От доста време имам...

усещането, че нагласата има главната вина за заблудите на човека.
...
Може самата мисъл за това да е плод на някакава нагласа...
...
Какво мисли аудиторията по въпроса?

Кое има вина за нагласата? Кое я наглася?

Victims, aren't we all?!

Всяка нагласа създава заблудите, които са и необходими, за да просъществува непроменена.

За Матрицата ли си говорите?...

--------------
Има ли лъжица?

И така може да се каже :))
В една театрална пиесa са казваше, че "навикът е голям заглушител"

Ей това адски много ми харесва!!! Обаче пък, ако се освободим от всичките си навици би било изключиетлно трудно да се живее. Всяка сутрин трябва да се учиш на най-елементарни неща. Да ходиш, да си миеш зъбите, да говориш, да карааш кола (на мен това ми е болна тема ) и изобщо всичко трябва да се започва от начало. От друга страна, позволиш ли изцяло навиците да те водят, закърняваш. Така че пак остава златната среда.

[email protected]

Главна вина за заблудите на човека има човека...
навика е едно вредно, но много удобно нещо...
Защо да направя усилие да разбера, когато така ми е удобно...правил съм го цял живот и нещата са си горе-долу наред...Ако променя себе си ще настанат един куп катаклизми:
Тя/той може да си отиде, ще обидя родителите си, ще ме уволнят/изключат, ще остана без пари...
Е да АМА че намеря себе си и ще знам КАКВО/КОЙ съм АЗ...

--------------
Има ли лъжица?

Нагласата има главна вина за цялостното възприемане на света. И за заблудите разбира се, въпреки че какво значи заблуда, и кой определя кое е истина и кое заблуда?
И изобщо смея да твърдя, че всичко, ама всичко е въпрос на нагласа. И ъгъл под който гледаш нещата.

[email protected]

poznato..........az postoyanjno jiveya s naglasa.........mai e greshno.....ne znam........

Това за Златната среда ми хареса :-) Малко будистко ми звучи

Демек чувство за съхранение на нагласата...

Чак се изчервих!

[email protected]

Мога единствено и само да завиждам най- благородно на човека, способен всяка сутрин да започва отначало!!! За мен това е рядък талант! Да се събудиш простил и забравил за болката понесена предишния ден, да генерираш в себе си отново и отново любопитството на малкото дете към живота, желанието да докосваш света около себе си, а не да се чудиш къде да се скриеш от него.... Еех, хора, знаете ли колко давам за това?

Нагласата е нещо като сито, което филтрира идващата отвън информация...Това е въображаема ситуация, която се разиграва в главите ни, спрямо която напасваме всичко ставащо наоколо...Сещам се за котката ми - когато е настроена спокойно-гальовно и дреме някъде наоколо, може да я разсъни единствено шума от отваряне на вратата на хладилника.:) Аз мога да скачам, да викам, да се търкалям по пода - най-много да си отвори едното око и да ме изгледа недоумяващо. Когато се разиграе обаче, светът се превръща в едно огромно ловно поле, в което или си ловец, или си плячка...Тогава всяко мое трепване (дори само да си обърна главата), я кара да подскочи - хуква да търчи из апартамента, ежи се, дебне ме...и т.н...знаеш...Идеята е, че моето поведение си е едно и също и в двата случая - аз просто си седя и си мърдам по малко - но тя си го обяснява по различен начин...
Може би доста опростявам нещата, но едва ли е много...
А откъде идва нагласата...божа работа...може би си струва да поразмишлявам. И кой знае какво мога да науча от котката ми в тази връзка...