В очакване на Чудо.

В очакване на чудо си я караме ден след ден, философствайки над смисъла на живота и мястото ни в него. Чудо? Нещо което става по странен начин, необясним за нас. Едно тайнство, забулено зад мистерия.
А чудото е тук. При нас. В самите нас дори.
Замисляме ли се някога какво всъщност ни е предоставено да ползваме - телата наши ? Как са устроени, как работят ? Едно чудо всекидневно ставащо под носа ни, май вече не ни се струва такова.
Замисляме ли се някога какво е заключено в самите нас? Може би не, щом постоянно го търсим около себе си, в дебелите и прашни книги, в думите на останалите и очите на ближните ни.
Време е да погледнем с уважение и любов дълбоко в самите нас.

Ako izkaram kurs za vylshebnici, da, shte tyrsia chudoto v sebe si :-)

Съвсем прав си, Валсодар. Кое е чудо и кое е в реда на нещата, кое е истинско и кое не е... В края на краищата не е ли чудото в реда на нещата, но не е ли чудо и самият ред?
Това, че имаме тела е чудо. Чудо, което ни дава достъп до материалнив свят и ни позволява да му въздействаме пряко. Пробвалили сте да преместите предмет със силата на мисълта? А с ръка? Кое отнема повече енергия? Ето ви едно чудо.

A follower of the Agni joga went to the Great Teacher who was known to be able to make miracles.He said ti Teacher:
"Master,show me one single miracle and when I see it with my own eyes
I shall turn to be the most devoted sevant and pupil of yours"
The Master showed him a miracle.
And he also showed him the door with the words:
"You have seen a miracle.I dont need you any more!"

Niama religia po-visha ot Istinata

"Всеки наш дъх е чудо"

По-лесно е да го търсим навън.И очакването ... лошо нещо. Ние живеем в този, настоящия миг. Защо винаги чакаме обаче нещо от бъдещето. Ако ще се случва нещо то ще стане сега...
Готови ли сме да го приемем?

Towa, koeto wsyshtnost ni e predostaweno oswen telata, naj-wajnoto, e: nashiq razum, um. I ako nqkoj ochakwa chudo neka poloji usiliq w memntalnata oblast za da dostigne poznanie rawnostojno na chudo.

Haresa mi :-)

Нещата са комплексни и точно в този комплекс от чудеса е насочена мисълта ми.

Всички понятия, с които боравим в мислите и речта си, присъстват единствено в пределите на ограничения човешки его-ум, те са заблуда. Его-умът констатира появата на непознато, неизследвано, неоткрито явление и му лепва етикета "чудо". В същото време, не-его-умът (ум-дхарма) на просветления човек не се интересува от абсолютно нищо (влючително и от никакви понятия). Той е самостоятелен, свободен, независим и е извън битието, извън знанието на его-ума.
В този смисъл няма "чудо" - такова понятие, както и никакво друго, не съществува.
Очакването на "чудо" е липса на стремеж към постигането на напредък в опознаването на самия себе си.
Необходимо е да се положат усилия в посока на духовното самоусъвършенстване.

Много точно казано. Само наивниците и онези които не вярват в себе се очакват чудеса. Очакват света да ги открие, докато си стоят на топло вкъщи. Това е и един вид лицемерие.

A kakvo se stremi kym napredyk? Mai sychtia ogranitchen ego-um, koito otritchach? Taka tche tchakaneto na tchudo e sychtoto kato da se stremich kym duhovno osyvyrchenstvane.

Имах предвид стремежа на душата към нейната изначална основа. Онова, което ще намери се нарича във ведическата литература Абсолютната Истина.

Съгласен съм с казаното от Dita, от гледна точка на това, че чудеса реално не съществуват. Тях ги има само в главите на невежите, но какво би бил живота ни без тях?
В дебелите и прашни книги нещата са наистина така, както ги описва Dita с някои малки подробности обаче....
На теория всичко е О.К. мир и хармония.
В един момент решаваш да приложиш нещата на практика и се оказва, че винаги има по нещо което там умишлено или не, не е споменато.
Винаги има " и още нещо" , и именно възприемането, осмислянето и прилагането на това прословуто " и още нещо" ти отнема години, докато за предходната увертюра в повечето случаи са достатъчни месеци или дори дни.
Лесно е да се говори от гледна точка на човек, който е запознат добре с теорията - винаги може поне да се произнесеш компетентно, дори и ако нямаш какво всъщност да кажеш.
Трудно се говори само тогава когато си започнал да навлизаш в практическата част и си се сблъскал с това " и още нещо" , едва тогава започваш да разбираш колко относителни са в действителност твоите понятия и мироглед.
С всичко казано дотук не искам да омаловажавам казаното и постигнатото от останалите, просто винаги знам, че трябва да очаквам " и още нещо" ....

