Апатията!

Отвратително състояние на духа или начин за щастливо оцеляване в природата :-)

само първото е

Ако имаш дух разбира се

Victims, aren't we all?!

къде по-хубаво е да се случват разни неща, и да ги виждаш, да ги изживяваш...ако ще земетръси и бури душевни разни...просто и най-вече животът да тече В теб, а не наоколо:)

Безсилието, което ме наляга понякога, след като душевните земетръси и бури ме поизтощят... Мразя го!
Може да се степенува - повече апатия, по-малко апатия :-)

Емпатията или емпатията предпочитам?
Не...
Не знам какво е това.
Симпатията.
Не, нямам чуство за хумор - днеска бях - абе, важното е че имаше хепи-енд!
Вие какво сте запели песни за апатията тука. Първо - самоубийството, сега апатията.
Ах, да, лудостта...
Да минем на щещо по-леко - депресията.
ГОЛЯМАТА ДЕПРЕСИЯ....

Апатията е готино нещо - лежиш си в легълцето, домашният любимец до тебе, пафкаш, гледаш тавана -
не, това не е апатия - това е блажен мързел.
Предпочитам да съм...
каквото ми скимне:))))))
Опърничавата лисица!

Споменах за щастливото преживяване в природата, защото понятието апатия според римските стоици, и по-специално Сенека (чиито възгледи аз много уважавам) не е със същото значение, което ние използваме в днешни дни. Тоест ние я познаваме повече, като отвратително състояние на духа. За тях обаче това е било съзнателното примиряване с прщявките на съдбата. Така хората са си представяли щастливия живот: живот съгласно прирдните закони.
Естестено, не всичко трябва да се приема безрезервно :-)