романтиката

Сред аромат на теменуги сини
танцува прелестно момиче
две устни - алени малини
прошепват влюбено "обичам"...

------
казват, че красотата е в дребните неща. не е вярно. красотата е там където сочи сърцето ни...
какъв фон е по-добър за една истински красива любов? тясната панелка с неплатено парно или зелената поляна, изгяващото слънце, ситния пясък на плажа, гледката на заснежени върхове...
красотата е универсална. а романтиката не е просто една вечеря на свещи!

Знайш ли - любимото ми неприлично стихотворение за теменугите е нецензурно, затва няма да ти развалям хубавата тема, защото не съм чак дотам ливада.

Стига с тая романтика. Виж как се е усмихнало слънцето - като на моята снимка и сър-вър...
Администрацията на дир.бг скоро ще получи от мен оплакване, че ме прави ту визибле, ту инвизибле.
Те кво си въобразяват - аз си избирам профайлъра!

Цункам те по муцунката?
Гледа ли снощи любимия си сериал?;)))

навън има мъгла, твоята снимка на сървъра така и не успя да я оправиш (сложи я на друг сървър най-добре), романтиката е нещо много нужно, защото романтиката е красота.
а любимата ми сапунена опера (росалинда, ааай амоор) вчера не я даваха. :)))

чЕ ГИ СЪДИМ!
а СЪРВЪРА СИ Е МОЯ РАБОТА!

ХАХАХАХАХА!

този стих отде го изрови?:)

иначе романтиката това трябва да е - не просто вечеря на свещи:)

ами и аз не знам откъде ми хрумна :))
не просто да, но някак си е трудно да се опише с думи! :)

... че "една истинска красива любов" не се влияе чак толкова от фона? Не мислиш ли, че тясната панелка с неплатено парно би могла да бъде също едно толкова романтично място. Въобще не знам защо от всички страни, като става дума за любов, усещам мнението, че човек е този, който прави любов. За мен очевидното е, че любовта прави човека.
В този смисъл, не е от значение в какво приказно място ще отидеш, за да обичаш. Но като обикнеш се озоваваш там. За кратък момент обаче. После трябва сам да стигнеш отново до него, а това е най-трудното. Много хора се отказват след първите две стъпки.

романтиката превръща истинската любов в още по-истинска. човек не прави любовта, той само се грижи тя да живее и расте в сърцето му.
има много приказни места, където може да ни заведе любовта, ако имаме смелостта да я последваме.
а между другото скуката задушава и най-искрената любов!

обаче кога човек изпитва скука? Най-вече когато усеща себе си празен? Затова все още държа на своето, че нещата всъщност стоят по обратния начин. Мисля, че в такива случаи нещо друго е задушило любовта, а скуката, безразличието, просто са първите неща, които усещаме в резултат на това.
Но от друга страна, когото моментът на влюбване премине, Любовта се премества от предверието - ума и мислите, в своето естествено обиталище - сърцето. Тогава става по-трудно да се вслушваш в Нея, защото трябва постоянно да насочваш ума си към сърцето. Тогава може умът да се чувства празен ако забравя да се грижи за това, което расте в сърцето и след време то наистина може да повяхне. Може и това да си имал предвид, но не мисля, романтиката е истинската храна за Любовта. Представи си я като цвете, както е при Малкия Принц. Всяко едно цвете получава светлина от Слънцето. Ти не можеш да му я дадеш. Това, от което се нуждае едно цвете, е подходяща почва и грижи. Човек преди всичко трябва да превръща себе си в подходяща почва за Любовта, а това е наистина трудно, защото човек не е свикнал да работи върху себе си. (Освен, може би, господата от Уикеда?) Но най-трудното, според мен е, че слушайки какво Любовта ти казва, ще трябва малко по малко да започнеш да опаковаш гордостта си в полиетиленова торбичка и в един момент ще трябва да я изхвърлиш на боклука. Аз от две години обичам едно момиче и все още не съм стигнал до този момент. Все още усещам, че гордостта ми ми пречи във взаимоотношенията ми с нея.
В края на краищата обаче, този процес може да е всичко друго, но не и скука.

да те "слушам", ivosa
Сериозно.

много добре си го казал! :)

Егати!! Аз пък си мислех, че самата любов е фон...
И пак казвам: Романтиката е в машините!! Затова слушам Ministry, хахахаха :))