Вечерта...

Тази вечер се чувствам особенно странно.От съседната стая се дочува класическа музика,съвсем тихо,само гали ухото.Минават ми особени мисли - за времето,за мен,за хората около мен,за живота ми,какво да правя.Все такива особенни нища.
Какво да направя,как да постъпя,дали няма да обидя някой,защо съм тъжна...
Може да е от студа,може да е от тъмнината,а може и да е от музиката.
Усмихвам се малко накриво на себе си,искам да променя света около мен,хората,даже времето ако мога.Сега бих се върнала назад,когато бях на около пет години - едно доволно малко момиченце на което току що са му купили нови розови обувки,точно като на балерините.Много ги пазих да не ги одраскам.
А сега какво - самотна вечер,тъжни мисли,безпътица.И тъжна музика от съседната стая.Какво да направя...
Някои вечери са наистина особенни

Когато човек е в безпътица,
значи е на кръстопът.
А тогава има най-много пътища,
не се страхувай от многото пътища,
страшно е, когато няма на къде да се тръгне...

Когато е странно всичко наоколо обичам да играя на една игра. Събирам парченца от най-различни стихове и песни, ей така произволно (сякаш протягам ръка към онова, което ме обгражда и просто си грабвам нещичко) и после ги подреждам.

Днес се случи да се появи един подобен пъзел от думи. искам да ти го покажа, Деннице

"You look so fine
I want to break your heart
and give you mine"

I'm not like all the other girls

Хъмм

"I'll tell you something
I am a demon
Some say my biggest weakness
I have my reasons
Call it my defence
Be careful what you're wishing"

"Good times they come and they go
Never going to know
What fate is going to blow"

"Sometimes it comes and it goes
You take it ever so slow"

"It's never as good as the first time"

"Never going to know
It's like the weather
One day chicken next day feathers"

"It is a possibility
The more we know the less we see"

"But why should I worry and why do I care
When this road that I walk on is going nowhere"

"Do you realise? Do you realise?
Do you realise, this world is totally fugazi"

Знам, че е голяма бъркотия... но и наоколо е такова. И даже няма реална тиха музика, а само тишина.

Исках с някой да споделя това... и си мисля, че ти би го разбрала, Аврора.... та затова го написах.

-----
pass

предполагам, че си искала да споделиш това с мен?

всъщност не съм аз автор на горния постинг. имам си адашка просто.
както и да е.

радвам се, че написа всичко това.

"You look so fine
I want to break your heart
and give you mine"

I'm not like all the other girls

:)
харесва ми.

разбрах
но и не разбирам
наистина е объркано
и постоянно се обърква все повече

мястото ми май отдавна не е тук

знаех си аз, че е странно да се разнежиш толкова :)

.....
онова беше просто част от песен на Garbage

някои от текстовете им са доста добри

-----
pass

не е странно да се разнежа, лилитук.
странното е да се разнежа ВЕЧЕ тук...

не е модерно, нали знаеш.
:(
сега е модно да бъдеш циничен; да сееш тръни в хорските души; да не знаеш друг досег с хората, освен блъскането с лакти; да държиш постоянно пепелянка в джоба си...

понякога - млад и старомоден

не ми пречи
нека съм
дано съм
колкото може по-дълго
... пък тук ли,
там ли...
почти е без значение

свидно ми е едно такова -
малко болно,
малко тъжно,
и малко весело.
студено по пръстите,
горещо в думите.

не искам да остарявам... май това е.

пък модите се менят
моралът също - погледни как на всеки 20-30 години това, за което са те слагали на кладата, се превръща в онова, което поддържа кладата горяща.

кога ли ще останат само пепелища?


-----
pass

знаеш ли какво - ти си хубава!
момичетата като теб не остаряват. никога.

а и "остаряването е нищо, ужасното е, че човек си остава млад" (уайлд)
има толкова чичковци и лелички на по 20 години...и такива чудесни деца на два-три пъти по толкова години. това е, което е важно:)

лека нощ, лилитук!
приятно ми е винаги, когато те срещна :)

и на теб, Аврора :)

-----
pass

вадиш бутилката , тревичката и нема да имаш подобни проблеми :))))))

Аз само си минавам!

вадиш бутилката , тревичката и нема да имаш подобни проблеми :))))))

Аз само си минавам!

Особена е тази вечер, а това което си написала е прекрасно!
Бъди щастлива!

Такива разговори са много по-намясто вечер, обае още няма 7 и затова ще си позволя да се включа

Първото стихче ме ужаси. Това е пример за това как пътя към ада е постлан с добри намерения. Да разбия сърцето ти, за да ти дам моето... бр-р-р-р!
Защо по дяволите някой ще си мисли, че неговото сърце е по-добро от моето? Оценявам жертвата, но не, благодаря.

Обаче много ми хареса
"It is a possibility
The more we know the less we see"

На мен ми харесва много едно куплетче не Dream Ttheatre, ето го:

I may never find all the answers
I may never understand why
I may never proove what I know to be true
But I know that I still have to try.

Redaktirano ot Kapл na 21.12.00 06:58.