ЖИВОТЪТ
7 отговора
73 прегледа
ЖИВОТЪТ
Благодарение на различни научни изследвания,все повече се разпрастранява идеята,че физическото тяло не е равнозначно на човека,нито физическото съществуване-на човешкия живот.Тази теза е широко застъпена във философията на Елена и Николай Рьорих.
"Животът-бе казал Шекспир-е история,разказана от идеот,пълна с шум и ярост и лишена от всякакъв смисъл."Веруюто на екзистенциализма,оповестено четири века по-късно,не е много по-различно.Според неговата концепция,житейската мисия на човека е едно усилие за превъзмогване,едно усилие което може да бъде благородно и героично но винаги безполезно.Нещо като изтощтителния труд на митичния Сизиф,който тласкал нагоре па стръмнината огромната канара,но едва стигнал с нея до върха,тя отново се сгромолясвала в бездната.....и всичко трябвало да се започне от начало.Учените са предложили едно остроумно,по тяхно мнение,утешение-"Човек започва да умира от момента на раждането си."...утешение бедно и траурно.
Човек се ражда вечно и особено в момента на така наречената смърт.
Раждането и смъртта са просто преминаване от едно състояние на материята в друго.
"Неуспехът на много хора,включително и на големи умове,да намерят смисъл и цел в човешкото съществуване-казва Богомил Райнов-се дължи на една и съща причина:смята се,че съществуването започва с раждането и приключва със смъртта."
Някои опоненти на тезата за прераждането отбелязват,че ако човек наистина е имал минали съществувания,той би трябвало да ги помни,а щом не ги помни,значи възгледът за прераждането е фикция.По този повод Елена Блаватска съвсим уместно ще попита:"А спомняте ли си своето съществуване през първите осемнадесет месеца на детството?И ако не си ги спомняте,означава ли това,че през тези осемнадесет месеца не сте съществували?"
"Животът-бе казал Шекспир-е история,разказана от идеот,пълна с шум и ярост и лишена от всякакъв смисъл."Веруюто на екзистенциализма,оповестено четири века по-късно,не е много по-различно.Според неговата концепция,житейската мисия на човека е едно усилие за превъзмогване,едно усилие което може да бъде благородно и героично но винаги безполезно.Нещо като изтощтителния труд на митичния Сизиф,който тласкал нагоре па стръмнината огромната канара,но едва стигнал с нея до върха,тя отново се сгромолясвала в бездната.....и всичко трябвало да се започне от начало.Учените са предложили едно остроумно,по тяхно мнение,утешение-"Човек започва да умира от момента на раждането си."...утешение бедно и траурно.
Човек се ражда вечно и особено в момента на така наречената смърт.
Раждането и смъртта са просто преминаване от едно състояние на материята в друго.
"Неуспехът на много хора,включително и на големи умове,да намерят смисъл и цел в човешкото съществуване-казва Богомил Райнов-се дължи на една и съща причина:смята се,че съществуването започва с раждането и приключва със смъртта."
Някои опоненти на тезата за прераждането отбелязват,че ако човек наистина е имал минали съществувания,той би трябвало да ги помни,а щом не ги помни,значи възгледът за прераждането е фикция.По този повод Елена Блаватска съвсим уместно ще попита:"А спомняте ли си своето съществуване през първите осемнадесет месеца на детството?И ако не си ги спомняте,означава ли това,че през тези осемнадесет месеца не сте съществували?"
в отговор на пенчо_anon
#2
Отг: ЖИВОТЪТ
добре де, и кво?
аз пък си спомням как ме взеха от родилния дом...
...сънувах как охлюв лази по острието на бръснач...
аз пък си спомням как ме взеха от родилния дом...
...сънувах как охлюв лази по острието на бръснач...
в отговор на пенчо_anon
#5
Отг: Аз и други
неща си спомням...момент, че усмирителната риза ми пречи да пиша...:)))))
...сънувах как охлюв лази по острието на бръснач...
...сънувах как охлюв лази по острието на бръснач...
в отговор на пенчо_anon
#6
Отг: ЖИВОТЪТ
Благодарение на различни научни недомислия,все повече се разпрастранява идеята,че физическото тяло,човекът и неговото съществуване нямат нищо общо с истинския живот.На тази теза би се изсмяла например Елена в своята "Агни йога".
Едва ли Шекспир е казал нещо подобно, но то не е лишено от смисъл - всичко зависи от това, кой именно идиот и каква история е разправил.
Веруюто на екзистенциализма е много мъглява величина, така че опростенческата теза, че,житейската мисия на човека е едно усилие за превъзмогване,едно усилие което може да бъде благородно и героично но винаги безполезно, е доказана в една книга на апологетите му, култова при това,за Сизиф, доста умилително разказана - митът де - в тази тема. Франция потъна в траур.
Тезата за умирането от самото раждане е вехта, а утехата от прочита й е нулева.
Метампсихозата се лансира тук като просто преминаване от едно състояние на материята в друго - нещо като от течно в газообразно... Водата се изпарява, превръщат се в облаци, после започват да хвърчат снежинки.
И вали, вали...
А и всичко останало е една мозъчна феерия...
Ти ме зашемети - с ударение на второто е.
Аре, продължавай в същия дух.
Успех!
Никакво мислене повече!
Нека вали, и то напоително!
Едва ли Шекспир е казал нещо подобно, но то не е лишено от смисъл - всичко зависи от това, кой именно идиот и каква история е разправил.
Веруюто на екзистенциализма е много мъглява величина, така че опростенческата теза, че,житейската мисия на човека е едно усилие за превъзмогване,едно усилие което може да бъде благородно и героично но винаги безполезно, е доказана в една книга на апологетите му, култова при това,за Сизиф, доста умилително разказана - митът де - в тази тема. Франция потъна в траур.
Тезата за умирането от самото раждане е вехта, а утехата от прочита й е нулева.
Метампсихозата се лансира тук като просто преминаване от едно състояние на материята в друго - нещо като от течно в газообразно... Водата се изпарява, превръщат се в облаци, после започват да хвърчат снежинки.
И вали, вали...
А и всичко останало е една мозъчна феерия...
Ти ме зашемети - с ударение на второто е.
Аре, продължавай в същия дух.
Успех!
Никакво мислене повече!
Нека вали, и то напоително!
Redaktirano ot efir na 03.01.01 14:02.