Linux и developer - две несъвместими неща ?

Инди, знам те колко бачкаш и ако в близко време не се обадиш за по бира без теми "Бач&со", знаиш ко те чака. :)))
P.S. Пиша тук, защото тук успях да ти хвана спатиите. Имаш ми номера.

САТАНАИЛЧО

Марто

Vij sega bratle po prinzip mislq kato teb evala
che oshte ima oceleli...
no neka ne se uvlichame che toku vij sme stignali do ideqta da prenapishem vsichko na assembler..
:))))
po taq logika nai dobre e da ne se polzva nishto drugo zashtoto vsichko novo e praveno za ulesnenie :))
a oponenta ti da vleze v chas.Kyde pyk na CORBA skochi izvednyj
aide uspehi ot men
Matrixman

Съгласен с две ръце за туй що рече, но истината е по-средата най-вероятно, инак нямаше в новото 2.4 ядро да се пренаписва почти всичко, като доста от нещата (мрежовата част да речем) си работеха перфектно...просто им доставя удоволсвие. Окей няма да пишем на асемблер или поне не докато нямаме безплатен алкохол предвиден за целта хаха. Инак точно да това се възрадвах - VCL за Linux или както му е новото име CLX - представи си...направена от Borland просто я чакам като баща детето си да се роди :-))

добре написано мама му стара.
и много точно.
другите мнения не съм чел . не ме интересуват изобщо.
пич ужасно си точен в разсъжденията си.
по принцип този който умее да чака .....
е ще почакам още няколко месеца.
не съм решил на кво ще праскам в линукс , на си или паскал...
операционната система е екстра.
остава и другата далавера да е на ниво.
за около една година ще спретна това което мисля да направя......
ще си бачкам за кеф просто ей така.....
успех на всички през новата година!

Благодаря за подкрепата фен и честит ти 2.4 kernel, както и на всички останали ентусиасти :-))

...may the source be with you.
:-)

За компонентния модел и развойната среда.

Ако имаш предвид COM. Unix и Linux имат така нареченото type library. Което е нещо като DLL, т.е. като го компилираш до библиотека после можеш да си я викаш на воля от други apps няма проблеми.
Да не мислиш, че MS са измислили COM-а или нещо друго, те просто са го откопирали от Unix и може би малко са подобрили. Не съм много запознат с COM но според мен двете технологии предлагат почти еднакви възможности. Т.е. под Linux можеш да си създаваш обекти записани в други файлове. Не знам дали има in proces и out of process обаче има shared и static свързване.
DCOM.
Както правилно отбелязаха някой има CORBA. CORBA е стандарт и съм виждал 2 или 3 free реализации за Linux, които ти позволяват да изпълняваш CORBA apps. IDL е измислен за CORBA а не за DCOM. Прочети цитата за CORBA от другия постинг. Това е обектно орентирана системно независима технология разработена от водещите компании в ИТ бранша. Всъщност когато са мислели CORBA и MS е била в работната група. MS решават да напуснат групата и да си направят DCOM. При което, слижителите на MS участвали в този проект и работили в екип с останалите хора от другите компании решават да напуснат MS и да останат да работят по проекта CORBA. Смешно и трагично но е истина. IDL е измислен за CORBA и има IDL mapping за повечето езици: C, C++, Java, SmallTalk и още някви други.
Така, че DCOM е технология на MS в отговор на CORBA. И тя е състемно зависима, което не знам дали е плюс или минус. За мен е минус. Защото мразя да завися от някого.
Java, Java Beans и RMI.
Едно малко уточнение Java Beans не е чисто компонентна технология защото има много ограничения. И по-скоро това е ActiveX или нещо подобно. Не дава нищо повече ако използваш един Java class вместо Java Beans.
Но Java има RMI (Remote Method Invocation), което ти позволява да викаш методи на други машини да получаваш резултат да пращаш обекти и да получваш обекти. Същото като CORBA и DCOM. А Java за Linux излиза веднага като излезе и Java за Windows. Транзакцията между машините се извърша кодирано. Така, че пакетите и да бъдат прихванати няма полза. Sun съветват ако ще използвате само Java по хубаво използвайте RMI вместо CORBA. А иначе Java поддържа и CORBA. Даже мисля, че във новата версия унифицираха и протоколите по-които се предава иноформацията. Също така с Java ти идва RMI/CORBA server нещо като transaction server-a на MS.
Така, че както виждаш тези технологии ги има и за Linux и за Windows също и за други OS ги има. :-)
A COM и DCOM ги има само за Win.

