Имам нужда

да направя нещо и мисля имам настроение за имено това. Желание да пиша без идея и насока, но така винаги става нещо красиво и неподправено нещо чисто без никакви намерения. Макар честно казано започвам да усещам тяхното проявление, но не нека забравим за тях. Защо винаги трябва да правим нещо за другите и считаме за безмислено да правим неща единствено за себе си. Търсим си оправдания за да правим това което искаме, желаем. Защо е така, чак толкова ли сме зависими от другите че всичко трябва да има причина и тя да бъде приемлива за тях за да ни остават намира, а иначе отиваме там заедно със своята самота и със свободата да правим нещата за самите себе си, но и тогава не ги правим. Човек които търси причини когато е сам и когато дори тогава продължава играта това е човек който дори не се чувства сам той винаги е с някой друг, и този друг е вътре в него и играта не може никога да спре. Суетата е влязла прекалено навтре в нас, прекалено. Може би съм доволен макар и да бе кратко, но не толкова колкото бих искал, защото нещо стигне ли до някого то придобива оправдание, а когато е само с мен изпитвам неудовлетвореност.
Край.

Браво!
Харесва ми това, което си написал.Звучи малко объркано,но според мен прозвучава едно чисто отношение към заобикалящия свят, нещо в духа на 19век.

Знаеш ли, и аз понякога изпитвам подобна нужда, но пазя написаното за себе си, защото то е красиво само за мен
Надявам се не те обидих :-)
Това, което си написал, е доста неясно, но си харесах нещо: "Защо винаги трябва да правим нещо за другите и считаме за безмислено да правим неща единствено за себе си."
Моето мнение е, че когато правим неща за другите, пак ги правим заради себе си, просто задоволяваме други нужди.

си приличаме... И това, кой знае защо ме кефи!
Да.

че когато правим нещо зa другите, все пак го правим и заради себе си, но забележи, човекът прави нещо ЗА ДРУГИТЕ, когато навсякъде срещаме егоизма и стремежа да правиш, и то показно, нещата само за себе си. Както някой беше казал тук някъде, че като обичал себе си, така обичал останалите.... краставици на търкалета...:-)

отговори ми можеш да обичаш другите необичайки себе си. Любов първо към себе си, за да можеш да разбереш всичко и да го обикнеш, защото то е част от теб.

Редактирано от Ludetino на 04.01.01 18:34.

Пъпеши на търкалета:))))

Аз го наричам иначе, да си наясно със себе си, защо непременно трябва да обичаме всички останали? Обичта и любовта са само за някои от тях, а любов към себе си, е , може би само аз го виждам така, но за мен си е чиста проба егоизъм, да можеш да кажеш, "за себе си съм добър, себе си обичам, това е важното..."

Ако не обичаш себе си - не можеш да обичаш другите!
.