шепа коледни подаръци
19 отговора
108 прегледа
шепа коледни подаръци
като всяка редова златна рибка, аз обикновено изпълнявам желания. и понеже имам само най-обща представа какви са вашите..и понеже сезонът е такъв...за вас, прекрасни, неповторими, разноцветнти и блещукащи, за всички вас - шепа коледни подаръци:
подарявам ви студените звездите на зимата. толкова ярки...посипете ги в косите си в новогодишната нощ. гарантирана неотразимост, дума да няма.
подарявам ви циганското лято с мирис на канела, мед и печена тиква, сладко и лепкаво като любовта на червенокоса жена.
подарявам ви нощта през август, в която, лежейки на ливадата, ще гледате как млечният път сменя посоката си. а в ръката ви - нечия друга ръка.
подарявам ви всички филми за тропически бури по discovery channel. подарявам ви и филмите за динозаври.
като стана дума за динозаври, подарявам ви и вашите собствени динозавърски кокали. нищо, че не ги знаете каде са. е, добре де...динозавърските кокали са трите едри прешлена точно в основата на врата. докоснете ги при нужда и ще се почувствате динозаври. а един динозавър не може да бъде тъжен.
подарявам ви всички изгреви, без този на еньов ден. изгревът е хайку by default.
подарявам ви болката на влюбването. страдащите излъчват светлина. отразява се добре на стихоплетството.
подарявам ви и залезите. без синеморските, те греят в очите на giovanni.
подарявам ви палавата прелест на следобедната любов.
подарявам ви и хубостниците-музи. изкушавам се да ви подаря всичките, но музата на многословието е кацнала на рамо ми и е впила ноктите си там. трудно ще я разкарам. всички останали, обаче, са ваши. да ви видим сега какво ще ги правите :-)
подарявам ви първата гръмотевична буря някаде в края на март.
на най-фанатичните подарявам неделните следобеди през зимата, когато здрачът постепенно оцветява снега навън в тъмносиньо, а голямата чаша зелен чай....ееееех... :-)
подарявам ви всички ваши незапомнени сънища. те никога не изчезват съвсем.
подарявам ви първата поява на есента. все още хитро се преструва на лято, но когато си мисли, че никой не гледа, вятърът завърта вихрушки от сухи листа по тротоарите.
подарявам ви вярърът в косите и слънцето в очите, когато сте на ски.
подарявам ви онази, голямата превратност на кучката съдба, която, въпреки очакванията, ще ви остави без дъх и ще ви накара да повярвате в чудеса. скоро, много скоро.
подарявам ви мъглите през ноември, тъжен и безутешен.
подарявам ви оригами от жълта хартия и тревожносиьо предутринно небе. цвят на лилия в леката извивка на острите ръбове. нежна агресия, стаена в очакване. жерави. научих ги да летят. за вас са.
и накрая, подарявам ви по едно тебеширено кръстче, отбелязващо абсолютния център на вселената. сложете го точно под краката си. там му е мястото.
приятна да е коледата ви...като буря внезапно в гората, като ято в небето и вятър, като мирис на слънце и сол, като дълга разходка с приятел, като купа малини в тревата, като дълго отлаган копнеж...
е, това е.
keep on twinkling :-)
подарявам ви студените звездите на зимата. толкова ярки...посипете ги в косите си в новогодишната нощ. гарантирана неотразимост, дума да няма.
подарявам ви циганското лято с мирис на канела, мед и печена тиква, сладко и лепкаво като любовта на червенокоса жена.
подарявам ви нощта през август, в която, лежейки на ливадата, ще гледате как млечният път сменя посоката си. а в ръката ви - нечия друга ръка.
подарявам ви всички филми за тропически бури по discovery channel. подарявам ви и филмите за динозаври.
като стана дума за динозаври, подарявам ви и вашите собствени динозавърски кокали. нищо, че не ги знаете каде са. е, добре де...динозавърските кокали са трите едри прешлена точно в основата на врата. докоснете ги при нужда и ще се почувствате динозаври. а един динозавър не може да бъде тъжен.
подарявам ви всички изгреви, без този на еньов ден. изгревът е хайку by default.
подарявам ви болката на влюбването. страдащите излъчват светлина. отразява се добре на стихоплетството.
подарявам ви и залезите. без синеморските, те греят в очите на giovanni.
