Защо

има такъв момент и на какво се дължи той, момент когато отново след дългото разочарование отново всичко ти се вижда повърхностно, излишно. И не знаеш защо всъщност има хора които продължават да го правят. То е израз имено на времето в което живеем и носи обърканоста, несигурноста му, и търсещо но винаги в посока която до никъде няма да ни доведе. Вечно ли ще бъдем заблудени или тези вече отърсените от него просто си търгват и оставят другите отново сами в тяхната каша забъркана от тях самите.
Още ли продължаваме да си задаваме впроси, защото това таи някаква надежда че все още търсим или вече сме се, както обича да казва един мой познат вече "рамкирали".
Не знам защо?
Но знам че без правилно зададения въпрос не ще можем да намерим търсеният отговор.

...е хубаво, че има още такива като тебе, дето си ги задават проклетите въпроси. правилно си го дазал, лошото, което май не знаеш, е, че изглежда няма правилн отговор.
извини ме за сериозния тон - ами взимай и изчезвай, докато още можеш - ние тук тая каша, дето сме я забъркали, години-години ще я сърбаме. ще духаме и ще сърбаме, ой! как ще духаме :) говоря за вече "рамкираните". само не мисли, че всеки сам по своя воля се "рамкира" - но това вече е една друга тема, както казваше Слъви Трифонов

весела НГ и зарежи тия въпроси поне по време на купона!!!

IMAGINE...

И аз не знам защо. Това, което знам със сигурност е, че от всяка каша човек трябва да излезе ПОЧТЕН към всички участници в кашата едновременно. Понеже никоя каша не се забърква от един човек, винаги са поне двама или даже група. Технологията на приготвяне на каши е такава просто.

А за излишните неща - това е психологическа нагласа. Когато държиш непременно да направиш някакъв избор (с мисълта, че има алтернатива, а не просто взаимно допълващи се стойности) и ти е трудно, дяволски трудно - а обикновено този избор е между нещо веществено и нещо невеществено (но не непременно несъществено), просто слагаш на везните вещите и те натежават, защото от другата страна вещи няма. Материален свят. Щом няма вещи, няма нищо. Ето, доказал си, че невещественото е несъществено. А пареният да си духа кашата. Понеже то и каша фактически няма, само опарване, е, може и изпепеляване, ама то е невеществено и без веществени доказателства. Не му се връзвай на излишното, човещина е, никой не е толкова добър, колкото му се иска. Важното е да се усеща почтен.

Та правилно зададеният въпрос е: "Правилно за кого?" Картината, картината, не рамката!

абе самото ти изречение "Важното е да се усеща почтен." задава въпроса за разликата между това да си почтен и да се усещаш такъв.
очевидно за тебе има такава разлика. за мен също, де. но мисля, че е по-важно е първото.

тук можеш да ме парираш с въпроса "почтен за кого?" не съм сигурна, че мога да отговоря. поне засега.


IMAGINE...