Любов

Айде нещо по темата де....
Любов??????
Тука има ли щастливо влюбени?

Айви, дай да завържем някакъв разговор! И ти, и аз само щъкаме насам-натам. Накъдето и да се завъртя все на теб попадам (само в Литература те нямаше). Дали ще стане интересно? хайде да се пропваме!

nehto veliko ,ako e spodeleno.ako li ne to e samo krasivo.

ако е любов и не е споделена, значи е убита, а труповете не са красиви

heh, kakvo da ti kaja i az uvi ne sym ot shtastlivo vliubenite, vse neshto kuca, vliubvam se vse v neseriozni diavol go vzel a tezi koito v men se vliubvat ne me privlichat:-(

Ами хайде де...то и аз къде и да ида,все тебе виждам...

Никой не е длъжен да обича,само защото е обичан.Любовта не може да бъде убита,само защото не е споделена.Ако е истинска тя цял живот ще бъде жива,независимо дали някога ще получи ответ...

Търпение,само търпение и нищо друго...е,и малко инициативност все пак...

Съгласен съм с BI - любовта е монолог. Винаги единият обича (или обича повече).

Ние сме различни и това е хубавото.Не съм съгласна напълно все пак.Истината е че всеки обича по свой собствен начин,но това в никакъв случай не значи повече или по-малко.Просто трябва да приемаме другите такива каквито са,така както искаме те да ни приемат...

Това, за което говориш, драга моя, е любовта към бога. Аз пиша за човешката. Ако е любов, тя винаги е споделена. Ако е отделена, значи е мъртва, но пак споделена, защото е любов.

Обичала ли си някога мъртвец? Аз да, но не беше любов, просто обич, секс, привързаност, доверие и други важни и споделени, но нелюбовни неща.

А за задължението си права - любов по задължение няма. Обич - да.

а, чак сега загрях причината за диалектиката, ами това е чат, в който влизат и обичаният, и обичащият, а ти си една, ах, прости за забравата, ама като съм свикнала на писма..

Иии,добре че се разбрахме накрая...

а, с мене всички се разбират, влече ги към името ми, ама добре, че аз те разбрах отново

Въобще темата за любовта е доста обширна...и всеки я възприема по негов си начин...

така е, често ме тематизират, ама това не ме променя

Лошото е /а може би е хубаво/ че всеки те възприема по свой си начин...а това често има фатални последици...

Щастливо влюбените не търсят нищо тук :)
влизах в този клуб всеки ден, когато обичах и бях нещастна, а сега..
сега няма какво да напиша дори
по цяла седмица забравям да си пусна компютъра (който се нахожда у дома), и току-що установих че са ми останали два-три неизразходвани часа от картата до края на годината, та се шляя в спомени за миналото време
но вече нищо не ме държи тук :)

ВЛЮБЕНА СЪМ-ММММММММММ!!! :))))))))))))))))))))))))))))))))))))

Страхотно,мила...И аз така,но да не забравяме че не всички са щастливо влюбени тук и затова сме хора-да се подкрепяме и помагаме...

Абе май все нещо се разминавам със щастливото влюбване, но все се надявам на чудо.........

ВЕСЕЛА НОВА ГОДИНА И МНОГО ЩАСТЛИВА ЛЮБОВ!