подарявам ви палавата прелест на следобедната любов.
подарявам ви и хубостниците-музи. изкушавам се да ви подаря всичките, но музата на многословието е кацнала на рамо ми и е впила ноктите си там. трудно ще я разкарам. всички останали, обаче, са ваши. да ви видим сега какво ще ги правите :-)
подарявам ви първата гръмотевична буря някаде в края на март.
на най-фанатичните подарявам неделните следобеди през зимата, когато здрачът постепенно оцветява снега навън в тъмносиньо, а голямата чаша зелен чай....ееееех... :-)
подарявам ви всички ваши незапомнени сънища. те никога не изчезват съвсем.
подарявам ви първата поява на есента. все още хитро се преструва на лято, но когато си мисли, че никой не гледа, вятърът завърта вихрушки от сухи листа по тротоарите.
подарявам ви вярърът в косите и слънцето в очите, когато сте на ски.
подарявам ви онази, голямата превратност на кучката съдба, която, въпреки очакванията, ще ви остави без дъх и ще ви накара да повярвате в чудеса. скоро, много скоро.
подарявам ви мъглите през ноември, тъжен и безутешен.
подарявам ви оригами от жълта хартия и тревожносиьо предутринно небе. цвят на лилия в леката извивка на острите ръбове. нежна агресия, стаена в очакване. жерави. научих ги да летят. за вас са.
и накрая, подарявам ви по едно тебеширено кръстче, отбелязващо абсолютния център на вселената. сложете го точно под краката си. там му е мястото.
приятна да е коледата ви...като буря внезапно в гората, като ято в небето и вятър, като мирис на слънце и сол, като дълга разходка с приятел, като купа малини в тревата, като дълго отлаган копнеж...
е, това е.
keep on twinkling :-)
Отг: Толкова много красота...
Златната рибка внезапно потрепва и се превръща в красива дългокоса Witchie, леко прозрачна и полюшваща се на две стъпки над земята. Тя протяга напред двете си светещи в бледо-синьо шепи и аз затаил дъх се изгубвам в многото красота искряща в тях. Иска ми се да взема всичките подаръци за мен, но зная че има още много, много деца, които няма да получат нищо друго тази Коледа…Ще си избера…
“подарявам ви студените звездите на зимата. толкова ярки...посипете ги в косите си в новогодишната нощ. гарантирана неотразимост, дума да няма.”
Тях ги оставям на момиченцата, за да са щастливи и неотразими в празничната нощ…
“подарявам ви циганското лято с мирис на канела, мед и печена тиква, сладко и лепкаво като любовта на червенокоса жена.”
Откъсвам си едно голямо парче и внимателно го прибирам до топлия ухаещ спомен за моята отишла си вече Червенокоска…
“подарявам ви нощта през август, в която, лежейки на ливадата, ще гледате как млечният път сменя посоката си. а в ръката ви - нечия друга ръка.”
И от това си взимам достатъчно за да ме топли през зимата…
“подарявам ви всички филми за тропически бури по discovery channel. подарявам ви и филмите за динозаври.”
Посягам, но решавам да се откажа, за да си избера и от другите неща…
“като стана дума за динозаври, подарявам ви и вашите собствени динозавърски кокали. нищо, че не ги знаете каде са. е, добре де...динозавърските кокали са трите едри прешлена точно в основата на врата. докоснете ги при нужда и ще се почувствате динозаври. а един динозавър не може да бъде тъжен. “
Това е за всички деца, нямащи вяра в себе си, оглеждащи се тъжно в света наоколо…
“подарявам ви всички изгреви, без този на еньов ден. изгревът е хайку by default.”
Щастливо си грабвам достатъчно за цял живот…
“подарявам ви болката на влюбването. страдащите излъчват светлина. отразява се добре на стихоплетството.”
Ще си взема малко…мога и сам да я произвеждам, но в момента имам нужда…
“подарявам ви и залезите. без синеморските, те греят в очите на giovanni. “
Толкова много красота…взимам си толкова че да са ми комплект с изгревите…Ще си ги ползвам в началото и в края на всеки мой ден…
“подарявам ви палавата прелест на следобедната любов.”
