normalnite sa protivore4ivi
12 отговора
102 прегледа
в отговор на nickolette
#2
Отг: normalnite sa protivore4ivi
По-скоро да избереш - винаги има възможност за избор. Когато се примиряваш ти си приел това което то се струва като по-малко зло. А дали то е зло, единствено последствията от твоето решение може да покажат.
Много често ми се е случвало да се съпротивлявам срещу идването на неща които впоследствие са се оказали, че са били за мое добро - ,така че можеш ли да узнаеш наистина докъде ще те доведе избора (или примирението) ти?
Много често ми се е случвало да се съпротивлявам срещу идването на неща които впоследствие са се оказали, че са били за мое добро - ,така че можеш ли да узнаеш наистина докъде ще те доведе избора (или примирението) ти?
в отговор на nickolette
#3
Отг: normalnite sa protivore4ivi
всеки рано или късно се примирява с нещо.
идва един ден когато просто трябва да се примириш.
с нещо. това е. не е лесно пърия път. после е по лесно!
идва един ден когато просто трябва да се примириш.
с нещо. това е. не е лесно пърия път. после е по лесно!
в отговор на nickolette
#4
Еднозначността е въпрос на възприятие.
Примирението изразява слабост, невъзможност да се преодолее даден проблем или да се "уважи" различие. В примирението има дълбока неудовлетвореност, прикрита горчивина. Примирението е безсилие.
Приемането е смелостта да признаеш пред себе си, че светът не е направен по калъпа на твоето Его и че колкото и да не ти харесва, нещата и хората не винаги отговарят на представите/ нуждите ти. В приемането има сила, и може би дори мъдрост. Тогава, когато уважаваш различието, дори и да не го разбираш. Приемането може да донесе болка, но не и неудовлетвореност.
Приемането е смелостта да признаеш пред себе си, че светът не е направен по калъпа на твоето Его и че колкото и да не ти харесва, нещата и хората не винаги отговарят на представите/ нуждите ти. В приемането има сила, и може би дори мъдрост. Тогава, когато уважаваш различието, дори и да не го разбираш. Приемането може да донесе болка, но не и неудовлетвореност.
в отговор на nickolette
#7
Кои са тия неща ?
Николет,
не познавам неща, които не мога да променя. Инструментът ми за промяна е яко гъвкъв ;)))мога да си ги разглеждам, както ми хрумне. Ако ме видиш кротнала е, най-вероятно, щото обмислям какво да разбутам. Или си давам почивка (примирие с реда), докато му видя новите проекции.
не познавам неща, които не мога да променя. Инструментът ми за промяна е яко гъвкъв ;)))мога да си ги разглеждам, както ми хрумне. Ако ме видиш кротнала е, най-вероятно, щото обмислям какво да разбутам. Или си давам почивка (примирие с реда), докато му видя новите проекции.
Защо да променяме...
Заради самата промяна или защото е нужна?
Има неща, за които просто трябва да се примириш.Например, че си остарял и вече не можеш да настигнеш автобуса:-)
Не е ли смешен старец, които се държи като тийнеджър.Нарочно употребявам думата "тийнеджър", а не младеж...
Има неща, за които просто трябва да се примириш.Например, че си остарял и вече не можеш да настигнеш автобуса:-)
Не е ли смешен старец, които се държи като тийнеджър.Нарочно употребявам думата "тийнеджър", а не младеж...
Заради сигурността
Day,
онова великолепно усещане, че си жив :о)и ти предстоят куп свежи неща ! Нещо все трябва да е абсолютно сигурно, докато дишаш. Е, промяната е.
Животът не е онова, което ни се случва (заради което не намирам някак база за примирение), а начина по който го приемаме.
Знам ли как се държат тинейджърите-момчета ? Май този етап го прескочих..бях се зачела, пак ;)))
онова великолепно усещане, че си жив :о)и ти предстоят куп свежи неща ! Нещо все трябва да е абсолютно сигурно, докато дишаш. Е, промяната е.
Животът не е онова, което ни се случва (заради което не намирам някак база за примирение), а начина по който го приемаме.
Знам ли как се държат тинейджърите-момчета ? Май този етап го прескочих..бях се зачела, пак ;)))