Развойна среда.
Има различни развойни среди за Linux.
1. Има едно дето се казва "glade". Това е visual GUI bulder за GTK и GNOME.
2. KDE обещаха да направят нещо подобно на MS Visula Studio. И даже вече има 1 или 2 версия.
3. Под развойна среда някой хора разбират текстов редактор и command line компилатор.
Има два много добри редактора под Linux Emacs и Vi. Vim (Vi impoved) поддържа color highlight на
повече от 200 отделни неща (езици за програмиране + други такива като color highlight на думите които се използват в LILO примерно).
Emacs може да бъде толкова добре costumiziran, че си нямаш и на идея. Можеш да му укажеш да ти изпълнява външни команди с натискането на комбинация от клавиши. т.е. да си вържеш command line компилатора на някой клавиш.
Развойната среда на MS е направена за малки проекти. Виждал съм проекти на Visual C++ които не могат да се компилират от средата щото са много големи. MS съшо обаче предвидливо са оставили make файловете и make технологията, която можеш да я ползваш в случай когато средата не може да поеме инфото и да го прати успешно на компилатора. А нали знаеш, че компилатора на MS за C++ си е външен executable и средата само го вика. Тогава каква е разликата между Emacs и средата на MS. :-)) Няколко стотин USD. :-))
По точно токова колкото струва MS Visul Studio. :-)
Така, че по отношение на развойни средства Linux превъзхожда WIndows.
Проблема е, че още не е толкова лесен за End useri. Но един средно развит user. Не казвам програмист а user дето се оправя без проблеми да кажем с настройката на Dual-Up връзката си до ISP-то си следвайки инструкцията, която му е дал ISP-то. Такъв user ще може да се оправи и с Linux. Проблема е наистина, че понякога ти отнема много време да настроиш нещата и да ги пуснеш. А и друг проблем има userite вече са свиканли да работят на MS apps, office и други подобни. Да ги караш да си разбутват средата и да си инсталират нещо ново. :-) А още повече, че най-използваните неща са счетоводен софтуер които го няма за Linux. :-)