Ако не е нахално, едно парче и от това…
“подарявам ви и хубостниците-музи. изкушавам се да ви подаря всичките, но музата на многословието е кацнала на рамо ми и е впила ноктите си там. трудно ще я разкарам. всички останали, обаче, са ваши. да ви видим сега какво ще ги правите :-)”
С надежда поднасям едното си рамо…
“подарявам ви първата гръмотевична буря някаде в края на март.”
Още един красив подарък…да ми напомня колко сме малки… скрити в панелните си кутийки…
“на най-фанатичните подарявам неделните следобеди през зимата, когато здрачът постепенно оцветява снега навън в тъмносиньо, а голямата чаша зелен чай....ееееех... :-)”
Чашка топъл чай…благодаря…
“подарявам ви всички ваши незапомнени сънища. те никога не изчезват съвсем.”
Няколко минути се наслаждавам на този подарък-бижу, проблясващ примамливо в шепите ти…
Ще го оставя за децата, спряли да сънуват…
“подарявам ви първата поява на есента. все още хитро се преструва на лято, но когато си мисли, че никой не гледа, вятърът завърта вихрушки от сухи листа по тротоарите.”
Тъжно…красиво, но тъжно…отдръпвам ръка…
“подарявам ви вярърът в косите и слънцето в очите, когато сте на ски.”
И от двете си взимам, но мисля да ги ползвам карайки мотоциклета си…ако нямаш нищо против…
“подарявам ви онази, голямата превратност на кучката съдба, която, въпреки очакванията, ще ви остави без дъх и ще ви накара да повярвате в чудеса. скоро, много скоро.”
Ох, пак ли?…
“подарявам ви мъглите през ноември, тъжен и безутешен.”
Наистина харесвам мъгли…взимам си една…ще си я пусна някоя вечер, да се разтеле из квартала и ще се разхождам из нея…дълго…
“подарявам ви оригами от жълта хартия и тревожносиьо предутринно небе. цвят на лилия в леката извивка на острите ръбове. нежна агресия, стаена в очакване. жерави. научих ги да летят. за вас са.”
Още едно парче екстри за деня ми…затаявам дъх и проследявам жеравите…чакайте ме ще долетя скоро, когато изгладя полета си достатъчно за да ви настигна…
“и накрая, подарявам ви по едно тебеширено кръстче, отбелязващо абсолютния център на вселената. сложете го точно под краката си. там му е мястото.”
Тайничко повдигам стъпалото си…кръстчето си е там…не се е изтъркало…по добре да го вземе някой, който си няма…
“приятна да е коледата ви...като буря внезапно в гората, като ято в небето и вятър, като мирис на слънце и сол, като дълга разходка с приятел, като купа малини в тревата, като дълго отлаган копнеж...”
Една голяма буца се заформя в гърлото ми…това ще е най-прекрасната коледа…с такова пожелание
“е, това е.”
Казваш простичко и се разтапяш в светлина…Стоя, като виновно дете стиснало всички подаръци в ръце и подмишници…не успях дори да ти благодаря…или да ти подаря и аз нещо…от какво ли имаш нужда…та ти виждаш всичката красота в света си…зная че си настигнала Жеравите…ще ти подаря нещо, направено от светлина…някога…
--------------
There is no spoon...
“подарявам ви студените звездите на зимата. толкова ярки...посипете ги в косите си в новогодишната нощ. гарантирана неотразимост, дума да няма.”
Тях ги оставям на момиченцата, за да са щастливи и неотразими в празничната нощ…
“подарявам ви циганското лято с мирис на канела, мед и печена тиква, сладко и лепкаво като любовта на червенокоса жена.”
Откъсвам си едно голямо парче и внимателно го прибирам до топлия ухаещ спомен за моята отишла си вече Червенокоска…
“подарявам ви нощта през август, в която, лежейки на ливадата, ще гледате как млечният път сменя посоката си. а в ръката ви - нечия друга ръка.”
И от това си взимам достатъчно за да ме топли през зимата…
“подарявам ви всички филми за тропически бури по discovery channel. подарявам ви и филмите за динозаври.”
Посягам, но решавам да се откажа, за да си избера и от другите неща…
“като стана дума за динозаври, подарявам ви и вашите собствени динозавърски кокали. нищо, че не ги знаете каде са. е, добре де...динозавърските кокали са трите едри прешлена точно в основата на врата. докоснете ги при нужда и ще се почувствате динозаври. а един динозавър не може да бъде тъжен. “
Това е за всички деца, нямащи вяра в себе си, оглеждащи се тъжно в света наоколо…
“подарявам ви всички изгреви, без този на еньов ден. изгревът е хайку by default.”
