Абсурдно ли е?

Снощи разговаряхме с приятеля ми и той ми каза "Няма да ти се разсърдя ако си намериш друг", а аз му отвърнах "И аз." Видя ми се абсурдно, но така го почувствах и го казах. Знам, че и той беше сериозен. Заедно сме от доста време и не съм сигурна, че аз съм най-доброто, което може да му се случи. А може би и той на мен. Нямаме сили да се разделим, но и не живеем заедно.
Мисля, че думите, които си казахме бяха, защото се обичаме и в същото време... Наистина е абсурдно!!!

Тъжно е.
Но не си намирай друг.
Според мен, де.
Желаете ли се още?

~*~

Така мисля де.
Не е същото както в началото, но е друго.

Понякога си мисля, че го обсебвам и заради мен не среща жената, която би го направила щастлив. (ако разбира се вече не я е срещнал ;))

Зарежи го, ако обичаше, щеше да си сигурна, че искаш да го предпазиш от злината да е без теб, а кого е срещнал и кого ще срещне не е твой проблем. Ама наистина!!!

Опитахме няколко пъти. И няколко пъти не успяхме. Но ако един ден срещне по-добра...
Не мисля, че ще ми е приятно, но няма да му се сърдя. Стига да го иска.

Каквото ви е писано, мрън-мрън, - ще стане. Ако срещнете половинките си - ще си ги вземете.
От друга страна, може би сте изпаднали в ...ъъъъ...Midlife Crysis.
Казват, че съвместният живот бил рутина, любовта си отивала след време. Може би сте затънали именно в тази рутина?
Може би вече не сте най-доброто един за друг?
Може би...
Не, не е абсурдно. Би било абсурдно, ако другата, с която той те замени, се окаже торта "Гараш" например или ти вземеш, че си тръгнеш с някой случаен минувач... Но това, което ти, мрън-мрън, каза, е по-скоро...тъжно. But true.
& right.

А когато изчезне първоначалната страст??? Дълго време смятах, че тъкмо тогава идва любовта. Осъзнатата любов, приемаща плюсовете и минусите на другия. Сега не знам. Доста време мислех, че ако решим, можем на момента да се разделим, но като опитахме, се оказа, че не е така.
Та лоша ли е рутината? И трябва ли да бягаме с цената на всичко от нея? Но пък ако наистина някъде ме чака моят Принц.
Обаче струва ли си да убивам една любов, за да видя, че тя наистина е била Любов?
И се търкалям в едно колело, като хамстер. И сигурно има някъде изход, но със скоростта с която се движа, нещо ми убягва.

Сами ще си направите проблема, май ;)
От премного максимализъм.

Можеш ли да си говориш с него?


~*~

_________________
[email protected]

Ами да, абсурдно е - дотолкова, доколкото едва ли можете да го понесете като двойка. Имам пред вид да си намери(ш) или дори намерите друга / друг / други - и да останете заедно. Интересно, но като че ли смесваш две неща - ако не мислите, че сте най-доброто един за друг, не си губете взаимно времето. Ако искате да сте заедно, но търсите някакви 'патерици', не ги именувайте с разни евфемизми. Но - моя мисъл само ;) - ако навикът вече се осъзнава, ерго и натежава, едва ли е временна криза. Дано да не е така ;)

Когато изчезне първоначалната страст...остава любовта да гори - тихо и ненатрапчиво.
Ако я има.
Ако си хамстер, да ти харижа малко стърготини...?

Така е, безспорно. Но - дори и тогава ти се приисква от време на време да се запалиш от онзи, другия пламък. Не ти е студено - напротив, и има много повече нюанси и отблясъци, и светлосенки, и какво ли още не. Но пак ти липсва - понякога. А понякога се и завръща ;)))

И аз съм казвал нещо такова на приятелката си.
Два пъти се опитах да се разделя с нея, беше ми скучно. Втория път бях за три месеца с друго момиче, после пак се върнах при нея. Тя ме прие с думите: "Знам, че искам теб." След това се влюбих в нея така, като не бях я обичал никога до тогава.
И тогава тя си намери друг...
След това историята заприлича на бразилски сериал, а сега съм доволен, че се разделихме.

Не знам дали това е някакъв отговор, но ми се струва безотговорно да ти давам препоръки на сляпо.
Понякога един кадърен психотерапевт може да помогне много. Аз ходих 4 месеца миналата година, и 1 път преди месец. Доволен съм.

По въпроса за абсурдното и лудостта:

Имало някога едно царство, което било управлявано от мъдри цар и царица и всички били много щастливи. Един зъл магьосник им завидял и отровил водата в кладенеца на царството, така че който пиел от него, полудявал. За кратко време всички поданици на царството полудели, а царя и царицата се спасили, защото имали собствен кладенец в двореца, който магьосникът не успял да отрови.
За нещастие заповедите, които те издавали, се стрували абсурдни на отровените поданици. Те решили, че господарите им са полудели и трябва да ги свалят от власт. Тогава царят и царицата отишли и пили от заразения кладенец, също полудели и се спасили.

Преразказвам това по памет от "Вероника решава да умре" на Паулу Коелю. Книгата е страхотна.

И "Алхимикът" е хубава... другите му книги не съм чела.

dosta netolerantno otnoshenie
znaesh li ima hora (ti javno ne si ot tjah)
koito obichat po edin malko drug nachin
a imenno da gelajat nai dobroto za drugija
dori i tova da ne sa te samite ...
as chestno kazano bih se izmuchval ako vigdam
che polvinkata mi ne namira v men tova koieto
e tursila ...
vsushnost tochno takuv mi bshe i slucheja de
razdelihme se mirno i tiho
neshtata moge bi malko se pooskoriha ot tova che
tja mai nameri choveka koito naistina tursi
no v kraina smetka ne sugeljavam za nishto
ostanahme si strahotni prijateli
moge bi edna ideja poveche ot prijateli
i mislja che taka e nai dobre za vsichki

Не ми се искаше да прочета това! Едва не настръхнах!
Такива думи и на мен ми се е случвало да чувам и да произнасям. Явно на всички се е случва. Но много се радвам, че не се е намерил тогава някой, който да ми даде съвет като твоя, Обичаща Приятелко.
В такива случаи винаги се е оказвало, че това е просто един вид молба към другия за помощ. Много е трудно, но трябва да смириш сърцето си, да забравиш собствения си проблем и да се опиташ да помогнеш на приятеля (приятелката) си. Това ще реши и твоя проблем, защото проблемът е общ.

А мисълта дали аз съм най-доброто за него/нея, го смятам за много вреден.

Макар вече да отивам в по-различна тема, ми се ще да попитам, как възприема отношенията ви новият и партньор? Защото така нареченият "бивш" винаги изглежда като голяма заплаха. Нормално ли приема приятелството ви?
И какво означава 'moge bi edna ideja poveche ot prijateli'?

Чак "заплаха" едва ли, но "едно наум" доста често има.

Ако "бившият" й е приятел, то той би трябвало да е приятел и на "текущия", ако ли не съвсем, то ..

~*~

_________________
[email protected]

Грешиш. Ако любовта е истинска, никога няма да си отиде.

Да.

Тук ли ме преследваш сега? Какъв смисъл?