pismo

Изплуват спомени за нощи с много болка,сълзи и отчаяние.Помня всичко,но сега е объркано като скъсана снимка,а после залепена наслуки…
Душата ми крещи от отчаяние ,раздирана от мъка.И няма нищо и никой който да
помогне.Няма никои който да изсуши сълзите ми и да спре болката.Сега съм сама с чуствата и лудостта си.
Господи,какво да правя с бурята която
бушува в мен?Какво да правя с любовта
скрита вътре в мен?Отхвърлена и счупена като кристал?…
Какво да правя със себе си?Ранена и оставена сама….
А как ми липсваш,как само ми липсваш…
Не мога да ти го кажа,защото думите не стигат до теб.Исках твоето присъствие и обич,а се отдалечавах завинаги от теб.
Прегръщах те и те сънувах ,а ти забравяше за мен.Целувах те и плачех ,а безразличието ти убиваше душата ми.Вярвах, че означавам нещо за теб,вярвах в приятелството ни и в това че ни свързва нещо специално….Уви..
Потъпках самочувствието и обърнах гръб на гордостта си само за да бъда с теб.За да бъдеш с мен.
Изморих се!Ти никога не беше мил с мен,но аз не исках да видя това.За теб бях само едно развлечение,разнообразие в скучния ден.Но не исках да зная това.Не исках да погледна истината в очите.Нали бях щастлива със заблудата?
Ти беше близо до мен и можех да те “имам”.Ти беше близо до мен и присъствието ти изпълваше живота ми със смисъл , желание и любов.Любов която гореше само мен!
А ти идваше бездушен и бързаше да тръгнеш,оставяйки ме с мисли за теб.
Времето когато не беше с мен,беше мъртво.А до следващата среща минаваха много ,много дни….До следващата измамна среща.
Можех всяка вечер да разговарям с теб
И ти винаги беше ту добър,ту лош.Изливаше настроенията си,без да има някакво значение дали ще ме обидиш или не.И аз се отказвах а после се връщах,разколебана,очакваики нещо да се промени…И вече не бях себе си!Това вече не бях аз.Станах само твоя сянка.Имаше значение само това какво мислиш ти и как изглеждам в твоите очи.
Променях се само за да ти харесам.А ти се изплъзваше като изтичаща между пръстите вода.А аз исках да те задържа.
Ти обещаваше приятелство и аз продължавах да вярвам в илюзията.
Исках твоето съчувствие,когато бях болна и не го получавах….
Исках твоето разбиране и разбира се го нямах….Исках да споделям с теб ,а ти поставяше преграда….
Мислех че е така защото сме различни,защото имаме различни проблеми.И се борех срещу съдбата,срещу невъзможното за да имам част от твоето внимание…
Да имам малко място в твоето сърце,да бъда специален приятел за теб.И никога не стана така….Затова трябва да си тръгна ,да отворя нова страница и да забравя може би?Да се опитам пак да бъда себе си….

slava bogu tova ne sum az
slepotata za neshtastie
ne e samo fizicheska

da,tova e naj hubavoto koeto mojesh da napravish...da budesh sebe si.Az naprimer ne moga da go postigna,zashtoto nikoj ne me poznava,zashtoto v ochite na drugite az sum drugo momiche...a znaesh li koe e naj loshoto?-tova che az izgradih moj vtori obraz.Moje bi shte kajesh-tova ne e tolkova losho-chovek ne trjabva vinagi da e otvorena kniga.E,vinagi-ne,no idva moment v kojto tursish chovek s kojto da podelish bolkata si,za da ti olekne...i eto obrushtash se kum njakogo no osuznavash che toj te poznava pod druga svetlina-tova koeto shte mu kajesh e nepoznato za nego...obrushtash se na drugata strana i vijdash sushto edin podhodjasht chovek,no sled sekunda otnovo si spomnjash-ne,toj ne me poznava,toj ne znae nishto za men...i znaesh li kakvo otkrivash v krajna smetka?-njama podhodjasht chovek,a sled tova prosto zadurjash bolkata v sebe si...i otnovo stavash chovekut kogoto drugite poznavat i haresvat. Moje bi naistina njama losho v tova,no ujasno e kogato se ogledash i razberesh che njama na kogo da spodelish ne zaradi drugo ami zashtoto ti si pojelal taka v nachaloto....:(

Болката ти е огромна - зная, изпитвала съм я и може би няма човек, който да не е. Но горе главата и давай смело напред, огледай се - има и други стойностни неща в живота, в които да се влюбиш!
Лили, бъди винаги самата себе си, за да намериш подходящия за теб човек. Никога не се старай да се променяш, за да се харесаш на този и на онзи, и без това на никой няма да можеш да угодиш, а и не си заслужава /както и сама си се убедила/. Бъди естествена и ще знаеш, че който те хареса те харесва заради самата тебе, а не заради това, което се мъчиш да бъдеш.
Ти заслужаваш много повече и никой няма право да се държи така с тебе, не позволявай това, дръж се с достойнство! Че с какво е по-вече той от тебе, че му угаждаш така? Защо се унижаваш - не бива!
Зачеркни го от живота си, погледни навън и се усмихни на новия ден! Животът е прекалено кратък - не го пропилявай! Живей така, сякаш всеки нов ден е последния от живота ти - изпълни го със смисъл!

