The Fifth Elephant

Naskoro q prochetoh,strahotna e! Kak mislite-pisana e 1999-dali TP e imal predvid Balkanite i polojenieto tuk? Vse pak vsqka strana v Discworld ima svoq 'zemen' analog.Zashto ne i Uberwald...

...че книжката е добра - няма спор, но моето скромно мнение е че Юбервалд е обобщение на континентална Европа, докато Анкх е Великобритания...

И по-конкретно като че ли визира Германия...

Da,moje da se prieme-UberWALD,Wolfgang-no vse pak mislq che v cqlata seriq za Discworld Ankh-Morpork predstavlqva USA.Naprimer syotvetstviqta na etnosite:trolove=negri,djudjeta=aziatci.V Ankh se stichat hora ot celiq Disc,sledvaiki svoqta 'Ankh-Morporkska mechta'.
A Angliq ne e (chak tolkova) emigrantska strana i ne e chak tolkova po civilizovana ot kontinentalna Evropa.Po-sym sklonen da vqrvam che Uberwald e simvol na vsichki politicheski nestabilni strani sys strategicheski prirodni bogatstva.

Аз пък съм сигурен, че когато Пратчет е започвал поредицата си, въобще не е имал намерение да търси аналози между света на диска и Земята. Тази му идея е дошла доста по-късно - когато поредицата се е разраснала и нашумяла.
Така че Юбервалд сигурно е Германия, а Анкх-Морпорк може би е символ на западната цивилизация като цяло - глобализацията, мегаполисите с всичките им красоти и мизерии (тях ги има и на изток, разбира се, но все си мисля, че там са по-различно устроени).

Живей така, сякаш винаги си бил мъртъв.

...Мисля ,че много се задълбахте:) Според мен всичко е фантазия и въпреки,че тук-там е използвана някоя по-скоро широкоразпространена , отколкото вярна представа за нечия национална особеност...надали международната политика е основната идея:)
А тези ви размишления ми напомнят "Литературен анализ на символиката и метафорите в творчеството на..." и особено "авторът,според мен е искал да каже..." :)))

Че това да не е лошо? Нали фантастиката е литература?

Живей така, сякаш винаги си бил мъртъв.

...но някакси книгите на класиците,които изучавахме в училище ми опротивяваха точно поради тези анализи и тълкувания :)

Е, да, защото е грешен подходът към тия книги - задължението да ги прочетеш, да говориш и пишеш заучени фрази по тях и пр. И (лично мое мнение) се изучават, когато човек съвсем не е дорасъл за тях.

Живей така, сякаш винаги си бил мъртъв.

аааа, изразът "авторът иска да каже" беше строго забранен при разработката на литературни теми, моля, моля!

...ще трябва да нанеса, Vimes. Самият Пратчет пише за Великобритания и казва, че Анкх-Морпорк е алегория на Лондон. Естествено, всяко общество може да тълкува книгите така, както ги усеща, и в това е именно космополитизма им, но оригинално авторът черпи идеите си от английското съвремие.

Колкото до емигрантите, Великобритания е далеч по-силно засегната от проблема, отколкото която и да е друга държава, защото те са традиционно по-затворено общество и поколения наред не могат да приемат "пришълците". Докато в Щатите ВСИЧКИ са емигранти, в една или друга степен, затова новодошлите се "аклиматизират" и биват приемани моментално. Тук (в Англия) почти всеки ден има съобщения за убийства на расов принцип и точно миналата седмица имаше шумна дискусия в парламента как да се справят с проблема... В този смисъл "клачианците" са араби и индуси - те са най-многобройната емигрантска вълна в страната и най-много страдат от прояви на расова нетърпимост.

Hellen

Направи ми впечатление, че действието в "Петия слон" се изнася все по на изток и по на изток... Братът на Ангуа е отишъл да работи като овчарско куче в Трансилвания, което фактически е Румъния. Да не говорим, че традиционно вампирите идват от Румъния.

