Пубертетът-проблем за родителя

Родители,чийто деца са в пубертета,предлагам ви да обсъдим проблемите на децата ни,а и нашите,произхождащи от тази трудна възраст.

Temata me zaintriguva. Imam dyshterja na 14 g. i ot dve godini mnogo i byrzo se promeni. Tu e dobra, tu e losha, no po-chesto e losha. Stava koravosyrdechna, smushtava me tova, che me lyzhe. Tja si lyzhe ot malka, az misleh, che tova sa detski fantazii i shte premine s vyzrastta, no na 14 g. veche ne go priemam. Zasega tezi lyzhi sa nevinni, no... Stesnitelna e, oshte se strahuva sama da izleze njakyde izvyn uchilishte. Mnogo trudno shte otide da kupi hljab ili mljako. Ima i drugo... temata e neobjatna...

Според мен трябва да поощряваш дъщеря си в самостоятелните изяви,колкото и да се тревожиш.
Моята дъщеря е на 12г.,но много рано влезе в пубертета.
За сега не ме лъже/поне аз така се надявам/,но ми се струва,че приятелките,с които контактува не и влияят добре.
Разговарям много на тази тема като се опитвам да не налагам своето,но така че да й дам да разбере ,че не ми е приятно и,че не ми е все едно с кого контактува.
Казвам й също, че не аз ще избирам приятелите и,но е добре те да не ме разочароват.
Страхувам се ,че нейните птиятелки пушат.
Аз също пуша ,но не ми се иска тя да започва от сега и се опитвам да й обясня че е твърде рано да започва от сега.
Въобще проблеми бол и ще се радвам ако ги обсъждам с някого.

xcfxcxcx

Поздрав!
Чувала съм за две хубави книги: "Тинейджърът - как да го обичаме истински" и "Мъдрата обич"; ще си ги потърся.
Успешен ден!

Моля посъветвайте ме как да постъпя!
Дъщеря ми беше отлична ученичка до пети клас,но от тази година нещата не са такива.
Опитвам се да й внушавам,че е много важно сега да реши дали иска да направи нещо с живота си:в смисъл,че ако сега се напъне,все още има време да навакса и да вземе нещата в свои ръце,така че догодина/в седми клас/ да може да влезе в по добро училище,да попадне в по-добра среда и въобще да се ориентира правилно в живота.
В същото време не съм много сигурна дали съм права /в смисъл за по-елитно училище/ и далиняма да е по-добре да яориентирам към професионално училище.
Изключително трудно се разговаря с нея на тази тема.Много е чувствителна и се сърди за най малкия упрек от моя страна.
Не помагат нито разговори и не занм дали не трябва да започна да я заплащвам.
ЕГА ТИ ПУБЕРТЕТА И ЧУДО !!!

Случайно попаднах тук. Някак ме трогва тревогата на хората от сблъсъка с нелек проблем който понякога не им е по силите да решат. Аз съм лекар. Не съм родител. Съветвам ви да потърсите съвет от опитен детски лекар-педиатър, на когото имате доверие. Той би ви насочил към консултация с детски психолог. Не можете да си представите колко ценни съвети можете да получите от подготвен професионалист с опит.Често пъти решенията са съвсем достъпни и по силите на всеки.

Blagodarja ot syrce!

