да летим.....

Първо вървях спокойна в този град,
после тичах и падах и се блъсках в стени,
после влачих уморено крака
и накрая – отвратена от всичко – полетях.

Летите ли поне понякога, поне мислено??????

А сочат ли те с пръст? Останалите, които не могат да летят?
Аз летя, но това не се харесва много-много. Пък и самотните полети не са най-доброто усещане.

не знам дали ме сочат с пръст - сигурно - като всяка странна птица и аз съм на прицел...
Самотни полети - тъжни са , но по-добре да летиш сам, отколкото да лазиш и тн......

Може би точно в този момент не съм настроена романтично,но ми се струва,че често е по-трудно да вървиш!!:-))))

"Ние белязаните,
обречените
на вечно детство,
се усещаме
през девет царства,
векове
и морета
- просто в небето се срещат крилете ни.
Всички сме странни -
сами търсим болките ви,
сами ги вземаме - да ви олекне.
И натоварени с двойната тежест,
ускорително падаме.
Пак към небето.
...."
Za povehce [линк]

Да летиш, не е = на да гориш,
да вегетираш,
да лазиш,
да...просто така...
не е =...

Вярно е по-трудно да вървиш - много те блъскат от всички страни... Но за предпочитане е да полетяваш поне от време на време <img src="/images/icons/smile.gif">

Тук всичко е ужасно подтискащо.Защо вие хора гледате така на живота?Хубаво е да си странна птица,виждаш много повече от всички други независимо дали летиш или вървиш!