лудостта

границата която ни дели от лудостта е много тънка и е твърде лесно да бъде прекрачена. а "нормално" е това, което мнозинството от хора се договорят да смятат за нормално. ами ако всички са луди? тогава на един "нормален" му остава само и той да се прави на луд, за да не го затворят и изолират лудите и да се движи сред тях, слушайки бъртвежите им и манипулирайки ги чрез тяхната особена лудост...

мисля следователно съществувам

някой да слуша брътвежите ми,
и да ме манипулира със моята особена лудост...

мразенето не го умея...

мразенето не го умея...

не разглеждаме думата "манипулирам" в лошия й смисъл. приеми го като малка компенсация за това, че трябва да слушаме бъртвежите ти ;)
защо, ти от лудите ли си? или от нормалните? :)

се срамуваш от първоначалната реакция на сърцето си? може би го умееш мразенето, а се опитваш да го скриеш от самия себе си. всеки мрази нещо, понякога...
"не понасям" звучи толкова самодоволно и отвисоко! :))

омразата е чувство, а две чувства на едно място не може да има.
Защо ли ме изморяват срещите с теб? Дори, само когато те чета?
Извинявай, положително ще намеря причината за това в себе си... нищо лично...

е винаги в нас самите. и все пак винаги ни е по-лесно да я потърсим у другите вместо там, където всъщност е. и аз не правя изключение. извинявай, че те изморявам. просто сме си такива хора явно...

тая теория е развита в "Пътеводител на галактическия стопаджия", не помня в коя точно част. Значи, един човек беше решил, че всички са луди, беше си заградил къщата с ограда и беше сложил на вратата табелка "Извън лудницата". Самият той се казваше Уонко Нормалния.
:))
Любим герой :))

само Унко нормалния ли си е заградил къщата с ограда? кой днешно време си оставя вратата отключена? трябва да е луд, за да го прави ;)
всеки /и най-вече лудите/ е сигурен в своята нормалност. аз поне си признавам: луд съм, дръжте меееее! :)))))
а теорията не е моя - изплагиатствана е от някои книжки като "полет над-кукувиче гнездо" и "вероника иска да умре". :))

Нещо като Ursus и Homos,

от "Човекът, който се смее",
:-))))

Истината е, че доста хора самостоятелно са стигнали до тия изводи.
Преди време се запознах с момиче, което работеше на 4-ти км. Казах и, че понякога се чувствам като луд за връзване и ме е страх да не ме видят "органите", щото освидетелстването ми е в кърпа вързано. А тя ми отвърна: докато такива мисли ти минават през главата - не си за нас. Страшното е, когато спреш да си мислиш всички тези неща.
C'est la vie ;)

съгласен съм. чудя се само защо обществото отстранява по-различните и ги затваря в разни болнични заведения. не може ли /обществото/ да ги приеме? защо трябва да ги "лекува"? гадно е някак си...

Гледал си онова филмче (анимационно) "Ку-ку", нали?

Тъпото е, че хората са измислили някакви много съмнителни правила. И всеки трябва да ги спазва, иначе... :((

- преди нея и след нея

мисля си за границите
те всъщност определят къде си
и в същото време не определят

озни ден някой тук говореше и за тънката граница между "прав" и "справедлив"

чувала съм за пак такава тънка граница между "любов" и "притежание"

ако продължа да се вглеждам може и за още да се сетя... но някак сякаш няма смисъл, защото онова, което ще се повтаря на всякъде ще е "тънката граница"... границата, определена от кого?

в някои случаи от обществото
в някои случаи от еволюцията
в други от инстинктите
в трети от принципите... дали мога да изреждам така до безкрайност? - вероятно да

уморих се от граници

hm, to nikoi ne moje da si kaje che e lud..dori i da priznae, che ne e s vsichkia si-toi otkyde e siguren?ta kolko pyti na den kazvame:"abe, ti ne si dobre" ili "ti si se pobyrkal/a"?!?v kraia na kraishtata vseki e lud s nomera si!u vseki chovek se taia ludostta-e, pri niakoi prosto e izrazeno po-iarko..tova e!
viarno, che ne biva da se izolirat ludite ot taka narechenoto "obshtestvo", no poniakoga sa opasni..dori i s osnovanie!
e, viarno che moeto skromno mnenie zvuchi malko obyrkano i edva li ima vryzka s gornata tema.., no tova sa moite obyrkani i razbyrkani
vijdania!;-))))

Понякога ми харесва да мисля за себе си като за луд сред нормалните - толкова е освобождаващо
Особено като имам предвид кои са нормалните...

граница=затвор=клетка=безволие=робство=безнадеждност и още колко много равенства можем да посочим.

Осъзнаването на границите и отхвърлянето им прави от роба - свободен. / не се стряскайте от думата роб, тя е събирателен образ... /

НОРМАЛНО

Нищо ново не казваш!
А хипотетичната ситуация на един нормален и всички останали луди е невъзможна и нелогична!

Victims, aren't we all?!

ТЪПО!!!
фактът, че не можеш да възприемеш хипотетична ситуация говори красноречиво за теб. Явно наистина си VICTIM.