Три за щастие!

Кажете, кои са най-интересните суеверия, на които сте робували или все още робувате?
Преди малко някак случайно се замислих за суеверията, в които съм вярвала. И им се смях с глас. Защото има някои, които са ми наистина много мили.
Като се върна назад, май първото, най-дълго ме е държало. Онова за левия крак. Може би в продължение на 4-5 години, всяка сутрин страшно внимавах да не взема да стана с ляв крак, щото иначе #%$#%@&% (цензура) И все се канех да спра да му вярвам, ама все отлагах, защото... "Абе хайде не днес." Ама после взе, че ми писна и на пук започнах да ставам с ляв крак, като си казах, че може да ми върви на криво ден, два, три, ама на края ще му омръзне да ме дебне с какъв крак ставам и ще си я кара както дойде.
Вярвала съм, че да стъпиш върху шахта носи нещастие. Истината е, че и до сега ги заобикалям. Навик ли е или все още го вярвам, не знам.
И естествено знаменитото "три за щастие". Казвам го често и никога не се замислям, но не вярвам, че всичко различно от три носи нещастие.
Ами знаете ли, че ако някой ви целуне по едната буза, трябва да целуне и другата, защото иначе гаджето ще ви остави?
Обаче най-най-най-знаменити са си разбира се сесийните суеверия! Просто класика в жанра! Такива невероятни неща съм слушала. Повечето не ги помня, но сега се сетих за няколко щуротийки, които сама си бях измислила. Примерно, по време на изпит винаги пишех с химикала, който съм ползвала докато уча. Ама то си има обяснение. Той си е запомнил и теорията, и задачите!!! Няма да забравя как на един изпит, 4-5 изречения преди края ми свърши химикала и се наложи да го сменя с друг. Когато ми върнаха работата бяха зачеркнати САМО и ТОЧНО тези изречения.
В друг период вярвах, че ако чуя шума на минаващ самолет докато уча за изпит, непременно трябва да го видя, защото иначе ще ме скъсат!!!
Имах едно приятелче, което непременно трябваше да ми каже една почти безмислена, наша си фраза преди изпит. И се е случвало да му звъня в единадесет вечерта, за да ми я каже, щото все пак на другия ден...
С приятелката ми винаги си подливахме вода на тръгване за късмет. Но имах едни колежки, които твърдяха, че при тях това вървяло точно наопаки и даже се ядосваха ако вали дъжд по пътя към университета.
Ами онова, че ако някой заминава на дълъг път (в студентски вариан беше - ако тръгва за изпит), след него в никакъв случай не трябва да се мете?
Ако се подстижеш по време на сесия, все едно са ти отрязали акъла. Някои не си оправяха леглата в Големия ден.
Абе щуротии всякакви!!!
И най-смешното е, че за себе си твърдя, че почти не вярвам в суеверия.
Ама има толкова противоречиви, че ако вземеш да им се вързваш...
Но темата ми беше за безобидните суеверия. Тия, които предизвикват усмивка.
Разкажете за вашите?

Едно от най-смешните - не знам кой ми го беше втълпил - беше - че преди изпит не трябва да си миеш косатал
Робувах и на суеверието, че не трябва да минаваш под разкрачката на някой стълб.
Ще се сетя сигурно и за други.
Но установих, че ако забравиш нещо и се върнеш назад - например ключа - и след това не ти вървяло - е чиста глупост.

Ако ти се наложи да минеш по него е достатъчно САМО (уф, дано не объркам нещо) да се завъртиш три пъти около оста си и... абе май трябваше да изкукуригаш към табелата по която си минал. Оказва се, че не помня добре лекарството.
Обаче това за косата... НЕ!!!
На мен пък никога, ама никога не ми вървеше ако не се изкъпя хуууубавичко, дълго и успокояващо преди изпит.

Бях безнадеждна отличничка:)))
И аз не спазвах това правило. А това за счупеното огледало обаче е вярно - знаеш ли го?
Писах в поезия и затова се забавих толкова, сори.

То е от тъжните. Тях не ги приемаме. Ако знаеш колко лоши суеверия съм чувала, ама твърдо не им вярвам! ;)

Вярвам, само в добрите суеверия, за хубави неща...

аз вярвах, че когато много се притеснявам за нещо, то притесненията се оказват напразни. но напротив, ако съм уверен, че нещо ще се получи става наопаки.
едва сега вече, когато за мен нещата нямат чак толкова голямо значение, свикнах да не се вълнувам от възможния изход - бил той добър или лош. и представите ми за късмет, за това кое е добро и кое не е, вече са малко размити.
а иначе - 3 е библейското число, светата троица - отец, син, дух, това суеверие е по-различно от ставането с ляв крак и химикалките, което са си детинщини. то, както и останалите религиозни суеверия отразяват вярата на човека в съдбата, в някаква по-висша сила, която определя нашия живот.

За съжаление точна това е вярно - пази огледалата!
Когато татко почина падна голямото огледало в преддверието...
Но нека наистина не говорим днес за лошите неща.
Аз например съм суеверна в този смисъл, че ако изляза и видя някоя или някой не изтрайвам - денят ми е каръшки.
Леле - и това не беше весело. А ти да си забелязвала нещо такова?

И хороскопи никога не чета, защото уж не им вярвам, но ако някой реши да ми прочете моя, му вярвам само ако казва нещо хубаво.
Обаче я кажи ти нещо весело, в което си вярвал. Няма начин да си нямаш някоя глупостичка, на която си робувал. ;)
А! Добро утро и спорен ден!

