няколко въпроса :)

отваряш й вратата,
портфейлът ти олеква за вечерята,
изпращаш я до вкъщи,
леко я целуваш, след време още и още и още и..
цветя и бонбони от любимите й Ferrero
филми чиито нестандартни заглавия иначе все изплъзват от афиша
разходка до Гложенския манастир и Рилските езера и Боянския водопад
все до нея, и тя ти вярва.

и когато всичко свърши, когато Тя или Ти си тръгва(ш) -
не желаеш да я виждаш никога вече
но всъщност желаеш да знаеш как е
и по-скоро да знаеш че Не е щастливо влюбена
че никой не я обича повече от теб (въпреки че ти едва ли някога си)
и хиляди обвинения, обвинения, обвинения..
...

Какво означава да бъдеш Кавалер ?
Има ли един Мъж право на отклонения от достойнството си ?
Има ли Мъж - не-кавалер ?
Защо винаги има "преди" и "след", имат ли място тези двете около любовта ?
И кое е всичко онова, което Е отвъд отварянето на вратата пред Нея ?



мяу :)***
.

когато почувстваш, че е дошло времето да се разделите, направи го без обвинения. помни само красотата, която сте споделили заедно. щом сте се разделили, значи така е било писано. значи че някъде там те очаква тази, с която никога няма да се разделите. никога... :))))

Труден въпрос - но май обикновено става така.
Всъщност не виждам нищо лошо, когато и двамата партньори са наясно, че става дума за приятно прекарване на вечерта, а не за чувства и т. н.
А що е кавалер.
Мъжът, който е пределно откровен и има доблестта да ти достави всички удоволствия, без да ти замайва главата с цветисти мисли - и ти да хлътваш по него.
Не живеем в Средновековието.
Хората могат да бъдат и само любовници.
А ако има някой любопитен да види как изглеждам - в момента съм пуснала снимката си он-лайн - да заповяда. Малко е отдавнашна - но промените не са особено драстични.
С това обаче не искам да щкажа - ей, айде на опашка, да ми предлагате оферти...
Аз си имам своя летва за мъжете.
Обичам делата, мъжкарите, а не тези, които омайват с красиви думи.
С един мъж, който ми допадне, бих легнала и за една нощ с всички "екстри" - но само ако АЗ го пожелая.

Kogato tq е достатъчно глупава (да не казвам тъпа), за да "кълве" на жестове като отваряне на вратата, олекване на джоба за вечеря, изпращане до вкъщи, леко целуване и още, и още, и още..., цветя от любимите и Ferrero (и на мен са ми любими рафаелчетата, ама кой ме пита...) и бонбони (или беше май обратното?), разходка до майната си и обратно... Когато тя вярва на всички тези глупости... си е виновна сама.


Да бъдеш кавалер означава да си достоен партньор на дамата си.
Има или няма право - това не е наша работа. Достойнство е измислена категория, вторична. Първична е инстинктът.
Мъж не-кавалер със сигурност е всеки, който има жена не-дама насреща си/до себе си.
"Преди" и "след" могат да бъдат "преди да се запознаем" и "след като умряхме" - което автоматично означава, че да - тях ВИНАГИ ги има около любовта. Въпросът е колко време продължава пустата му любов. И до кога.
Отвъд отварянето на вратата пред Нея е самата любов.
А ако ти си била толкова глупава да вярваш на всички онези дивотии, които изброи - сърди се на себе си. Мъжете винаги свалят звезди в началото. Чак впоследствие се изяснява истинската им същност...късно. Жените винаги се връзват на картонените жестове. И после много често страдат & съжаляват.
Омръзна ми от картони!

P.S. А всички онези жестове, които описа, всъщност са много готини, но когато са истински и от сърце.
P.P.S. Тоя път няма да се заяждам с теб, защото чак ми стана жал за теб (!), като прочетох какво си написала.

Точно така е!
Истинската същност - жените сме тъпи патки. Уважавам мъжа, който не ми сваля звезди от небето, а който точно и конкретно ми казва - хайде да се любим, да прекараме една приятна вечер заедно - и ако у мен нещо трепне - ще го направя. Но после никакви такива. Наскоро ми се случи - беше прекрасно - но и двамата бяхме пределно откровени, че го правим, за да си доставим удоволствие, а не за да си сваляме звезди.
Не съжалявам.
Заслужаваше си.
И никой не остана наранен - поне така мисля!
Беше прекрасно!

Сигурно не разбрах правилно - кое от това, което си написала, е любов?

Да, въпросът е резонен.

Мисля, че в това, което ни се случва в началото има много повече истина, отколкото предполагаме. Просто ставаме свидетели на нещо, което се ражда по толкова невероятен начин, че после отказваме да го приемем за истина. Но докато любовта е в нас, ние и вярваме. Едва когато умре, се изпразва от съдържание и всичко останало.
Но и човешката плът се разкапва когато тялото умре. И някой също може да каже, че тя не е била истинска. Но всъщност какъв смисъл има от нея след като тялото е вече умряло?