Redaktirano ot valsodar na 12.12.00 19:24.

Животът на човешкия дух не се осмисля от чудесата, а от неговото познание за изначалната му същност. Всеки човек може да постигне вътрешен мир и хармония - това не е теория. В дебелите и прашни книги човек намира само пътя към това. Търси "и още нещо"-то, което не е споменато вън от теб в теб самия.

Браво! Един човек, който вярва ва онова което говори.

Опитай някога да започнеш да прилагаш теорията на практика и ще се сблъскаш с неща и подробности, за които определено не се споменава никъде. А, може би това е напълно целенасочено с цел допускането само на определен кръг от "избрани", или ако искаш наречи ги "посветени".
Може да разполагаш с тонове информация и национални библиотеки на съхранение в главата ти, и въпреки всичко нещата на един точно определен и предварително известен етап да "забоксуват".
Защо, ли? Точно поради липсата на една съвсем "малка" и почти незабелижима "подробност", която в този момент се оказва липсващата брънка във веригата.
Чувала си надявам се за учителите и за тяхната роля в развитието ти. Според теб каква точно е тяхната задача, освен да ти помогнат да намериш брод през водовъртежите на познанието?
Не се оплаквам от липсата на вътрешен мир и хармония. Просто не съм съгласен да приема за постулат "недовършени" (недописани) неща.

Опитай да вникнеш в думите ми в буквален смисъл.
Ако спреш да мислиш за материалното ще започнеш да "мислиш" за духовното. Тогава, текста няма "начало" и "край", и е съвършено ясен. Медитирай.

Явно ще ми е доста трудно да ти обясня, какво точно имам предвид, но все пак ще се опитам поне още веднъж .
Постигнал съм неща, за които мнозина само мечтаят и мечтая да постигна други, които са станали достояние на по-напреднали от мен. Естествен кръговрат.
Отдавна съм разкъсал веригите си оковаващи ме към материалния свят и ако не друго, поне засега материалните неща не ми пречат да си гледам работата в духовен план. Знам какво и защо правя, както и какви последствия да очаквам от това. Не виждам смисъл да си меря "библиотеката" с който и да е, защото всеки си има свой собствен път, който следва и едно подражание само би му навредило. Нямам желание да разтягам теоретични локуми и да преразказвам небивалици, защото не това е целта ми с която влизам тук.
Винаги съм търсил хора, които да виждат нещата под друг ъгъл различен от моя, но най-вече да имат свое собствено мнение, дори и да се разминава диаметрално с моите виждания по въпроса. Смятам, че общуването помежду ни, ако не друго то поне ще ни помогне да се избавим взаимно от заблудите си, да проверим достоверноста на познанията си и да си помогнем взаимно, кой с каквото може.
Може би, точно поради това се дразня, когато в диалога се прибягва до клишета от които е останала само обвивката и се е изпарило съдържанието. За това и обичам да си обяснявам нещата с думички прости. Знаеш ли нещо, ще го обясниш с думи прости и ясни, както би го обяснил на малко дете. Не го ли знаеш, ще замоташ всичко зад купчина цитати, клишета и чуждици, за да скриеш незнанието си по въпроса.
Не виждам нищо срамно да си призная, че съм застанал в самото начало на своя път и тепърва има да се уча как да го измина. Не виждам нищо лошо в това да призная незнанието си в много сфери от живота. Не се срамувам от себе си и не се обвинявам за това което съм в момента.
Мисля, че тепърва ще има какво да си кажем.

Redaktirano ot valsodar na 13.12.00 15:04.

Evala!

Знаеш ли, мисля си че причината да "не става нещо" в приложността не е в липсата на това нещо по книгите, а чисто и просто - прочетеното не е научено, може да си го приел, да си напълно съгласен, много да го харесваш и да се стремиш към нещото, но... когато ти дойде до главата разбираш колко си подготвен всъщност и разбираш, че приемането в себе си е само първата крачка /и тя не е малка/, но - има и втора крачка... вероятно по-трудната!