Влязох тук точно с намерението да предложа подобен клуб и ето, че не съм единствената. Мисля, че наистина имаме нужда от такъв форум. Възрастта е пълен уникум. Поне мен ме свари напълно неподготвена. Може би защото бях убедена, че познавам детето си много добре и промените в тази възраст ще са нещо естествено и няма да ме изненадат. Глупости! Вече имам моменти, когато се чудя дали това е моя син.
Ще ви споделя най-голямата си болка. Той е на 14. В цялостното му възпитание сме се стремили да му разкриваме добрите и лошите страни на нещата. Да го научим, че няма само черно и бяло. Да знае, че трябва да разчита само на себе си, че никой не е застрахован от грешки, че петиците и шестиците не са най-важното в живота. Научихме го да бъде самостоятелен и той стана такъв, затова му гласувахме доверието на голям човек, който може да прави своя избор. Най-големите ни страхове бяха наркотиците и сектите, защото смятаме, че всичко друго е поправимо. Затова и най-много усилия хвърляхме в разясняването на последиците от тези две проклятия на нашето време. И той точно там ни издъни. Оказа се, че е пушил трева. Казва, че е било САМО два пъти. Страшното е, че аз вече не съм склонна да му вярвам. Разби се доверието, което имах у него. Смятах, че след всичко, което сме си говорили на тази тема, ще повярва на мен, на нас - родителите си, че дори един опит е достатъчен, за да няма връщане назад. Уви, той е предпочел да поварява на "приятелите" си, които многократно са пушили и ето на - те не са привикнали. Повярвайте ми, никому не пожелавам да почуства това, което изпитвам аз. Казах му, че ако той е избрал да пуши трева, каквото и да предприемем ние като родители, няма да го отклоним. Казах му как се чуствам, повторих му, че ние с баща му пушим, е не трева, но знаем какво е пристрастяване и спрях дотам. Той ми обясни, че е опитал от любопитство, че не смята, че е нещо, което ще прави редовно, но на купони, примерно, можело някога пак да запали, като и това не било сигурно.
Не зная какво да правя. Не е и само това, разбира се. Ще опиша и другите неща, които много ме притесняват, а сигурно ще се окаже, че те всички са свързани.

Госпожо, щом сте положили такива усилия по възпитанието на сина си, няма за какво да се притеснявате. Тревата или Индийският коноп не е наркотик. Научно е доказано, че при ползването и не се получава абсциненция т.е. физическо пристрастяване. Тя е доста по-безвредна за организма от тютюна например, понеже при изгарянето и не отделя никотин. За алкохола да не говорим. Проблемът при тревата всъщност е евентуално преминаване към истински наркотици.
Искам да кажа, че човек видял какво може тревата лесно се подава на изречения уж неволно подметнати
от "приятели"- "а представяш ли си какво е с хероин, например?"...Но едно добре възпитано момче, което има вяра в себе си и най-важното някаква цел в живота лесно може да устои на такава глупост. Предпоставки за започване на истински наркотици са:
-сериозни проблеми и неразбиране в семейството
-синдромът "силен родител" т.е. на маминото детенце всичко му е осигурено, то няма за какво да се бори, остава му само да се "забавлява" или другата крайност всичко му е забранено и трябва да се спазват строги семейни порядки. Тогава идва "бунтът" на младия човек.
Не съм специалист и не мога да ви изредя всички причини, само мога да ви посъветвам да хвърлите усилия и да откриете родителски грешки(ако има такива) във вашето семейство и да ги отстраните навреме. За пример веднага забелязвам една в самия ви постинг- изгубили сте доверие в сина си и веднага сте му го показали. Представям си неприятната вечер в която сте разбрали (между другото как точно разбрахте? Той ли ви сподели?)
и двамата с баща му, сте му виснали на главата с упреците и тюхканията си...а то нищо толкова важно не се е случило! Дори в изречението му, че може и да опита пак, на купон примерно, си личи, че той ви споделя намеренията си като голям уверен в себе си човек, а вие виждате проблем там където не съществува...запознайте се със "заплахата"
преди да я обявите за такава...
Е хайде, че много се отплеснах...
Ако имате чуство за хумор и вяра в себе си изпушете една трева заедно със сина ви...
С уважение, бивш пубер-тревопасен, настоящ млад човек уверен в себе си...

--------------
There is no spoon...

При мен имаше подобен проблем с дъщеря ми.Тя сама сподели че е пушила трева и остана неприятно учудена от реакцията ми.Овладях се навреме.Постарах се да не придавам особено значение на случилото се.
Това се случи преди 3-4 години.Сега всичко си ни е наред.Дъщеря ми е студентка.Не е започнала с други наркотици.Да си призная аз и не вярвах че би го направила.Вероятно пуши проклетата трева понякога ( 4-5 пъти годишно предполагам )А на мен ми остава да се правя че това е нещо най-обикновено когато ми го споменава между другото.

