуждо, в което съм уличена от Оная, че само това мога) - друг е въпросът дали тя и това може, а също така дали цитирането на хубави чужди текстове не харесва на някои хора в клуба.... защото ми се струва, че анонимната оная не е единственият човек в този клуб, та да задава критерии за оценка на съдържание на постингите....та освен моето, аз да се върна към стария си порок, за който бях разобличена - цитиране:

     I'M SENTIMENTAL, IF YOU KNOW WHAT I MEAN;
     I LOVE THE COUNTRY BUT I CAN'T STAND THE SCENE.
     AND I'M NEITHER LEFT OR RIGHT.
     I'M JUST STAYING HOME TONIGHT,
     GETTING LOST IN THAT HOPELESS LITTLE SCREEN*.		     				Leonard Cohen

това съвсем няма да го разбереш, Оная:
с хубави чувства и пожелания към теб - Джейн, ти си знаеш кой по-конкретно

не си виновна, че не го разбираш, опитай за начало само да го приемеш....

------------------------
P.S.
и още малко - ако някой - не Оная, иска да разбере нещо за мен повече, освен профила ми, нека погледне и тук:
[линк]


в папка Songs засега има само две неща в МР3 формат, но обещавам и още. т.е. могат да се дръпнат.
апропо, ако някой търси определена песен или текста й - нека ми драсне, не обещавам на 100%, но може и да я имам или намеря :)

за да не се губи време, браузвайки, ето и страницата ми - няма да я представям - тя сама си говори:
[линк]


IMAGINE...






IMAGINE...

Редактирано от Джeйн на 06.01.01 20:34.