S-DS = BKP 2 (chitaij)
0 отговора
12 прегледа
S-DS = BKP 2 (chitaij)
Ремонтът на организационната политиката на СДС дрънчи
на кухо
Странна дискусия за организационното състояние на СДС се вихри в националния
орган на сините. Дискусията е и ненужна, но започна на последната сбирка на НС на
СДС и дори ще продължи на следващата. Вместо сините най-после да си отчетат
грешките от управленската политика, заради които електоратът епидемично ги зарязва и
повече от половината българи искат промени в кабинета още сега.
Ако се изразим с любимия израз на Иван Костов, ремонтът на организационната
политика на СДС едва ли в момента трябва да е в дневния ред на партията, да не
говорим за обществото.
“Необходимостта” от оргдискусията се роди изневиделица. Искрата подпали лично
лидерът Костов. На първата сбирка на Националния съвет на СДС след оставките на
Христо Бисеров и Йордан Цонев. Изненадващо бе оповестено, че синята
организационна политика, дело дотогава най-вече на главния секретар Христо Бисеров,
куцала. След като година след година точно Костов декламираше, че в партията му
всичко тече по вода и става от стройна по-стройна именно в организационно
отношение. И нито веднъж и дума не обели за някакви грешки на главното действащо
лице в организационната политика Христо Бисеров.
Естествено, до
момента, в който
сивият кардинал му
сервира солената
манджа със
забърканите в нея
грешки на лидера и
премиера. И
възпитано му намекна
като си е сготвил тази
каша, да си я изсърба
и да си ходи.
Така Христо Бисеров
стана лош, а
организационната му
политика изведнъж
се оказа калпава
Когато обаче лидерът
Костов все още не
беше открил тази
калпавост и Бисеров
си седеше в стола на
главен секретар,
примерно членската
маса на синята партия
се множеше. Дори се
налагаха ограничения,
за да не става СДС
прекалено
многочислена партия
от типа на
комунистическите
при развития
социализъм.
Днес, след епохата на Бисеров, нещата по този показател рязко се сринаха. От
“Раковски” 134 дори е наредена проверка за броя на партийните членове. Не защото са
много, а защото има отлив на членска маса, както призна самият Иван Костов. На места
членуващите в синята организация са намалели повече от половината. Спад на сини
партийци е регистриран в Пловдив, Враца, Добрич, Стара Загора, Русе и на още много
места. Масово бягство не на съмишленици, а направо на членове на СДС, признаха и от
Велико Търново.
В Разград пък
попълвали оголените
места в местната синя
организация чрез
кампания за набиране
на членове сред
електората на Гюнер
Тахир. Доскорошният
шеф на Разградското
СДС Никола Николов
е в основата на отлива.
Вместо да се занимава
с тукашните партийни
дела, той се отдаде
изцяло на катерене в
йерархията на
централно ниво,
коментират
разочаровани
седесари от Разград,
отказали се от
членството.
Каквито и причини да се изтъкват, отливът е доста странен. Логично е с наближаването
на избори членската маса на една партия, особено на такава с претенции да продължи
да е управляваща, а още повече и с претенции за безалтернативност, да нараства.
Сривът в партийната бройка на СДС говори категорично за голямо разочарование. И то
не само за електорално разочарование, а за разочаровани членове на партията. Което е
пагубно за СДС.
“Време е да активизираме сегашните ни членове и да привлечем нови. В крайна сметка
изборите са съвсем скоро”, правилно предупреждава столичният кмет Стефан
Софиянски. И също се учудва как така преди избори желаещите да са сини партийци
намаляват.
На най-горния етаж на партийната власт в СДС обаче се занимават с друг вид
кадруване. Вместо да спасяват изтърбушването на партийната членска маса, Костов и
послушковците около него подменят синия апарат. Организирана е масова разправа с
нарочените да са хора на Христо Бисеров, Йордан Цонев и на други елитни сини
фигури, невъзприемащи израждането на синята организация по пътя на Костовизма,
превръщането на СДС в СДС(К) - (К – като Костов – б.а.)