Нещо не разбрах защо смеси плътта и любовта?
Човек може спокойно да прави секс, без да изпитва онази великата, изгарящата... Нещо повече - можеш да умираш от любов по някой, и пак да спиш с друг, защото си усетил магнетично привличане.
Важното е какво става в мига, на момента.
А ние, дамите, сме склонни да се вкопчваме във вечността, брака, продължителността и т. н.
Мисля, че на мъжете в това отношение им е по-лесно.
Те не се вкопчват като пиявици, по-дискретни са - нищо че се перчат.
И когато правят секс са наистина всеотдайни. Една моя приятелка ми каза една велика мисъл: "На никой не мъж му ст... от съжаление".
Не е никак малко един мъж да те пожелае - но това не означава, че трябва да се правят сметки за бъдеще.
Всичко трябва според мен да следва естествения ход на нещата...
На този свмят всичко е възможно...
И нищо не е вина и грях - говоря за секса и любовта - е, изключваме изнасилванията, ревността и прочее.
Поднасям ви своите отлични почитания.
Кума Лиса

Съгласен съм с това, че човек може да прави секс без да изпитва онази великата, изгарящата... Но едва ли е толкоеа лесно да разбереш къде започва едното и свършва другото. Или поне ще ти отнеме известно време да го разбереш. И това за мига ми звучи добре, но не виждам защо трябва да се правят такива обобщения: мъжете това, жените онова...
Според мен в тези неща единственото, което има значение са индивидуалностите

трябва да се говори от името на всички жени-"вкопчени като пиявици".Нищо подобно!Зависи си от човека-деликатност,ранимост,самочувствие...Струва ми се,че мъжете са по-раними и затова те психически са готови да избягат при едно неадекватно отношение към тях.Взаимност в любовта-ето това е!Ако я няма,винаги има недоразумения-аз обичам тебе,ти обичаш друга,тя пък друг......

Поздравления!Направо в целта.

хаха!Феликс!и аз имах такъв-котаракът феликс!
хахха,стана ми смешно и толкова познато.....даже викам на сестра ми "Феликс";))))

ама теб те знам,ти не си сестра ми,така че нямам скрупули;)))


кво се косиш бря?!каравели-маравели-дрън-дрън!
я запретвай ръкавели и тряс-бум-пляс!!!!!
има толкоз неоткъснати кокичета,как да се сбогуваш с пролетта......;)))))

еййй, мъже не-кавалери да търсиш:) че те са под път и над път. даже някои си мислят, че е модерно точно такива да бъдат.

един мой много добър приятел прави всичко, което аз трябва да направя, когато сме заедно. чувствам се като инвалид. ама душица ми я тоя лъчо:) той вътре в себе си пак е кавалер, въобще такъв си е отвсякъде:)

ама пък и съгласи се, че има доста досадни кавалери в общоприетите /изкривени/ норми:) например никак не е кавалерско мъжът да подава пръв ръка при ръкостискане на жената. всички мъже обаче го правят. ама ц, не бива...жената трябва да бъде оставена да реши дали иска да се ръкува с някого. ама това са глупости:) по тези правила ще се окаже, че кавалери изобщо НЯМА:)
иначе то кавалерството е нещо скрито, мисля. като благородството. не е байрак, да го размахваш насам - натам за щяло и нещяло.

а това там за любовта понеже не го вярвам, затова нямам какво да кажа. преди, след? какво е това?

Съгласна съм с това. Но...
Нещата са много комплексни.
Представи си ситуация - обичаш някого, но насреща - съжаление, съчувствие и т. н. А твоята е изгаряща...
Е и какво? Да отидеш в манастир? Нищо повече да не търсиш...
Години, месеци, знам и по-тежки случаи.
А животът е един.
А великата и изгарящата просто не изпитва никакви чувства към теб. Има си всичко.
Е, и?
Хайде да бъдем реалисти.
Освен това ми се струва, че човек е полигамен и може по различен начин да обича няколко партньори - важи и за мъжете, и за жените.

Просто второто го дадох като пример, само за да предам малко повече образност.
Не говорех за секса. Имах предвид просто, че по същата логика някой може да каже, че човешката плът не е истинска само защото след като тялото умре, тя се разлага. Плътта е истинска само докато тялото е живо след това тя е ненужна.
По същия начин големите думи, големите обещания, които даваме в началото (и които почти никога не изпълняваме, но това не е толкова важно) ... ние разбираме тяхното значение само докато любовта е жива. След като любовта умре те се изпразват от съдържание, ние започваме да виждаме в тях само една лъжа и понеже сме склонни да търсим вината, приписваме я на тази лъжа.
Това не е вярно. Причината е някъде другаде. Всичко това нямаше да се превърне в лъжа ако любовта не беше умряла.
Това е просто едно мое виждане. Интересно ми е дали някой гледа от този ъгъл на темата :)
Поздрави на всички!

Да не говорим, че според етикета дамата изобщо не е длъжна да сваля ръкавица при ръкуване, дори напротив - може да я сложи.

Струва ми се, че това за което говориш е влюбването, а не любовта. То определено е съвсем реално, почти можеш да го пипнеш... обаче не трае дълго. Аз лично правя съвсем реални глупости, когато "падна в любовта", както казват англичаните. И въпреки това ми е хубаво...
Влюбването умира и се изпразва от съдържание твърде бързо, за да си струва човек да живее ЗАРАДИ него, макар че може да живее СЪС него.

Та каква е разликата между любовта и влюбването?
Влюбването се случва всекиму повече или по-малко пъти, а любовта изисква усилие на волята и май много малко хора се решават и са способни да обичат.
Е, сигурно има и още...

Изглежда ни едно етикетче не е останало по мен. Никога не съм се замисляла първа ли подавам ръка, втора ли, трета ли...
Пък за ръкавиците... Винаги ги свалям като се ръкувам.
Изобщо - стока без етикет.

Аз съвсем сериозно го казах онова - точно така го пишеше: ...дори МОЖЕ ДА СИ ГИ СЛОЖИ (ръкавиците) АКО ПОЖЕЛАЕ.

Щом си без етикет - значи си втора употреба :Р