Благодаря Ви за вникването в проблема ми и съпричастието.
Аз напълно съзнавам, че той е по-скоро мой или на двама ни с баща му. Вероятно страхът ни е по-голям, отколкото би трябвало да бъде. И ще ви кажа защо. Защо АЗ ЛИЧНО изпитвам ужас от наркотиците, независимо от това леки ли са или твърди? Пропуших на 18 години. Пуша МНОГО - до две кутии на ден. За себе си съм убедена, че цигарата е наркотик. Не съм опитвала да ги спирам, защото ми харесва да пуша. Знам какви поражения ми нанася /е, може би не всички/ и въпреки това го правя. При този мой явен афинитет към пушенето се страхувам, че ако опитам нещо друго, пристрастяването ще бъде неминуемо и фатално. Това е МОЯТ ЛИЧЕН СТРАХ. Между другото, всичко написано дотук, съм споделила със сина си. Затова, едва ли ще опитам да изпуша заедно с него една трева. Съзнавам, че може би тревогата ми е преувеличена, но оттам идва и объркването ми.
Как разбрахме? За първата ми сподели сам преди няколко месеца. Приех го като повече от нормално /не искам да ви казвам как ми се свиха и сърцето, и стомаха/, дори с любопитство - какво е усещането, приятно ли е и т.н. Той ми каза, че не му харесало особено, не е изпушил цяла цигара и едва ли ще опита отново. Сигурно това е било достатъчно за желанието ми да повярвам, че няма да се повтори. Вторият път стана съвсем случайно. Наистина беше вечер. Той сам ми каза преди да си легне, че бележника му е за подпис и е в чантата му. Е, в чантата беше и кутия /от моите цигари/ с пакетче трева и нещо наподобяващо цигара заедно със запалка. Така че нямаше нито висване над главата, нито упреци, нито тюхкания. Двамата с баща му имахме цяла нощ на разположение да се чудим какво изживява сина ни, което ние не знаем, какво ли още не знаем за него, къде сме сбъркали. А кутията и запалката просто останаха до чантата му, за да му обясня сутринта, че те не могат да отидат в училище. На другия ден той беше станал преди мен, така че беше разбрал, че ние знаем. Беше спокоен, обясни ми, че тази трева му е дал същия съученик, който му предложил и първия път, защото тази била много качествена и да види има ли разлика. Единствената му тревога беше дали ще кажа в училището /след два дни имаше родителска среща/ и дали ще гледам на него като на наркоман. Казах му, че за училището ми е трудно да преценя как да постъпя и че предпочитам да обсъдя това заедно с него като се върне от училище. Колкото до това как ще гледам на него, му казах, че не гледам на него като на наркоман, тогава му обясних, че гледам на наркоманите като на болни хора, които са избрали да бъдат такива, на които трябва да се помага по всички начини, че ме боли за тях. Казах му, че винаги се замислям повече за техните близки, които в повечето случаи напълно незаслужено живеят в един ад, където пред очите им се съсипва най-скъпото им същество, а те са безсилни да го предотвратят. Тогава му казах, че ние сме имали доверие в него, доверие в това, че вярва на нас като на хора, които му желаят само доброто и в това отношение се чустваме предадени. Че е предпочел да повярва не на нас, но че всеки има право на избор и ние няма да се месим в неговия. Може би прекалих и го натоварих повече отколкото трябва, но това мислех и това му казах. Парадоксалното е, че продължавам да му имам доверие. Защото искам да му вярвам. След този случай в къщи нищо не се е променило, така че няма нито драми, нито трагедии, нито някакви последици за него. Надявам се да оцени това, а Вие да сте прав, че всъщност нищо чак толкова не се е случило. Все пак обаче, не мога да не се питам дали наистина са били САМО ДВА ПЪТИ, дали не сме прекалено толерантни.
Имам още много да споделям, както казах и в предишния постинг. Даже, може би, другите неща са по-тревожни.
Благодаря за добронамереността и отзивчивостта Ви.