А иначе надали той е имал пред вид Балканскя полуостров, защото, за съжаление, много малко хора в Англия знаят ИЗОБЩО какво има там (освен, евентуално Гърция и Милошевич). Което не прави сюжета неприложим за нас, естествено.

Hellen

Blagodarq,syvsem seriozno misleh da mu pisha i da zadam syshtiq vapros,makar che ne se nadqvah mnogo na otgovor.Vypreki tova prodyljavam da priemam Ankh kato simvol na USA,moje bi v tova e chast ot 'magiqta' Terry Pratchett-vseki vazpriema knigite mu razlichno.A i ne e zadyljitelno prototipa da byde presyzdaden 1:1.Terry prosto smesva mnogo cherti v edno,zatova e i po-populqren v svetoven mashtab ot Hristo Kaltchev naprimer:)

Naistina Balkanite sa 'terra incognita'(ako ne se pishe taka-popravi me:)) za zapadniq svqt,no moje bi ne i za Terry Pratchett,koito qvno ima shiroka obshta kultura.Anyway,sigurno i mnogo negovi chitateli v South America schitat che tehnite obshtestva sa 'dali' mnogo na Uberwald.

A za netyrpimostta kym emigrantite-naistina sym chuval podobni neshta za Angliq.Obache i v istoriqta na Shtatite nevinagi kym emigrantite e syshtestvuvalo segashnoto blagopriqtno otnoshenie.

V edna ot pyrvite Discworld knigi beshe kazano che Discyt e 'svqt i ogledalo na svetove'...

Аз искам да ви обърна внимание върху една друга страна на книгата. Основно в тази книга за мен се разглежда Властта, какъв ефект има тя върху хората, а също и Подчинението - до къде, в какви граници, трябва ли подчинения да мисли и т.н.

Може би имаш пред вид влиянието, което повишението в чин оказа върху сержант Колън? И в такъв случай аз бих разграничила влиянието на властта върху бедните духом и влиянието на властта върху нравствените хора.

Защото докато Колън започна да се държи по типичен "фелдфебелски" начин, щом го повшиха, нищо подобно не се случи с Керът, да кажем. Той се издигна от волнонаемен полицай в "Стража! Стража!" до капитан на градската стража, без това да промени отхошението му към света и към колегите му. Същото виждаме и при Ваймс - в края на "Шовинист" него го "повишават" за пореден път, но той не е променил отношението си към света в сравнение с ... когато и да е преди...

За Патрицият пък да не говорим - той и досега се храни със сух хляб и попара с мляко и се облича с проста черна роба.

Hellen

Керът, разбира се, е идеализиран образ, който няма реално съответствие.
Сержант Колън е представител на обикновения човек. Всички хора са обикновени, докато не им е дадена власт. А влиянието на властта върху всички е едно и също, само стартът е различен.
За Патриция е ясно - това с какво се храни и облича няма нищо общо с това какво мисли и прави.

Доброто побеждавало, а злото се самоизяждало. Тогава доброто какво побеждава?

Всеки един от героите на Тери Пратчет е идеализиран образ на някакъв социален тип, и в този смисъл никой от тях няма реално съответствие - не само Керът. В реалността качествата, които откриваме изчистени при героите, се преливат помежду си - добри или лоши - и създават цялостната личност.

Керът е Добрият принц, който може би не е много умен, но поради добрата си душа и благородно потекло може да върши свръхестествени неща и да въздава справедливост. Като образ той наистина не съществува реално, но ВСЕКИ от нас в някой момент е бил Добрият принц или Добрата фея за някого - като подари нещо отдавна чакано, или пък помогне в неприятна ситуация ... или пък, ако щеш - като услужи с пищовите си на изпит. Това е "идеалната" част на човешката личност - "свръх-аза", така да се каже.