Че лекуването изведнъж на някаква лоша организационна политика е “другарски съд”
за Бисеров, си личи и от самолет. Трудно е обаче да се извадят фактите, с които
бившият главен секретар да бъде обвинен, че не си е вършил работата и е скапал
синьото оргсъстояние. Макар че, опитите продължават. Вманиаченият в търсене на теле
под вола син депутат от Пазарджик Панайот Ляков, например, скоро отново се опита да
блесне пред вожда Костов. В типичния си пламенен стил той скочи и разкритикува
“бисеровщината” в СДС на местен Пазарджишки пленум на СДС. И в заключение
призовал партията бързо, бързо да се очисти от “такива петнящи името й хора” като
Бисеров. Костов обаче не реагирал, а пленумът не успял да формулира слабостите в
досегашната организационна дейност на СДС, за която отговорник беше Бисеров. И как
да ги формулира, като ще трябва да си ги изсмуче от пръстите, а на подобни формули
веднага им проличава, че са съшити с бели конци.
Действията на синята централа и някои други факти подсказват, че изглежда става дума
за строен сценарий. Докато синята членска маса намалява, тази на някои от така
наречените присъдружни на СДС организации нараства. Например на Българския
демократичен форум – партията на един от най-отдадените и благодарни на Костов
хора – Муравей Радев. Което може да се възприеме като пренасочване на син
потенциал в лични “банки” на лидера на СДС, откъдето той да черпи и да ги
“канализира” според нуждите си. И без да му се налага да се съобразява с останалите
висши фактори на СДС, ако тези кадри си бяха само в синята партия, а не в БДФ или
други структури определени да обслужват Костов. Като новото движение на Лучников
“Път за България”.
Освен че синята партийна бройка намалява, установено беше, че
в СДС са се нароили и мъртви души
“Съществуват кухи структури, които трябва да се изгребат, има дълги списъци на
членове, които не съществуват, които са мъртви души”, алармирал лидерът на сините в
Бургас Васил Камберов пред НС на СДС. Прав е бургаският лидер за изгребването, но е
ясно, че тази ситуация ще е една от възможностите за Костов да си изиграе своя
сценарий. Заради който беше насилствено изваден проблемът “куца организационна
политика”.
Дясната му ръка Екатерина Михайлова вече се произнесе за мъртвите души в СДС: “Да,
има такива случаи”. И веднага започна да налива вода в мелницата на Костов,
заявявайки, че една от най-важните задачи, които си е поставил СДС била преглед на
качественото състояние и основните действия преди изборите. Само че този преглед
под мотото “качество” ще бъде използван от Костов, за да се отърве от днешния вече
употребен горен слой на СДС актива и да вкара така наречените и непрекъснато
афиширани “нови лица”. Които не са нищо друго освен нови още по-големи
послушковци, курдисани да действат единствено по заповедите на “благодетеля” си
Иван Костов.
Лидерът на СДС е пред реалната възможност да избере преминаването в опозиция,
вместо спечелването на рехаво мнозинство в парламента, което ще го вкара в
зависимостта от други политически сили при взимането на решения в законодателния
орган. Както и в неудобната позиция изпълнителната власт да се поделя също с други.
Който и вариант да споходи Костов обаче, на него са му нужни безпрекословно верни и
послушни подопечни в синьо. За да е сигурен, че ще играят в парламента по неговата
свирка, а не по нечия друга на съседна по банки политическа сила или пък, че направо
ще ги удари синдромът “сини мравки” и ще се разпълзят в разни посоки, но извън ПГ
на СДС. Нужни са му послушковци и при варианта “излизане в опозиция”. На първо
място, за да успее изобщо да прокара тази идея и синият актив да е готов да си отреже
сам главата на управляващи.
Осъществяването на Костовия сценарий, маскиран като справяне с недъзите на
оргполитиката започна с формулирането на такъв проблем от лидера. Първата
практическа стъпка е подмяната на отдела на Христо Бисеров. Бяха одобрени нови
координатори, всички от подвластната лично на Костов младежка организация на СДС.
Старите бяха принудени преди това да си подадат оставките. Нищо, че когато прие поста
главен секретар Екатерина Михайлова не еднократно заяви, че няма да уволнява никого,
а само внимателно ще прецени работата на всеки един от апарата на синята централа.
Явно при преценката подбираните от Бисеров са се оказали неудобни. Синьото
Политбюро замени с нови, пак напълно непознати, и предишните секретари на
“Раковски” 134, подозирани, че са хора на Бисеров.
