изгревът

има нещо магическо в него. когато цяла нощ тялото ни и душата ни не са получавали слънчеви лъчи и на сутринта слънцето ни поздрави с най-нежната си светлина.
в залеза също има прелест, но от друг тип. сякаш умиращото светило казва "чакайте ме, утре ще дойда пак" и ни изпраща от най-прекрасните си лъчи, за да ни топлят през дългата нощ.
вие кое харесвате повече? изгрева или залеза? аз изгрева.

az zaleza v more:)
sega se tocha da go pochustvam
ma nema time oshte:)

И аз!
А ти чуваш ли го?

ехее, кой кат тебе...
не знам, не съм го гледал в море, но предполагам че изглежда малко като умиране. като давене на слънцето в собствената му светлина. не мисля че бих могъл да издържа залез в море...

to se otraziava v moreto vse pak:)

ами не още не. но го възприемам и по начини, които не мога да опиша. :)

но после потъва!!

Зарежда нали? :)Можеш да го усетиш с цялото си тяло...изпълва,дава...прав си няма думи...

а случвало ли ти се е да те запрати нанякъде? някъде надалече...?

залезите от детството
реката, която от височината на 5-ят панелен етаж изглеждаше толкова близо и отразяваше огромният летен слънчев диск във водите си
спомням си и есенното слънце притулено зад сребърните върби, превръщайки ги в златни

изгревите тогава по-скоро ги усещах
чувах ги... идваха с песните на косовете и славеите през лятото
чувствах ги... нахлуваха през отвореният прозорец, с ранният есенен хлад

сега е малко по-различно, но продължавам да ги харесвам - и изгревите, и залезите
не бих могла да избирам между тях

Доколкото те разбирам- да...
но все пак не съм Джон Ливингстън Чайката ;)
А ми се иска да бъда...

не ги помня от детството си. съществуват само сега...
и двата са красиви, прекрасни, но красотата на изгрева е по-различна. и по-близка до мен. има два вида хора - хора на изгрева и на залеза. тук не става въпрос за харесване. а за нещо друго...

браво!

Обожавам изгрева!В него има надежда,очакване.
Залез-тъга,копнеж по нещо очаквано,но несбъднато.Представяш ли си изгравящо,зелено слънце?

...преди няколко години пътувах със самолет на запад през зимата и имах щастието да се насладя на залез продължил повече от час...слънцето ту се потапяше...ту изплуваше над хоризонта... нежните лъчи палаво искряха в снежните планини и блуждаещите облаци... а малкият принц тихо се прокрадваше в душата ми...

п.с. ех, кога ли ще пътувам към изгряващото слънце

Седял ли си на морският бряг в очакване на първите слънчеви лъчи, в очакване на докосване по рамото от първият сутрешен лъч,сякаш специално отпоравен за теб. Или на най-високият връх очокващ цалата земя да бъде огрята от Изгрева
Чувството е вълшебно.
Но и Залезът има своите преимущества.

и аз съм виждала това :)

усещането е .... не знам.... неописуемо

че ми е трудно да се самоопределя по този начин

само това

лилитук -лилитам
изгрев или залез
искам аз да знам

изгрев

между другото - ше дочакам на прозореца днешният