- Don't look back in anger :)

(i heard you say ;)


Смях :) Днес ми се струва сякаш умирам, с цялата мелодраматика на отпуснатата в отмала ръка настрани.

Прорязани съсирени вени, Синя мъгла, гнили трънени окови, чезнещи ликове и безмълвни девствени покои -

- цялата тази.. "поетика" бръмчи и наляга главата ми като долнище на циркаджийска пирамида.
Смешно е как "никой друг не е преживял това", и как всъщност нищо не се е случило, просто c'est la vie (? - така ли се пишеше)
:)

Написах не една строфи - самосъжалително-мечтаещи, почивни станции, в които човек почива, в мир.
И се поглеждам от някакво тайно таванско кътче на стаята, и се смея отново и отново :)
С горчилка, естествено.
И цинизъм,
инак нищо нямаше да има, никъде.