Сценарият с подмяната на сините редици на всички нива в услуга на Костов се
подкрепя и чрез
измишльотината за въвеждане на правилник
за приложение на устава на СДС. Това, разбира се, бе подето след оставката на Бисеров
и изпълнител е наследничката му Е. Михайлова. Всичко в този правилник ще бъде за
удобство на Костов. И първото нещо, което бе направено опит да се пробута чрез
правилата към устава, е възможност за нова подмяна – този път на ръководствата на
местните организации на СДС. Чрез предсрочно прекратяване на мандата им, без
събрания и други подобни “подробности”, единствено с голия мотив “неизпълнение на
задълженията”. Както и да се дадат повече права на НИС на СДС.
Отново с мотивацията да се засили “слабата” организационна политика се предвижда и
увеличаване властта на главния секретар. Тази “мярка” обаче не беше предприета,
докато на този пост беше Бисеров. Стана нужна сега, когато № 1 на “Раковски” 134 вече
е Михайлова.
Пак сега “се наложи” и ваденето отново на притежатели на досиета. Това е още една
възможност Костов избирателно да се раздели с някои, които не му пасват. По линията
– който е с досие, не става за депутат.
Ясно е, че лидерът на СДС ще използва още и всякакви хватки за превръщането на
синята партия в изцяло костовизирана
Иначе ще му е трудно сам да си крои плановете за бъдещето положение на СДС в
политическото пространство, обслужващо лично него. Едва ли, например, софийските
сини ще са навити да изгубят изборите и СДС да мине в опозиция. Дори лидерът им
Евгений Бакърджиев вече уточни за интересуващите се, че “СДС-София има ресурс и
възможности да спечели в столицата толкова гласове, колкото останалите политически
сили, взети заедно. А и едва ли мощната и монолитна синя организация в столицата ще
се съгласи да й подменят хората с “нови лица” – лика-прилика на Иван Костов.
Чрез канонадата срещу Бисеров и заподозрените в приближеност до него и чрез
измислен “оздравителен процес” за организационната политика на СДС, провеждана от
бившия главен секретар Костов, няма да успее да си нагласи своите сметки. Този
сценарий единствено ще подейства като нова поредица от удари, сриващи синята
партия.
на кухо
Странна дискусия за организационното състояние на СДС се вихри в националния
орган на сините. Дискусията е и ненужна, но започна на последната сбирка на НС на
СДС и дори ще продължи на следващата. Вместо сините най-после да си отчетат
грешките от управленската политика, заради които електоратът епидемично ги зарязва и
повече от половината българи искат промени в кабинета още сега.
Ако се изразим с любимия израз на Иван Костов, ремонтът на организационната
политика на СДС едва ли в момента трябва да е в дневния ред на партията, да не
говорим за обществото.
“Необходимостта” от оргдискусията се роди изневиделица. Искрата подпали лично
лидерът Костов. На първата сбирка на Националния съвет на СДС след оставките на
Христо Бисеров и Йордан Цонев. Изненадващо бе оповестено, че синята
организационна политика, дело дотогава най-вече на главния секретар Христо Бисеров,
куцала. След като година след година точно Костов декламираше, че в партията му
всичко тече по вода и става от стройна по-стройна именно в организационно
отношение. И нито веднъж и дума не обели за някакви грешки на главното действащо
лице в организационната политика Христо Бисеров.
Естествено, до
момента, в който
сивият кардинал му
сервира солената
манджа със
забърканите в нея
грешки на лидера и
премиера. И
възпитано му намекна
като си е сготвил тази
каша, да си я изсърба
и да си ходи.
Така Христо Бисеров
стана лош, а
организационната му
политика изведнъж
се оказа калпава
Когато обаче лидерът
Костов все още не
беше открил тази
калпавост и Бисеров
си седеше в стола на
главен секретар,
примерно членската
маса на синята партия
се множеше. Дори се
налагаха ограничения,
за да не става СДС
прекалено
многочислена партия
от типа на
комунистическите
при развития
социализъм.
Днес, след епохата на Бисеров, нещата по този показател рязко се сринаха. От
“Раковски” 134 дори е наредена проверка за броя на партийните членове. Не защото са
много, а защото има отлив на членска маса, както призна самият Иван Костов. На места
членуващите в синята организация са намалели повече от половината. Спад на сини
партийци е регистриран в Пловдив, Враца, Добрич, Стара Загора, Русе и на още много
места. Масово бягство не на съмишленици, а направо на членове на СДС, признаха и от
Велико Търново.