Ma cialata tema e pochnata po mnoogo tap nachin.
Sega da va otkrehna zashto Linux i izobshto otvorenia kod prosto shte otnese vsiakakvi Micosoftovci.
Rabotata ne e v entusiazma - t.e. ne e samo v entusiazma.
Vsashtnost s entusiazam i lipsa na pari se postiga MNOOOGO poveche otkolkoto s pari i lipsa na entusiazam.
Linux e mnoogo po-dobar i s poveche perspektivi ot Windows, zashtoto se razrabovaot mnogo hora i e s otvoren kod.
Tova oznachava che shte se dopusnat greshki, no greshkite shte badat mnogo barzo otstraneni. Ne e kato pri zatvorenia kod kadeto chakash za bugfixa s godini. A i toi ti pravi tolkova problemi che ti se stazhniava zhivota.
Dushici - ako schitate che bugovite sa slozhna rabota i samo edna GOLIAMA kompania mozhe da se spravi s tiah - dalboko se lazhete. Bagovite se opraviat manogo lesno i barzo, ako imash dostap do izhodnia kod. I oshte po-barzo ako stotici programisti po cial sviat imat dostap do izhodnia kod. Shtoto na vseki ot tiah im e po-got programata da raboti. Tuk ne e vazhen edinstveno entusiazma, makar i toi da pomaga.
Za vsichki Windows fenove - da im e topal privet vseki virus. A oshte poveche - vseki macro virus.
Zashto v linux sveta niama virusi?
Ednata prichina e che Linux potrebitelite ne sa idioti da izpalniavat vseki fail, koito poluchat. Drugata i mnogo po-vazhna prichina e, che nikoi ne bi dopusnal operacionnata mu sistema i prolozheniata mu da sa tolkova bezumno tapo napraveni, che da izpalniavat vsiaka programa i vseki script. (da go duhat Microsoft - mi to pronikvaneto v tiahnata mrezha stan po tochno tozi nachin) (a da zabravih - MUAHAHAHAHAHAHA)
Aide sega da sa otkrehnem i na obektnite tehnologii.
Naistina li gi razbirate tia raboti ili se podavate na divotiite na marketing divanetata?
Kolkoto po obektna -tolkoz po dobre. Izobshto - ako shte da e ebane, ma da e obektno.
Prostotii. Ako ne vi e isano - naslediavane, polimorfizam i vsiakakvi drugi raboti mogat da se praviat i sas obiknoveno C. ko shtesh i sas asembler. (Ne zabraviate che kakvoto i da napishete, na kakvto i da e ezik - do procesora stiga asembler).
Viarno e che e po-trudno, no osnovata ideia e che e osashtestvimo. (malko fokusi s pointeri i chudesa)
Obektni prostotii, akademichni izmislici ot 80-te godini na minalia vek. Vazhnoto e kakvo pravish!
Ne na kakav ezik go pishesh.
(ne che sam protiv oop - prosto ne e tolkova veliko)
Na vas iasno li vi e zashto Microsofshtinata shte propadne?
Vseki, koito mi otgovori po Internet, nezavisimo kak go napravi shte potvardi moiata teza. Predi 20 godini e niamalo edinni protokoli za mrezhite, no TCP/IP tai kato sa standarti - i vseki e moagal da gi implementira i da gi obogatiava sa se nalozhili. Dnes IPX na Novell se izpolzva samo pri niakoi ostareli mrezi i igrite otpredi 3 godini. Koi znae ot vas kakvo e SNA? Ami DECNET.
Ma za TCP/IP vsichki ste chuvali. I ako niakoi shte mi protivorechi - sashto shte gi izpolzva.
po sashtia nachin i Linux, makar che pravilnoto naimenovanie e GNU/Linux shte se nalozhi - vseki ima dostap do koda i vseki mozhe da si go prigodiava za nuzhdite mu.
Mi Linux mozhe da se skalira kakto ot chasovnik - IBM demonstriraha Linux chasovnik - na 8MB RAM - ima dori i grafichna sreda, taka i do golemite mashini, mainframe kato s/390.
Oshte v nachaloto na minalata godina Linux varveshe v klastar varhu Itanium, kade e Windows?
kolkoto i da e bogata Microsoft, kolkoto i da i sa veliki programistite (makar mnogo hora da tvardiat obratnoto) tia ne mozhe da se sarevnovava s tova, koeto satrudnichestvoto mozhe da ti dade.
Dnes Apache - nai-razprostranenia web server, koito e i s otvoren kod, zavoiuva vse po-goliam pazaren dial ([линк]).
Otvorenia kod e tuk. Toi shte pobedi. izobshto tova e edna mnogo stara bitka, koiato vseki pat zavarshav po edin i sahti nachin. Otvorenostta i satrudnichestvoto vinagi pobezhdavat.
taka che divanetata maniaci na Windows - da si navrat ako mozhe cialoto MSDN razpechatano sas shroft arial 30 punkta bold v gaza. Taka ili inache sa izkopaemi.
mozhe edinstveno da gi sazhaliavame - te sa na doizzhiviavane.
Izobshto - ne mi puka dali haresvate Windoze ili ne - sled 2 godini shte ste na Linux, shtoto zatvorenia kod prosto ne mozhe da vi dade dostatachno.
A shtiah da zabravia - na picha s oop i tova deto vsichko bilo svarzano s operacionnata sistema - i na tebe vesel privet na zhenskata polovina na rodata.
Chuval li si za automake, autoconf i CVS?
Mai ne. Te ti pozvoliavat da pravish neshta, za koito ne si i pomislial pod Window.
Bozhe, kakvo se opitvam da obiasnia - na edno Windows GOVEDO, kakvo e da administrirash proekt ot milioni redove kod. Vaobshte niama da me rabere. To e kato da obiasniavash na sliap kakvo e bledo zeleniakv otenak na inache cherven cviat.
Izobshto ne mi puka. To govedoto si e sviknalo da bocne deset reda i da svarzhe 10 obekta, da ti naprav niakolko dialogovi kutii i da mine s nomera che tova e programa. Da go duha!
Iskam da vi kazha che prosto mi e mnoooogo got che sam za Linux. Ma prosto predelno e iasno che shte se nalozhi. Taka da se kazhe - az sam s golemia si batko i moga ama spokoino da rugaia windows maniacite kooolkoto mi se iska. KEFFFF.
A oshte po kefffff mi e da znam che sled niakolko godini osnovnite parichki shte se padat na takiva deto razbirat Linuxa. OHHHHHH KEFFFFFF!!!!
HIHIHIHI.
A i da ne zbravia - kakvo kazava g-n Steve Balmer (da si ebe maikata kirliva)?
Cje osnovnata zaplaha za M$ e Linuxa (hihihihihihihi). Chak na vtoro miasto sa Orakleto.
mdaaa
Kef e da si na stranata na dobrite i silnite.
ah da - pak da napomnia na Windows maniacite - makar i vse da im kazvam da si ebat maikata - mi az sam pochti nikoi, edin glupak deto drazni horata v edin tap forum. Dori ne si ostaviam adresa.
MAIKATA SHTE VI EBE IMENNO MAIKROSOVD KATO VI SPIPA S PIRATSKI SOFTUER!!!!!
Muahahahahahahahaha
ha sega samoibachka
muahahahahaha