Уважаема госпожо,
Безкрайно много се тревожа като чета тези редове.
Аз имам дъщеря,която ми е трудно да разбера понякога и точно за това отворих тази тема в клуба /ще видите и NIK-а ми/
страхотно се тревожа,макар че моите страхове са много различни от вашите.
Много от нещата които пиша не смея да ги споделя напълно,защото подозирам,че дъщеря ми чете този клуб и може да разпознае себе си и да загубия доверито й.
Скоро разбрах,че нейна приятелка,която е на 12 г.
ходи с мъж на 21.
Говоря с дъщеря си на тази тема, че не е нормално да се влюбват в толкова големи момчета,защото интересите им са много различни и тя е съгласна с мен,но не зная до колко мога да и вярвам.
Не че ме е лъгала до сега ,но тази нейна приятелка и въздейства и успява да се наложи над дъщеря ми
Съвсем наскоро разбрах че някакво 24 г. момче ги е пканило на разходка с колата си им представете си те двете се качили.
Возил ги извън града и след това ги върнал в квартала,в който живеем.
Обезумях от притиснене!!!
Последваха дълги разговори,но за тях ще споделя друг път,ако разбира се не ви натоварвам и с моите проблеми

До скоро !!!

да си боядиса косата с къна?
Непрекъснато ме тормози с този въпрос.
Аз се опитвам с доводи да я обедя защо не трябва да го прави,но тя не иска да се съгласи с мен.
Всеки път разговора на тая тема приключва с повишаване на тон от моя страна

Значи аз не съм доктор, или нещо подобно. Аз съм прост човек - студент, 21 години. В едно от мненията прочетох, че ако някой е на 21 години е мъж ... хмммм...

Както и да е това не е първото предложение за подобен клуб.
Подозирам, че вече не съм в пубертета, а и определено не съм станал родител така че моето мнение ще дойде малко в средата.

1) Възпитанието на хората протича по следната схема: 0-7 години - от родителите; над 8 - от околните/обществото ( съученици, приятели );
Знам, че на всеки родител му се къса сърцето от подобни заключения, но това е жестоката истина. Ще попитате откъде накъде знам, за тези неща - ами ще ви отговоря наблюдавал съм и съм питал моите родители за тяхната гледна точка. Основната идея е, че противопоставяйки се на децата си родителите се самомаркират като "лоши" и детето автоматично, ги изключва от околните/обществото, тоест от хората, от които иска мнения, уважава и т.н.
Напълно е възможно да не Ви харесва компанията на детето, обаче това може да се дължи на Вас. Освен това питалили сте се как и дали детето може да си намери по-добра такава??? В тази връзка в едно мнение четох за желанието на родителя да запише детето си в елитно училище вероятно с цел да си намери по-добри приятели - да знаете очаква Ви много неприятна изненада.
А иначе представа нямам, как става отписването от "Черният списък".

2) Всеки родител мисли, че неговите деца са "най-добри" и следователно очаква много от тях. Не се замислят обаче дали той/тя е най-добрия родител и дали дава на децата си най-доброто. А какво трябва да даде на децата си един родител? Замисляли ли сте се? Според мен това е възпитанието. Проблема е, че никой не е открил рецепта за най-доброто възпитание, нещо повече сигурен съм - такава няма!!! Е тогава защо всички се опитват да "откриват вечния двигател" вместо да се примирят със своите и тези на децата си недостатъци???
Всъщност май се сещам защо.

3) Значи пубертета на днешната младеж протича в средните училища. Спор да няма качеството на образованието е толкова влошено, че на човек свят да му се завие. Разбира се на тийнейджъра въобще не му пука и така си вкарва страшен автогол.

4) Цигари, алкохол и др.
Да си говориме честно и по същество:
Абе Вие сериозно ли мислите, че тея неща Ви правят зрели хора (Отнася се за малките, големите и още по-големите)?

Задайте си въпроса едно дете (и не само) откъде може да се научи да пуши, пие, взема леки или тежки (както сега е модерно да се казва) наркотици? Ами този, който го е научил откъде на свой ред е бил "посветен"?

И накрая веднъж научил се човек от кого може да вземе светъл пример, че това е лошо нещо?

... всъщност лошо нещо ли е да седнеш с приятели на по ракийка две... ...и да изпушиш от половин до една кутия... ... а може това, което се пуши да не се мери в кутии (в крайна сметка къде сте били 60-те?)...

5) Сексът.

Според мен човек придобие ли възможността да се "плоди и множи" на часа излиза от детската възраст и в това отношение пълнолетието на 18 години не е въобще в час.

Заключение: Много писах и много въпроси поставих, надявайки се тук да намеря отговор.

P.S. И аз съм чел една книга по въпроса и ако изключа Фройдистките залитания, в нея има някои интересни моменти.

Аз съм!