Щастливо си грабвам достатъчно за цял живот…
“подарявам ви болката на влюбването. страдащите излъчват светлина. отразява се добре на стихоплетството.”
Ще си взема малко…мога и сам да я произвеждам, но в момента имам нужда…
“подарявам ви и залезите. без синеморските, те греят в очите на giovanni. “
Толкова много красота…взимам си толкова че да са ми комплект с изгревите…Ще си ги ползвам в началото и в края на всеки мой ден…
“подарявам ви палавата прелест на следобедната любов.”
Ако не е нахално, едно парче и от това…
“подарявам ви и хубостниците-музи. изкушавам се да ви подаря всичките, но музата на многословието е кацнала на рамо ми и е впила ноктите си там. трудно ще я разкарам. всички останали, обаче, са ваши. да ви видим сега какво ще ги правите :-)”
С надежда поднасям едното си рамо…
“подарявам ви първата гръмотевична буря някаде в края на март.”
Още един красив подарък…да ми напомня колко сме малки… скрити в панелните си кутийки…
“на най-фанатичните подарявам неделните следобеди през зимата, когато здрачът постепенно оцветява снега навън в тъмносиньо, а голямата чаша зелен чай....ееееех... :-)”
Чашка топъл чай…благодаря…
“подарявам ви всички ваши незапомнени сънища. те никога не изчезват съвсем.”
Няколко минути се наслаждавам на този подарък-бижу, проблясващ примамливо в шепите ти…
Ще го оставя за децата, спряли да сънуват…
“подарявам ви първата поява на есента. все още хитро се преструва на лято, но когато си мисли, че никой не гледа, вятърът завърта вихрушки от сухи листа по тротоарите.”
Тъжно…красиво, но тъжно…отдръпвам ръка…
“подарявам ви вярърът в косите и слънцето в очите, когато сте на ски.”
И от двете си взимам, но мисля да ги ползвам карайки мотоциклета си…ако нямаш нищо против…
“подарявам ви онази, голямата превратност на кучката съдба, която, въпреки очакванията, ще ви остави без дъх и ще ви накара да повярвате в чудеса. скоро, много скоро.”
Ох, пак ли?…
“подарявам ви мъглите през ноември, тъжен и безутешен.”
Наистина харесвам мъгли…взимам си една…ще си я пусна някоя вечер, да се разтеле из квартала и ще се разхождам из нея…дълго…
“подарявам ви оригами от жълта хартия и тревожносиьо предутринно небе. цвят на лилия в леката извивка на острите ръбове. нежна агресия, стаена в очакване. жерави. научих ги да летят. за вас са.”
Още едно парче екстри за деня ми…затаявам дъх и проследявам жеравите…чакайте ме ще долетя скоро, когато изгладя полета си достатъчно за да ви настигна…
“и накрая, подарявам ви по едно тебеширено кръстче, отбелязващо абсолютния център на вселената. сложете го точно под краката си. там му е мястото.”
Тайничко повдигам стъпалото си…кръстчето си е там…не се е изтъркало…по добре да го вземе някой, който си няма…
“приятна да е коледата ви...като буря внезапно в гората, като ято в небето и вятър, като мирис на слънце и сол, като дълга разходка с приятел, като купа малини в тревата, като дълго отлаган копнеж...”
Една голяма буца се заформя в гърлото ми…това ще е най-прекрасната коледа…с такова пожелание
“е, това е.”
Казваш простичко и се разтапяш в светлина…Стоя, като виновно дете стиснало всички подаръци в ръце и подмишници…не успях дори да ти благодаря…или да ти подаря и аз нещо…от какво ли имаш нужда…та ти виждаш всичката красота в света си…зная че си настигнала Жеравите…ще ти подаря нещо, направено от светлина…някога…
--------------
There is no spoon...
Отг: Ти си толкова богато човече
с всички тези неща, witchie, че не се сещам какво да ти пожелая, освен да не загубиш никога тази щедрост и доброта, с които направи и нас богати, в този ден на магии, на обич, на открити сърца и стоплени души...
Благодаря ти от сърце!
:-)))
Благодаря ти от сърце!
:-)))
