Живеете ли....

...в мир със себе си? Ако да, как го постигате? Ако не...тогава какво?

Който е в мир със себе си - е заспал вечния си сън.
Но иначе съм в мир със себе си:)))))
Разбирай го както искаш.

...че се харесваш. Това е много добре за теб. А когато нещо не си харесваш, какво правиш по въпроса?

И ми е добре. Понякога.

Но не е лесно - трябват голяма армия, спец-служби, ДС и други такива за да не се даде възможност на врагът с партиен билет да се прояви!

С една дума - ТОТАЛИТАРИЗЪМ!

Victims, aren't we all?!

би следвало да се говори за натвърденото деклариране на "себехаресването",
като похват на една по-мащабна акция за "себеналагане" и "себеутвърждаване".
Насилствено и изкуствено "себеутвърждаване" и в своите и в чуждите очи,
явяващо се като една последна защитна реакция на психиката пред тотално житейско крушение.
Грубо подменяне на реалността с разплакано-требващи претенции, посредством средствата на виртуалното общуване.

От подобен клас филтри, или - нека ги наречем предпазни бушони, е и характерното ромско "Ний сиъните сми нъмба уан!" като противовес на реалното им местоположение в социалната стълбица.
Естесвено, този похват предполага и едно "ромско" отношение към изразните средства по време на сводките за своето блестящо и абсолютно неподлежащо на оспорване превъзходство спрямо отделните членове на аудиторията (които, естествено, задължително тънат в простотия, мрак и мизерия):
"Аре, духай супата!
Задоволена ли си?
Аз съм задоволена отвсякъде.
ОТВСЯКЪДЕ СЪМ ФУЛ!"
или
"А аз съм мнооооого напред с материала - и с тантра, и с йога, и с мъжете като цяло."

Изострената самомнителност и словесната агресия на обекта стават особено натрапчиви при скептична реакция от страна на аудиторията, а при срещане на несъгласие от всякакъв характер преливат в остра грубиянщина и фамилиарни опити за ирония:
"отиди си избърши нослето и си вземи нещо за младежките пъпки, които изключително те загрозяват... Ей сега отивам в клуб поезия - щото тука ми писна от анонимни тъпанарчета и задръстеняци. А студения душ си го тегли ти - и по възможност поливай по-дълго главичката...",
а също и "Тъпа е като кукла от сексшоп", незадоволена kурвa и пр.

Друга форма на самозаблуда по отношение на воденето на "диалог" е и навръзването на собствени постинги, които да компенсират липсата на зрителски интерес, като по този начин "доразвиват" и "обогатяват" началната позиция и заместват в очите на обекта липсата на реална комуникация.

и т.н. и т.н. - обектът продължава както с проявата на всички класически клинични симптоми, така и изразяването на някои нови такива.

~*~

________
- web -

Абе, човек, защо си така озлобен? Подозирам, че ме бъркаш с някой от тук комуникиращите....:-))))
Разбирам те, с тая анонимоност всичко е възможно. Но аз съм си аз и не се представям под различни никове. А ако съм ти заприличала на някой друг, това е случайно. Така че предлагам ръка за мир, пък ако това те отвращава....е....чао и бъди щастлив....:-)))))))))

Разбирай го както искаш - на какъвто искаш език.
:))))))))))))

Redaktirano ot efir na 15.12.00 12:37.

Това не се отнася за теб.
А за озлоблението ..
& & &

~*~

________
- web -

Mnogo slogen vupros : ))dosta obsht..triava da utochnish.Inache kato gledam vseki si pishe kvoto mu doide na um, puk taka pone za men ne e interesno.Inache otgovora e NE, no to zavisi ot glednata tochka.Spored men vagno e dali pravish tova, koeto iskash da pravish. Ako ne, nachi ot tuk triabva da se trugne..vuobshte vuprosa "v mir li si v sebe si" predpolaga razdvoiavane, dve pozicii na edno miasto...nachi triabva da se izbere ednata, ne e li taka? : )))

DePhil, ако си толкова по-умен, защо по дяволите си така упорито агресивен?

Примирил съм се със факта, че постоянно водя борба...

Ако става дума за самият въпрос - двете не си противоречат.
Но той май беше риторичен, а?
;)))

~*~

________
- web -

Бори се с примирението!
Доброто и мирът все някога ще възтържествуват

Victims, aren't we all?!

Уточнение: Харесваш ли се такъв, какъвто си? Обичаш ли себе си? Можеш ли да приемеш недостатъците си без да се мразиш за тях? Аз лично не се научих да го правя...но още се опитвам...:-)))

Ponqkoga ne moga да го догоня..понякога го изпреварвам.Живота....."Ей Животе....Какво ми правиш...защо така..или защо онака.."
-"Не се съди за туй дето не си прочел в моите предупреждения....Ти си крив...Ти не си разбрал..Аз винаги ясно съм ти давал да разбереш на къде духа вятъра"

Търси......не спирай...........времето тече...

имах предвид. Зависи дали искам движение или покой. (да не се чете "застой). :о)))

Животът за нищо не ни е крив. Той е просто път. По средата ли ще вървим, ще се пъхаме ли под колите, в канавките ли ще джапаме, ще се въргаляме ли пияни, докато другите минават покрай нас, ще се напъваме ли да бъдем начело - изборът е наш. Е, не винаги добър. Но наш о)

sluchva se, no e savsem normalno da ne si v mir sas sebe si otvreme na vreme, inache nikoga niama da prosperirash, da otkrivash drugi chuvstva, da se buntuvash...da se borish s nepravdata v jivota...
no v mir triabva da si/sme vinagi, koeto shte reche da slushame sebe si, prosto da posprem jivota i da pochinem razgovariaiki sas sebe si, inache shte se zagubish/im sred vsichko ostanalo...
s dve dumi, kogato chovek se buntuva toi se izgrajda, absoluten mir ne mislia che ima...
sega mislia taka

ima mnogo da se kaje, no mislia, che ti mi razbra misalta...

Да правиш това, което ти се иска...ХЕЙ, КАКЪВ ЖИВОТ!!! Да, но не става! В повечето случаи правим това, което се налага, а то не винаги е това, което бихме искали. Поне с мен е така.Един куп външни обстоятелства ме карат да правя компромиси и в крайна сметка да изневерявам на самата себе си. До известна степен това е поносимо, но от един момент става проблем. А ако имаш проблем със самия себе си, какво остава за външния свят!!

според мен си противоречат.