Грахово зрънце,

Ами, да, вярвах в положителния изход, ако стискаш палци... и съм ги стискал до болка, так че да не мога да ги раздвижа после...,

загубена работа...:-)

целенасочено не забелязвам! Още повече в 8:30 сутринта!
И знаеш ли защо? Защото колкото и да пазиш огледалата няма начин да не счупиш някое през живота си. И какво? Не смятам, че това е повод да се отчайваш.
Обаче пък видя ли готин човек сутринта, вярвам, че денят ми ще е хубав. ;)))

че в училище винаги се "заключвах", когато ме изпитваха. Сега гледам, че колежката ми тук също се заключва ако имаме да вършим нещо много важно. ;)))
Какво и е загубеното на работата? Намерена си е. (А тук се размириса на кафе... Повтарям се, но наистина обожавам аромата му!)

на утрините е мириса на кафе и препечени филийки...:-)

И знаеш ли кое е най-смешното? Аз всъщност вярвах че ТРЯБВА да се стъпва с ляв крак, щото иначе лошо...Не помня точно, ама май зависеше от това дали си роден на четна или нечетна дата. Спазвах го много стриктно, докато в един момент спрях да го спазвам, и то от самосебе си. Ето сега, като тръгнах да пиша за това, се замислих сутринта с кой крак съм стъпила и се оказа ЧЕ НЕ СИ СПОМНЯМ! Това, което преди никога нямаше да ми случи...
За шахтите вече със сигурност беше в зависимост от рожденната дата. Примерно ако си роден на нечетна дата (като мен) не ти върви ако стъпваш на кръглите шахти, а ти върви на правоъгълните. И до ден днешен прескачам кръглите и се отклонявам от пътия си специално за да настъпя правоъгълните...
За самолетите не съм много сигурна как беше. Май трябваше да направиш кръгче от палец и показалец и някой да ти го сцепи. Нали се сещате, да прекъсне връзката между двата пъста с неговия пръст. Нещо такова... Но пък като кихнеш, трябва някой да те удари ТРИ пъти по ръката (лекичко), щото иначе лошо. Или пък да ти каже трицифрено число и сбора от цифрите е буква от азбуката, и човек с име започващо с тази буква си мисли за тебе. Това беше особено вълнуващо към 7-8 клас и винаги се стараеме да докараме буквата на момчето с което се харесва съответната съученичка и имаше много хихикания след това
Явно колкото повече пиша, толкова повече си ги спомням и се връщам години назад. То не бе въртене, не бе плюене, не бе пляскане, не бе подскачане и всичко в името на така нареченото ЩАСТИЕ!
Уж не вярвам, ама то знае ли човек...
Я да си заобикалям аз каналите за всеки случай...

Жив късмет си е, че и аз съм родена на нечетна дата!!! Защото знаех тая разбота само за кръглите шахти и само тях съм заобикаляла. Представяш ли си, ако случайно се бях родила ден по-рано или ден по-късно!!! За всичките тия години, щях да съм заобиколила невяроятно много късмет. Днес явно ми е хубав ден. Сигурно съм стъпила върху правоъгълна шахта.

да не стъпим на шахта, чийто капак липсва...

Опитвала съм се да си измисля обяснение за произхода на всички суеверия, които съм чувала. Точно такова беше за шахтата. Че може капакът и да се окаже не е добре поставен или нещо такова.
А за мравките? Знаеш ли , защо ако настъпиш мравка вали? Ами защото преди дъжд има много мравки. И щеш не щеш, настъпваш.
Нямам идея обаче, защо две булки не трябва да се виждат и защо бременните не трябва да се подстригват. За буклите може би обяснението е, че по този начин ще се загуби усещането за уникалност на Големия ден. Знам ли?

И ви е лесно...Защото нямате приятелка, която идвайки за първи път в новия ви апартамен, подреден с толкова любов и желание, влизайки от вратата ви разнищва и се оказва че почти нище не е на мястото си, а именно: Защо (как може?!?!?!) тази тоалетна да е срещу вратата (да се чете "как е възможно да се живее така?!") , леглото е в абсолютно противоположна посока, (да се чете "никога няма да се наспиш!!"), такива цветя не се държат в къщи (!!) и какво ли още не... А когато реших да си направя голям и красив аквариум, тя каза: НЕ! НЕ! и НЕ! Носят нещастие... Стигат ти кучето и папагала!
Та така...
Има какви ли не суеверия... Всеки сам решава за себе си до колко им вярва или не. Предполагам че за да са казани от някого за първи път (щото все някога е имало такъв път) се е случило нещо, което да предизвика тези изводи... Пък в крайна сметка нали всеки се опитва да прави всичко по най добрия възможен начин и очаква най доброто от постъпките си....
Е, аз не обърнак къщата си наопъки, но риби не взех...

Само така! Аз пък ще чакам бебета от моето куче и ще си взема още едно мъжко!
Защото обожавам кучето си. А твоята фльор/а - да си купи папагал АРА, щом е изпуснал/а такъв шанс - защото ти си супер и ми харесваш!
Успех.
Поднеси на следващата блюдо, пълно с цаца
ахахахахахахах

Моето, като дете, беше винаги да стъпвам с десния крак на 1вото стъпало по стълби и стълбища ;)
Това ми държа доста дълго.
Но пък после - като студент, а и сега май си нямам :(

~*~

_________________
[email protected]