Безмислици

"...какво си мислят , че след като съм маймуна могат да правят с мен каквото си поискат..."
Шиничо Хоши

"И построй той крива къща"-любим разказ

"Стената"-мисля че така се казваше книгата но не знам как се казва автора.Някой ще ми помогне ли?

Станислав Лем - велик е ако не сте го чели обезателно си го намерете.

"200 годишния човек"-книгата е по добра от филма.

Не е ли "Тайнствата на стената" на Робърт Силвърбърг? За едни, дето си сменяха формата?

Hellen

Ти още не си ми отговорила дали да се самоубивам, или да се самоконтузвам :Р

Береги природу, мать твою!

Матрицата не е култов филм.

"Времето не е пари" - култов разказ, и то от българин...
"Банката на Вси светии" - друг култов разказ, пак от българин!

Това за Лем беше несериозно... Че тоя човек е най-големият философ на науката! А ти - "велик е, ако не сте го чели"...

Четете Теодор Стърджън!

Береги природу, мать твою!

Май е тя.Изкачваха една планина с доста препиятствия.Горе срешнаха прословутите богове(помниш ли какви бяха те)
Четох я доста отдавна но помня че светът беше
описан по невероятен начин.
Благодаря за помоща.

"Матрицата" е посредствен филм (не говоря за ефектите).

Наистина четете Стърджън и се чудете на ума човешки :-)

Няма свят, който да е попаднал в главата на Силвърбърг и да не се е превърнал в нещо великолепно :-) За справка четете Dying Inside или Thorns.

Като говорим за култови автори и произведения: името е Дилейни, книгата е Dhalgren

А, някой чел ли е Иън Бенкс???

Ти ми поставяш невъзможни задачи, и то все за книги и автори, за които съм чел, че са чудесни...

:)))

Береги природу, мать твою!

Goa дай някоя книга на Стърджан да го преслушам де :)
иначе Гибсън-особено някои от новите разкази...
Лунна дъга- от Галактика, но не помня на кой беше...
и Бредбъри...
(Хипериона е най-доброто напоследък)
мда
такива работи...

Лунна дъга е от Сергей Павлов
Стърджън ти го давам немедлено
Гибсън си е романтик

такива ми ти... :)

Береги природу, мать твою!

аааа само без квалификации
а?
романтик бил....
:Р
такъв си е какъвто е

А-а, хора бяха, спомням си. Тези на върха на планината. Аз, понеже страдам от антропоцентризъм, през цялото време, докато четях, дебнех да видя откъде ще се появят хората и подозирах всеки, че може да се окаже човек... И накрая, като ги намериха, си отдъхнах... ;-) ;-) ;-)

Hellen