Клетва

слабостта ми е моята сила
а душата най-ценно богатство
любовта към мечтата най мила
е тъй сладко духовно пиянтство

затова все напред ще се взирам
със сърцето си - поглед най-ясен
и щом дойде часа да умирам
ще запея със глас тъй прекрасен,
че смъртта ми за миг да приседне
за да чуе какво й разказвам
и живота ми тъй да погледне
че да няма защо да доказвам
пред вселената смисъла, пътя
който следвам с крака уморени
със глава що с мечти вечно мътя
и с душа със пулсиращи вени
път тъй труден но тъй благодатен
за сърцето ми тръпнещо нежно
път за други почти неприятен
а за мен е така неизбежно...

АЗ кълна се в полята тревите
планините, луната, горите
във душата си скрита в гърдите
във надеждата и във мечтите
да вървя непрестанно към края
и да не спирам да го желая!

Защо никой нищо не е написал?
толкова е хубаво...

I na men mi haresva ,no mai njama mnogo fenove na t'va tuk a ako ne tuk kade??