Желая ти от сърце щастие и късмет през новия век!

Redaktirano ot KRlS na 26.12.00 17:38.

Лили, бъди себе си, позволи си да обичаш и се бори за любовта си. Не се опитвай да се гледаш с очите на необичащи, не се опитвай да се упрекваш за промяната, любовта е промяна, Лили, ти си това, което си, когато обичаш. Живей сякаш всеки ден е последен за любовта ти, бъди с него както и когато можеш, без задръжки и без значение какво ще си помислят другите или той, обичай, това е от бога дадено и никой няма право да ти го забрани, никой, дори и той. Смисълът е в свободата да обичаш. Няма друг смисъл. И няма друго достойнство, освен достойнството на обичащия. Любовта има своя ценностна система и свои мерки за гордост и предразсъдъци, неподвластни на мерките и теглилките на уравновесените необичащи. Бъди луда, Лили, бъди щастлива.

ПП Забелязваш ли, че всички си пожелават "Весела Коледа"? Ти можеш да си пожелаеш ЩАСТЛИВА! И да си я направиш!

Poniakoga da budesh sebe si e mnogo po-trudno ot vsichko ostanalo na tozi sviat, no budi sigurna tova e nai-tzennoto neshto. Zashtoto bolkata zadurjana i nespodelena v kraina smetka bavno te raziajda otvutre, a ot tova nia-mnogo boli... Nameri niakoi koito da te opoznae takava kakvoto si, a ne takava kakvata iskash da budesh...

Никой не заслужава да се променяш!!! Ти си прекрасен ЧОВЕК! Бъди себе си - бъди мечтателка , бъди смела, Бъди авантюристка ! Има толкова много нещо,които не си опитала заради него - сега е момента да си наваксаш! Импулсът е нещо много важно. Отдай се на всяка твоя импулсивна мисъл- прави това което ти хрумне на мига, дори това да ти се струва неразумно, глупаво и други подобни. Ръководи се от мотото: ХОРАТА И НАЦИИТЕ ПОСТЪПВАТ РАЗУМНО, САМО КОГАТО ВСИЧКИ ДРУГИ ВЪЗМОЖНОСТИ СА ИЗЧЕРПАНИ!(това не е моя мисъл, но е много вярна и много помага за изплуване от яма като твоята, това съм го пробвала вече и знам, че действа). Знаеш ли Първия закон на колоезденето? НАКЪДЕТО И ДА КАРАШ, ВИНАГИ Е НАГОРЕ И СРЕЩУ ВЯТЪРА. Няма да ти е лесно, но ще се спавиш, сигуна съм! Мисля, че приличаш на мен, а за успях.

:) zdravey skapa nepoznata!
Rzavalnuva me i me trogna tvoeto pismo!
az sam nov tuk - dnes se registrirah v dir.bg
Ako pojelaesh da si pogovorim pishi mi na e-maila mi tuk:
tzveto@dir.bg

Veselo izkarvane na Novata godina!

BDI SHTASTLIVA!


Hello!

Прекрасно.....тъжно ....истината ....горчива....
Боли ...но е така ....
Тъжно писание найстина ....напомня ми силно за самият мен си ....Добре написано ....добре почувствано ....Думи идващи от сърцето ....думи идващи от душата ....думи които значат много ...думи неоценени ....не просто думи ....а истината ....
По-добре едва ли може да бъде написано.....по-добре едва ли може да бъде почувствано....
Нова страница ? Трудно ! Много много трудно ....
А сега накъде ???
И толкова.....толкова познато.....до болка познато....до болка ....!
Няма какво повече да напиша ....а и едва ли някой може .....


ah@dir.bg

Лили, никой не струва толкова много мъка, бе момиче.
Ти си окачила живота си на един пирон и от там е източника на всички твои емоции и намерения. Мъжа за който говориш сигурно е около 35-45, женен. Твоята единствена глешка е, че си позволила това чувство изцяло да те обсеби и да завладее цялото ти същество. Развързвай се, Лили, не се оставяй сега пък на болката. Махай го от центъра на живота си. Ако трябва потърси специализирана помощ, преди мъката да е прераснала в депресия и истинска дълбока психотравма.
Човекът ще го забравиш, а болката - не.
Мисли само за себе си, бъди егоист, твърде дълго си се раздавала прекалено.
Поздрав

Blagodarq za priqtelskata podkrepa na vsichki
koito si naprawiha truda da mi napishat otgowor.
Jelaq na vsichki vesel praznik i lubov razlichna ot moqta.