Ei seltik, tia psuvni da si gi upotrebiavash samo na selo dokato pasesh ovcete! Ne mi kazvai che ne si selianin zashtoto ti lichi po dialekta.
Ne razbiram samo kakvo sa ti napravili "windows maniacite" ta triabva "da si ebat maikata".

Бива ли така, след няколко дни ще ъплодна бета на Kylix и ще я раздам на всички, а трябва ли да низвергна "лошите" Winbose потребители-разработчици ? Нека бъдем по-скромни и да получим един от друг всеки каквото е склонен и може да даде, в момента кой програмист от нас разработва за Linux ? Да, аз ъплодвам в debian, но не ми плащат за това и за туй съм длъжен да си изкарвам хляба в Winbose среда. Няма нищо лошо. От тук всеки хваща влака, и би било най-малкото глупаво да се надява някой, че ще стане професионалист само и единствено ако търка в Linux...Просто времето още не е дошло и поне до няколко години ще пишем за Linux само за удоволствие, а до тогаз никакви цинизми за Winbose, кой реже клона на който седи ? Най-добре по моему вместо да хулим Winbose просто да вземем това, което сме получили от нея и го слепим в Linux - за пример гореспоменатия Kylix - Borland винаги е печелила от иновациите си, тъй, че и този път разчитайте на добре познатата система 4-4-2 :-))

Ne che niama verni neshta v mnenieto ti, malkata_anon_anon, ama ne si mnogo v chas...

Po-shte ti podhojda malkata_onan_onan.

Xuxuxuxuuuuuu........