"The Green Mile"

Да,зад това простичко и ефимерно заглавие се крие едно сполучливо тъждество,заобиколило американската фабрика за плява и безмозъчност,на звезда осветяваща потъващото все повече в мрака ни Битие.Далеч съм от мисълта да правя критика на филма(книгата),просто искам да споделя някои свои мисли,форсирани от емоционалната натовареност на идеята и от породилите се мътни и горчиви сълзи непроронени от миналото.Изпаднал в безмълвна нирвана,гледайки си зададох въпроса-а не е ли всъщност целият този наш свят,един пак наш,излъскан от илюзиите и добре подреден от аналитичността ни затвор,в който егоистично се самоотделяме и изяждаме един-друг,в името на едни химерни облаги валидни само в металните му рамки?Цял живот го правим,изграждайки си един бастион от предразсъдъци,от който стърчи вирнатия ни нос или пък се самопогубваме в самосъжаление.И най-накрая когато стъпим на зеления път ,осъзнаваме колко сме били еднакви и с най-окаяното човешко
същество,което цял живот сме сочили с лайняния си пръст като нещо отвращаващо.Да,ние хората се гордеем,че сме интелигентни,разумни същества,
гордеем се с цивилизацията си,с постиженията си,
с чудесата на техниката--е,и какво,дали сме по-
щастливи с това,дали се обичаме повече един-друг,
извисихме ли живота до полагащия му се пиедестал
на най-уникалното нещо във Вселената?Не,просто
именно с тази наука построихме съвършенния ешафод
за убиване на именно този уникат, а сърцата ни са
застинали в камък от вулкан изригнал през каменната ера!!Айде да си зададем въпроса,колко ли
малки Божии чудеса сме унищожили в името на една
болезнена преходност и алчност,на едно красиво но увяхващо цвете?"И когато в деня на Страшния съд
застанем пред Господ и той ни пита защо сме убили
негово чудо , какво ли ще му отговорим?"(без буквализъм моля)Какъв ли е този свят след като
Божия пратеник в лицето на Джон Кофи,искаше да се
махне от него,искаше всичко да свърши?Той беше
уморен,уморен да вижда"едно и също всеки ден навсякъде по света,уморен да няма приятел който да
му каже откъде идва и накъде отива,уморен от огромната болка,която чувства в съцето си като
натрошено стъкло".Мдааа,just think about it.Ще ми
се да се вслушаме дълбоко в себе си и да чуем песента на сърцето си
в чиито текст се пее за любов,чистота и светлина
дори и в най-злото същество.Ще ми се всеки да
можеше да даде своята макар и малка лепта в
помощ на малкото силни ръце,които възпират силите
на мрака да не удържат те пълна победа........

Я кажи нещо... как не те домързя да пишеш толкова?

SummerSon,по добре да си мълчиш и да изглеждаш глупаво,отколкото да отвориш уста и да разсееш всякакви съмнения,приеми за себе си поговорката
че мълчанието е злато , а ся те оставам в страната
на чудещите се.

da az kakto e izvestno ne sum ot nai-optimistichno nastroenite sushtestva i kakto povecheto hora ( s koeto priznavam che sum nai-obiknoven) predpochitam da kritikuvam ot kolkoto da hvalia, NO The Green Mile deistvitelno e mnogo hubav (pak se izdadoh che vsushtnost rechnika mi ne pozvoliava po-podhodiashta ocenka) film... Dori tova che e kum 3 chasa ne promenia tozi fakt. Preporuchvam da se gleda...

-------------------------------------------------
The journey is to be on top.

Ex, shte ti podaria nai-dobrata si usmivka i tia shte si e tochno za teb, nali vse me karash da se usmihvam:-)))))) Poviarvai v horata, triabva da umeem da proshtavame, da obichame, da prevuzmognem zlobata(ti go kaza),bolkata i obidite. Ta nali Jhon tochno tova se opitvashe da spasi, jivota.
smileeeeee:-)))))))
...i az se subudih i vidiah che Slunceto se e rodilo otnovo...

аз оби4ам "синият път"..... на Кенет Уаиът...
да.