В Разград пък
попълвали оголените
места в местната синя
организация чрез
кампания за набиране
на членове сред
електората на Гюнер
Тахир. Доскорошният
шеф на Разградското
СДС Никола Николов
е в основата на отлива.
Вместо да се занимава
с тукашните партийни
дела, той се отдаде
изцяло на катерене в
йерархията на
централно ниво,
коментират
разочаровани
седесари от Разград,
отказали се от
членството.
Каквито и причини да се изтъкват, отливът е доста странен. Логично е с наближаването
на избори членската маса на една партия, особено на такава с претенции да продължи
да е управляваща, а още повече и с претенции за безалтернативност, да нараства.
Сривът в партийната бройка на СДС говори категорично за голямо разочарование. И то
не само за електорално разочарование, а за разочаровани членове на партията. Което е
пагубно за СДС.
“Време е да активизираме сегашните ни членове и да привлечем нови. В крайна сметка
изборите са съвсем скоро”, правилно предупреждава столичният кмет Стефан
Софиянски. И също се учудва как така преди избори желаещите да са сини партийци
намаляват.
На най-горния етаж на партийната власт в СДС обаче се занимават с друг вид
кадруване. Вместо да спасяват изтърбушването на партийната членска маса, Костов и
послушковците около него подменят синия апарат. Организирана е масова разправа с
нарочените да са хора на Христо Бисеров, Йордан Цонев и на други елитни сини
фигури, невъзприемащи израждането на синята организация по пътя на Костовизма,
превръщането на СДС в СДС(К) - (К – като Костов – б.а.)
Че лекуването изведнъж на някаква лоша организационна политика е “другарски съд”
за Бисеров, си личи и от самолет. Трудно е обаче да се извадят фактите, с които
бившият главен секретар да бъде обвинен, че не си е вършил работата и е скапал
синьото оргсъстояние. Макар че, опитите продължават. Вманиаченият в търсене на теле
под вола син депутат от Пазарджик Панайот Ляков, например, скоро отново се опита да
блесне пред вожда Костов. В типичния си пламенен стил той скочи и разкритикува
“бисеровщината” в СДС на местен Пазарджишки пленум на СДС. И в заключение
призовал партията бързо, бързо да се очисти от “такива петнящи името й хора” като
Бисеров. Костов обаче не реагирал, а пленумът не успял да формулира слабостите в
досегашната организационна дейност на СДС, за която отговорник беше Бисеров. И как
да ги формулира, като ще трябва да си ги изсмуче от пръстите, а на подобни формули
веднага им проличава, че са съшити с бели конци.
Действията на синята централа и някои други факти подсказват, че изглежда става дума
за строен сценарий. Докато синята членска маса намалява, тази на някои от така
наречените присъдружни на СДС организации нараства. Например на Българския
демократичен форум – партията на един от най-отдадените и благодарни на Костов
хора – Муравей Радев. Което може да се възприеме като пренасочване на син
потенциал в лични “банки” на лидера на СДС, откъдето той да черпи и да ги
“канализира” според нуждите си. И без да му се налага да се съобразява с останалите
висши фактори на СДС, ако тези кадри си бяха само в синята партия, а не в БДФ или
други структури определени да обслужват Костов. Като новото движение на Лучников
“Път за България”.
Освен че синята партийна бройка намалява, установено беше, че
в СДС са се нароили и мъртви души
“Съществуват кухи структури, които трябва да се изгребат, има дълги списъци на
членове, които не съществуват, които са мъртви души”, алармирал лидерът на сините в
Бургас Васил Камберов пред НС на СДС. Прав е бургаският лидер за изгребването, но е
ясно, че тази ситуация ще е една от възможностите за Костов да си изиграе своя
сценарий. Заради който беше насилствено изваден проблемът “куца организационна
политика”.
