съавторството

Честита Нова Година на всички.
Аз за Коледа бях в Чехия. Имаше невероятни намаления на книги - 50-90%!!! Чехите обичат да четат фантастика - в книжарниците имаше страшно много книги, обаче ...всичко на чешки. Но нашите издатели могат да се поучат от тях. Средно една луксозна книга (а там почти всичките са такива издания) струва от порядъка на 8-10 лева. Обаче при тия намаления излизаха по 2-3 лева...
По пътя четох едно от последните неща на Бард - Светлина от миналия ден или нещо такова на Кларк и Бакстър. Книгата на мен ми хареса. Не знам дали някой от вас я е чел. Та мисълта ми беше за съавторството - тази книга е написана от 2 души - световноизвестния Кларк и новия Бакстър (за пръв път го чувам). Как двама души могат да пишат едновременно? И изобщо как си разпределят работата - всеки пише различни глави ли :)? Как някой автор решава че може да пише с друг? Вие как мислите...

Za syavtorstvoto i az sym se 4udil... znam samo 4e Stephen King i Peter Strob sa pisalai obshtata si kniga po slednia na4in : King pishe opredelen broi stranici i prashta na Strob, posle Strob pishe i prashta...
taka pone postoianno shte ima novi idei.
Loshoto e 4e ponq1koga se zabelqzva stilovata razlika. Primeri: Zelazni s Shekley; Pratchett s Geimyn (tjuh, ne znam kak se pishe na angl.:))

ЧНГ и на теб. Бакстър вече не е новак - издаде някои хубави книги. Не си ли чел "Черната дупка"?
А за съавторството - всеки случай е различен. Братя Стругацки са пишели постоянно заедно,като са се съветвали на всяка крачка. При други автори - предварително си разделят всичко. Подозирам, че има и следния вариант - по-изявения автор да има по-малко участие, а новакът - да се "чанчи". Няма да споменавам конкретни случаи, защото нямам доказателства :-)

Няма какво да подозираш - тоя вариант за "чанченето" на по-младия е любим на Кларк :-) Така че го има. Напоследък (от Cradle насам), сър Артър дава само идеите и пише ред-два :-)
Друг пример: трите книги на Азимов и Силвърбърг са писани само от Силвърбърг (и добре, че е така); основната идея е на Азимов (от разказите му).

We let the weirdness in ...

Е, честно казано, около тези автори се въртяха основните ми подозрения.

А The Difference Engine например съм сигурен, че и Гибсън, и Стърлинг са взели поравно участие в написването и - тя е много различно от това, което пишат двамата поотделно.

И като си говорим за съавторство, а преди малко бяхме на Филип Дик - ти чел ли си онази книга, която са я писали заедно Дик и Зелазни?

Deus Irae - все още не съм я чел. Добра дума не съм чул за нея :-), макар че, като чета за сюжета, ми се вижда невероятно добър. Но от идея до реализация има доста път и явно някой някъде е кривнал :-)
Много добър плод на съавторство е трилогията за Пандора на Хърбърт и Рансъм.

We let the weirdness in ...

Не си прав за аналогията с Шекли и Зелазни. най-малко защо трябва да обиждаш Боб :))

Много може да се говори за съавторството. Навремето имаше такава тема в пазарджишкия клуб и тогава научих много интересни неща. Сега нямам време да пиша :(
Винаги като стане дума за съавторство, се сещам за невероятния разказ на Харлан Елисън и Робърт Шекли "Виждам човек на стол, а столът го е захапал за крака". Общо взето си личи кой кое е писал в него, обаче преходът е станал фантастично добър и като прибавим брилянтността на двамата автори и великолепната идея, се е получило нещо, което е сред най-любимите ми къси форми. Прочетете го - има го в петтомника на Шекли (който петтомник си е задължителен - не може да чета мнение, че "650 страници Джордан се четат за 8 часа и после няма какво да се чете", ако примерно не са четени тези 5 тома) - ще ми се да чуя нещо за този разказ :)))