Любовта и Болката

Честита Нова Година!!! Нов Век!! И….
Приятели, очаквате да ви пожелая…красиви неща…а аз знаете ли какво ще ви пожелая….пожелавам ви да изпитате болката, ИСТИНСКАТА болка на любовта… да милички- болката… именно нея ви пожелавам…. Защото всеки, който изпита истинската болка от любовта- е успял да се докосне до това тайнство…. ЛЮБОВТА, успял е да го изживее напълно….цялостно…
И после…тя Любовта се превръща в начин на живот… Вече не можете да избягате от нея… вие можете само да я следвате… любовта…
Да приятели - Любов- това е надеждата, целта, вярата и ..отчаянито на всеки…болката, щастието…това е думата около, която се върти всичко… Е ненадейно се прокрадва и онова там дето… всеки го нарича… различно - предпазливост, прозорливост, внимание, опит, възпитание, отговорност, а то е…. Не се сещате нали! Ами нарича се …Страх…! Да - страх! Ужасен, голям, непреодолим, мъчителен, всеобхващащ Страх!
И се започва на ново….всичко отначало - докосване и ..бягство, смях и сълзи, мечти и …въпроси, радост и обида, ден и нощ….и сякаш няма край… няма.. да, няма…Така е създаден света… с деня и нощта, със светлината и тъмнината, с топлината и студа, и вие така сте създадени с болката и красотата, с един и същи вик… появявате се на белия свят пак с този вик - едновременно на пронизващата болка и съвършеното щастие на вашите майки…
Да, всеки от нас би предпочел да запази зората и изгрева навеки - слънцето да не изгрява докрай… защото следва и залеза, но …никой не може да спре кръговрата на живота… Но и само когато слънцето залезе, тогава се разкрива тайнството на един съвършен цикъл…на завършената цялост…за да последва отново изгрева….бляскавото обещание….
Не се страхувайте от …Любовта…Отдайте и се…изпитайте и болката….отдайте и се….тогава ще бъдете и вие едно цяло вашето Его и вашата Душа (чувства, емоции, онова там някъде вътре, - наричайте го както искате) - Страхът и Любовта винаги ще стоят един срещу друг… Вие избирате приятели…вие…само вие решавате дали да се откажете и да се отдадете на страха или ..да продължите да обичате… въпреки болката, защото болката е цената, завършека на любовта, ...за да се роди Тя наново….
Всяко нещо в живота има своята цена и я плащате…сами избирате дали да плащате с болка или страх…. Ако изберете страха… никога няма да изпитате Любов…ще се предпазите от болката, но ще се лишите и от любовта…
Аз ви пожелавам Вяра и Сила, приятели! Вяра в Любовта и Сила за да приемете Болката.

Честито Ново Хилядолетие!

Хе, написах ви всичко това с риск да не бъда разбрана….но…ако имате смелост… ми повярвайте…
Обичам ви!

... I huknah da te tarsja po sveta,
izgubena me4ta na mojto detstvo,
propusnato lice na mladostta,
v livadite umrjala moja pesen.
Sabral licata na bezbroj sheni
v lika edinstven, v kladenec udaven,
sabral o4i, i glasove i dni,
edno lice ot vsi4kite napravih.
Edno lice s edinstvena taga!
Edna usmivka - glas edin upoen.
Izmislih te. Edinstveno taka
ti moshesche da badesch samo moja.
Ako prili4asch sama na edna
shena, tova e prosto taj tipi4no:
ponjakoga naj-groznata shena
na naj-krasivata me4ta prili4a.
Tvorenie na mojta skrab-shivec
badi ti moja bolka, fiks-idea!
Bez bolkata 4ovek e shiv martvec!
Edinstveno 4rez bolkata shivee.

Damjan Damjanov


4estita Nova Godina, Soley

ВЯрвам ти.......

...прочетох преди доста време нещо красиво, което страшно ми хареса и ще си позволя да го напиша сега, защото май тук му е мястото...

Сионеса
За моя собствена болка

за моя собствена болка се влюбих в теб и днес,
когато си тръгваш и аз ще тръгна с теб...
за зло те обикнах и днес при злото отивам...
за моя собствена болка ще тръгна с теб и днес,
когато умираш и аз ще умра с теб...
за зло те обикнах и днес при тебе отивам...
за моя собствена болка

Соли,хм на човек направо му става страшно като
чете.А че съм съгласен-съгласен съм и ти вярвам.
Толкова много си права,че...Много красиво си го
написала.Красиво и разкъсващо. Толкова е житейски
просто в самата си същност.Но е и много сложно,
ама това явно е живота и най-големия му катализатор-Болката.

Ех малката Солейчи! И предния век ти казах, и този ти напомням - бъди краткаааа!За пожеланията разбрах.За страха, любовта и болката - тоже! На такива кат мене дето постоянно ги боли някъде - кво ше пожелаеш? А? Не помисли за мене тиии, не помисли! И за коледа беше същото - пратих ти поздрав и след 5 дена получавам отговор. Ма айде нова година нов късмет.Мисля си тези дни да ти пусна новогодишен поздрав - белким ми отговориш в навечерието на 2002 година!
Благодаря ти,че ме мразиш искренно
че хвърляш всички спомени зад борда
Омразата създава независимост
а любовта - заробва!
чао сега

Redaktirano ot тиxaтa.cтъпka na 03.01.01 22:52.