Дясната му ръка Екатерина Михайлова вече се произнесе за мъртвите души в СДС: “Да,
има такива случаи”. И веднага започна да налива вода в мелницата на Костов,
заявявайки, че една от най-важните задачи, които си е поставил СДС била преглед на
качественото състояние и основните действия преди изборите. Само че този преглед
под мотото “качество” ще бъде използван от Костов, за да се отърве от днешния вече
употребен горен слой на СДС актива и да вкара така наречените и непрекъснато
афиширани “нови лица”. Които не са нищо друго освен нови още по-големи
послушковци, курдисани да действат единствено по заповедите на “благодетеля” си
Иван Костов.
Лидерът на СДС е пред реалната възможност да избере преминаването в опозиция,
вместо спечелването на рехаво мнозинство в парламента, което ще го вкара в
зависимостта от други политически сили при взимането на решения в законодателния
орган. Както и в неудобната позиция изпълнителната власт да се поделя също с други.
Който и вариант да споходи Костов обаче, на него са му нужни безпрекословно верни и
послушни подопечни в синьо. За да е сигурен, че ще играят в парламента по неговата
свирка, а не по нечия друга на съседна по банки политическа сила или пък, че направо
ще ги удари синдромът “сини мравки” и ще се разпълзят в разни посоки, но извън ПГ
на СДС. Нужни са му послушковци и при варианта “излизане в опозиция”. На първо
място, за да успее изобщо да прокара тази идея и синият актив да е готов да си отреже
сам главата на управляващи.
Осъществяването на Костовия сценарий, маскиран като справяне с недъзите на
оргполитиката започна с формулирането на такъв проблем от лидера. Първата
практическа стъпка е подмяната на отдела на Христо Бисеров. Бяха одобрени нови
координатори, всички от подвластната лично на Костов младежка организация на СДС.
Старите бяха принудени преди това да си подадат оставките. Нищо, че когато прие поста
главен секретар Екатерина Михайлова не еднократно заяви, че няма да уволнява никого,
а само внимателно ще прецени работата на всеки един от апарата на синята централа.
Явно при преценката подбираните от Бисеров са се оказали неудобни. Синьото
Политбюро замени с нови, пак напълно непознати, и предишните секретари на
“Раковски” 134, подозирани, че са хора на Бисеров.
Сценарият с подмяната на сините редици на всички нива в услуга на Костов се
подкрепя и чрез
измишльотината за въвеждане на правилник
за приложение на устава на СДС. Това, разбира се, бе подето след оставката на Бисеров
и изпълнител е наследничката му Е. Михайлова. Всичко в този правилник ще бъде за
удобство на Костов. И първото нещо, което бе направено опит да се пробута чрез
правилата към устава, е възможност за нова подмяна – този път на ръководствата на
местните организации на СДС. Чрез предсрочно прекратяване на мандата им, без
събрания и други подобни “подробности”, единствено с голия мотив “неизпълнение на
задълженията”. Както и да се дадат повече права на НИС на СДС.
Отново с мотивацията да се засили “слабата” организационна политика се предвижда и
увеличаване властта на главния секретар. Тази “мярка” обаче не беше предприета,
докато на този пост беше Бисеров. Стана нужна сега, когато № 1 на “Раковски” 134 вече
е Михайлова.
Пак сега “се наложи” и ваденето отново на притежатели на досиета. Това е още една
възможност Костов избирателно да се раздели с някои, които не му пасват. По линията
– който е с досие, не става за депутат.
Ясно е, че лидерът на СДС ще използва още и всякакви хватки за превръщането на
синята партия в изцяло костовизирана
Иначе ще му е трудно сам да си крои плановете за бъдещето положение на СДС в
политическото пространство, обслужващо лично него. Едва ли, например, софийските
сини ще са навити да изгубят изборите и СДС да мине в опозиция. Дори лидерът им
Евгений Бакърджиев вече уточни за интересуващите се, че “СДС-София има ресурс и
възможности да спечели в столицата толкова гласове, колкото останалите политически
сили, взети заедно. А и едва ли мощната и монолитна синя организация в столицата ще
се съгласи да й подменят хората с “нови лица” – лика-прилика на Иван Костов.
Чрез канонадата срещу Бисеров и заподозрените в приближеност до него и чрез
измислен “оздравителен процес” за организационната политика на СДС, провеждана от
бившия главен секретар Костов, няма да успее да си нагласи своите сметки. Този
сценарий единствено ще подейства като нова поредица от удари, сриващи синята
партия.