болката

има различни болки - физическа, душевна...
някои хора не изпитват физическа болка.
това е рядко срещан дефект на нервната система, който води до огромни проблеми - децата си чупят крайници, самонараняват се, понякога другите ги нараняват, удивени от липсата на болка. но макар че болка няма, раните са съвсем реални.

а аз се чудя дали има подобни хора, с дефект на душата, които не изпитват душевна болка...? дали са щастливи?

няма болка извън нас
няма душа, до която да се докоснеш, ако първо не докоснеш своята
няма щастие, което да е осъдително

кога плачем? когато ни боли ли? а кога се смеем със сълзи? когато ни боли ли?
вярно ли е, че когато човек се смее със сълзи после плаче?

много въпроси задавам. е този път ще отговоря - да, да, да.

щастие което да е осъдително.
щастието на дребните души, които доизживяват живота си.
има болка извън нас, както има и души извън нашата, както има и щастие там навън. ние сме само дребни насекомки домогващи се до величието на вселената.

в нас е

"...И само нощем, само нощем
кога и Господ спи, свит в здрача,
си позволявам аз разкоша
във тъмното да си поплача.
Защо ли? Ей така, от нерви,
от жар, от нежност и от мисли.
Причини - колко щеш. Все черни.
И само плач човек да иска! "

------
това, като продължение от Поезията и докосването до Д.Дамянов

Защото самия ти знаеш,че има такива.Можеби ще се направиш,че си изненадан но със сигурност съм убеден,че ти знаеш за такива хора.
Въпросът е защо са такива..мислителю..И не нашето осъдително верую ще им помогне да се отърсят от натежалото им битие ..За тях света е Ад..който няма никакъв смисъл и край.Дано все пак с еоправят нещата...за да се научим да им помагаме

Тишина.Те спят..нека не им разваляме спокойствието.Господине какъв е този контра бас..Но госс

Какво е щастие?
Ако приемем, че нещастието е болка и противоположно на щастието, то този който не изпитва болка не знае какво е щастие и нещастие.
Това го прави по-малко интелигентен от което и да е топлокръвно животно.
Изкушавам се да отбележа, че при източните религии НАДРАСТВАНЕТО на щастието и нешастието е признак на върховна мъдрост.

знам че има. питах се дали не са по-щастливи от нас. знам ли и аз...
не знам защо са такива, но знам как се става такъв.
шшшшт, дух, не плаши спящите... ;))

мисля следователно съществувам

Болката е когато те боли но не знаеш какво и къде те сърби...
Честит студенски празник.
Болката начи си е болка, ама любовта си е любов, а щастието - щастие.
И така кое преобладава - сблъсъкът на противоположностите - понякога, когато те боли, ти е хубаво, а когато не те боли - направо ти е празно...
Нищо повече не мога да кажа.

Мразя физическата болка !

малко ми е противно да говоря за щастието. ще се въздържа.

преди бях пуснал една тема "любов и омраза" възможна ли е любов без омраза? бог без дявол? можеш спокойно да прибавиш и "възможно ли е щастие без болка".
личното ми мнение е, че не е възможно, също така смятам че "НАДРАСТВАНЕТО на щастието и нешастието е признак на върховна мъдрост". смятам че подобно надрастване би довело до състояние много по-висшо отколкото щастието. все пак е изключително трудно да се постигне на практика.
любовта, омразата, щастието, нещастието, бог, дявол, хората, всички ние - тези неща са от едната страна на монетата. от другата е съвършенството.



мисля следователно съществувам

и това, което каза, не е малко.
аз пък мразя душевната болка!
а най-боли, когато ти е празно...

мисля следователно съществувам

категорично не съм съгласен!
тя е навсякъде околко нас. това което е в нас е собствената ни смешна и ограничена представа за вселената. изкривен огледален образ, това има в нас. но не е невъзможно да съзрем части от нея понякога...

мисля следователно съществувам

Декарт!
И аз мразя всякаквите болки! Гаудеамус игитур!
МРАЗА БОЛКАТА МАРАЗА Я

ОБИЧАМ СИЧКО НА СВЕТА - АМА НЕ И БОЛКАТА!

... да кажа "Глупости"!
Първо: Как можеш да знаеш "какъв е точно" който и да е? Можеш ли да проследиш паралелно всяка негова мисъл? "Охи" както казват комшиите южни!
И-З-О-Б-Щ-О не можеш да кажеш за никой какъв е точно - има ли душа, импрегнирана ли е тя или други дрънци!
Второ: И колцина са тези, които могат да кажат че познават САМИ себе си?

Дефект ли, ха-ха То някои направо душа нямат.
А де го тоя дефект де, де го... може пък с него по добре да се живее.

Не че не ги боли.
Просто са слепи, отвътре.