Ох, Соли!

Щях да пиша "как можа да го напишеш толкова хубаво"?!?! Ама няма да те питам как.....знам как! Ей така....от вътре, от където ти иде и любовта, и болката, и страха - от СЪРЦЕТО!
Щото е толкова истинско, че няма накъде повече.
И всичките глупави спорове между Оро и Фифи и всички останали просто са абсолютно безмислени, според мен, ако са си направили труда да прочетат това което си написала ти.....
Щото не може Любов без Обич....
Не може Любов без Болка....

Boli, nali?.......

Болката ли ... болката ... а дали "болката" боли?Защо винаги, когато си мился че обичам, когато си мисля, че не съм обичан, когато желая от сърце, когато съм грубо отблъскван, когато търпя обиди и подигравки в името на нещо което вярвам, не ме боли? Защо когато изпитвам любов, когато давам любов, когато жадувам за любов, но въпреки всичко не получавам мен не ме боли? Защо ли? Защото е по-сладко да обичаш, отколкото да си обичан, защото е по-сладко да даваш, отколкото да получаваш, защото ... защото ако от любовта има болка то това е сладка болка! Знам че не може да си представите как може да ти е сладко и приятно когато те боли ... не драги мои, това не е мазохизъм! Но наистина човек не може да е сигурен, че е изпитал любов, докато сърцето му не се е разкъсало от онова желание, пагубно желание да си до някой на всяка цена, да го прегръщаш, да го целуваш, да го закриляш, да споделяш с него ... Споделената любов ли ... ами тя просто след време става споделено прекарване на времето, споделени кавги, споделени грижи за потомството, споделена инерция ... любовта е жива докато боли ... докато те боли, че човека до тебе закъснява, докато те боли, че човека до тебе има проблеми, докато те боли, че не можеш да прекарваш цялото си свободно време с него! Докато те боли от всеки негов акт на невнимание, дори неволен или почти незабележим, докато ... не ти е все едно! Сещам се аз една песен на Слави: Само тази болка, още ми показва, че съм жив и съм до теб! Така е! Такъв е парадокса на живота ... обичаме да се нараняваме, оплакваме се от това, но в момента в който спрем да се нараняваме и нещо между нас изстива ... а колкото до Страха ... ами всички тези, които смело заявяват няма любов, няма чувства, всичко е интереси, рано или късно ще ме наранят, всички те пропускат нещо, само защото ги е страх да повярват, че може да го има, че може да е истинско! Страхуват се да не бъдат наранени, страхуват се да не изгубят целия си живот в лутане и търсене на НАИ-ВЕЛИКОТО чувство, без изобщо да се докоснат до него! Защо ли? Защото ги е страх да повярват! Браво Солче! Браво за това, което си написала! Браво за това, което си! Благодаря ти, че в момент, в който почти се бях загубил сред, болката любовта и страха ти ми помогна да открия себе си! А на вас, останалите мои приатели, обичам ви, боли ме, когато не мога да ви чувам/виждам/чета! Но тази болка ми показва, че ... наистина ВИ ОБИЧАМ!

ИМАМ ЧУВСТВОТО ЧЕ МЕНЕ МНОГО МЕ Е СТРАХ.......
МДАААААААА......

Хм...
До едно време добре върви. Идеята е ясна, макар да не съм съгласен с всичко... По-нататък май забрави темата. Иначе добре си го написала... поетично... възхитително...
Браво

NE SE STRAHUWAJ!!!!!

Skypa, ako q nqma bolkata, kak shte razberem blavenstwoto?
Ako q nqma liubowta, kak shte poznaem istinskata bolka??
A ako ne izviweesh wse nqkoga BOLKATA, dali wsyshtnost si viwql???
Tezi, koito priemat bolkata taka, kakto priemat blavenstwoto, to te viweqt wetchno. Te prosto sa postignali nirwanata (taka sladka i gortchiwa, taka blavenna i razkyswashta)
Izobshto moq mila priqtelko: WQRWAM TI!!!!
Zashtoto otdawna sym priel bolkata i tq e moj priqtel i weren spytnik w viwota

Да, Солче, всичко е така. Точно и ясно казано, после осъзнато(или поне така си мисля).
Обаче се чудя кога любовта си отива. И дали когато се преструваш, от страх, че всичко ти е безразлично наистина то става такова? И дали ако е станало може пак да почувстваш същия трепет и пак да е като преди. Може ли да се преструваш толкова много, че не обичаш някой, че накрая да повярваш и то да е така? Тогава отишла ли си е любовта? Или просто си я скрил дълбоко, но все още я пазиш? И ако я пазиш можеш ли пак да я намериш?

AMI .....:))))))) (I VSE PAK BEZ DINGI DONGI QVNO NE MOJE ):))))))))))))))))))))))