Колън, от друга страна, е прагматичното начало. Той е човекът в своето ежедневие. Той също се опитва да направи нещо добро понякога (купува подаръци за жена си след Клачианското пътешествие, дава ценни житейски съвети на Ноби), но също така лесно се поддава на изкушения, които не са му достъпни по силата на социалния му статус (както видяхме в "Петия слон"). Той е "аз-ът" на личността, ежедневното "аз", което се изкушава да вземе покана за коктейл, адресирана до шефа (в негово отсъствие), защото обикновено там дават ананас на клечка, безплатно пиене, наоколо се мотат важни персони и човек се чувства ... важен, някак си (на принципа на папагала, че "щом си влязъл през врата, на която пише "За кажгиде-та", към тебе ще се отнасят като към кажгоде").

Ваймс и Ангуа са скептиците. Те са "егото" на личността, вечно съмняващия се във всичко дух, те имат строги нравствени ценности, толкова строги, че не са сигурно в кой момент намесата им би донесла добро и в кой случай само би навредила, така че избягват да се намесват.

...С което искам да кажа, че всеки човек е комбинация от личностните характеристики на героите. И е въпрос на възпитание и на нравствени ценности кое начало ще надделее... А дори е възможно в различни ситуации един и същи човек да бъде Керът, Ангуа или Колън, в зависимост от вътрешното си усещане.

А влиянието на властта съвсем не е еднакво, Goa, върху различните "лица" на личността. Колън се ласкае от нея, защото (поради по-високата си самооценка) решава, че тя е нещо, което той "заслужава" и което му се "полага". Керът смята властта за отговорност, която трябва да понесе, и понеже е изпълнителен и съвестен, я поема. За Ваймс властта е ПРЕКАЛЕНА отговорност, на която той смята, че не може да отговори адекватно и затова я избягва, доколкото може (при всяко следващо повишение има шумни скандали с Патриция и накрая приема назначението срещу "подкуп" от дарение за вдовиците и сираците).

Направи ми впечатление, Goa, че в спора ни за Хайнлайн и отговорността пред обществото ти реагираше по-скоро като Ангуа. Тя е Ваймс, доведен до крайност. Има неговите нравствени ценности, но скептицизмът й е далеч по-силен, затова, докато той все пак поема повече власт, в името на някави идеали, в които вярва, тя отказва да поема отговорност за събития, които не може изцяло да контролира.

...Просто разсъждавам на глас...

Hellen
==
"Философите на историята са нарекли властта зло само по себе си. Но аз не вярвам на това. Само дегенериралите хора виждат във властта възможност да творят безнаказано зло." -- Томас Ман

Ахаа, знаех си аз, че като подам кокал... :РРР

Всичко това е чудесно, но веднага поражда поне 2 въпроса. Няма ли някой комплексен герой сред героите на Пратчет - такъв, който да е пълноценна личност с цялата гама от качества, присъщи на един човек? Защото да създаваш герои с по едно преобладаващо качество е много лесна работа. И всъщност къде е тук фантастиката?

Доброто побеждавало, а злото се самоизяждало. Тогава доброто какво побеждава?

fantastikata e ot Atuin nagore
ili pone taka izglejda

Не искам да звуча като малко дете, но защо да няма човек като Керът? Всеки знае, че хора има всякакви. Включително има хора на които винаги им върви и светът се върти около тях. Мисля, че да спорим дали се случват такива неща или дали има такива хора е безпредметно.

Големия проблем е защо лошите герои ни се струват по-интересни? По-истински?
Защо е готино да си гаден? Познавате ли някои които уважава добрите хора? И има ли поне един човек когото мислите за добър?

Може би наистина големия ни проблем като цивилизация е че не се разбираме. Или че даже не го искаме.

BTW Сложих това мнение тук, за да не го сложа (както обикновено) след Гоа.
Това, на Томас Ман звучи добре. Не знам защо си мисля, че никога няма да мога да го прочета.