Как да забравим

За да забравим нещо, което не желаем да помним, са нужни много усилия. Тъй като то (нещото) се съпротивлява като живо и разбере ли, че не му се обръща внимание, че искат да го забравят, то полудява от щастие, то изнудва и денонощно напомня за себе си. Друг път става повече от самите нас. Например: ако ние сме една част, то е десет части колкото тази част, притиснало като гъба безпомощния ни мозък. Въпреки това понякога, съвсем неочаквано, то може да бъде забравено. Тогава онзи, който е успял да забрави, сяда объркан на стълбите и пронизително вика за помощ.

Иван Станев

Вие, scapegoat и И. Станев, казахте нещо толкова вярно, че се почувствувах като човека, седнал на стълбите...

Това ли е забравата?????

не вярвам.

ne reiagarai tolkoz parvichno...

добре, ще прочета материала още веднъж, Нути,
но само заради теб...
а всъщност, заради себе си...:-)))

ne e nujno da se chetat tajni neshta...po niakolko pati...

да пишем тегобни вопли?
Стига с тия стенания и жалби, разпускайте тека - или вървете в някоя изповедалня с тия жалби.
Няма минало - забравете го - има само Тук и Сега.

Абе...
Безнадежден случай - усмихни се - ако можеш...
И тегли м-та на миналото.
От много мислене не можеш да хванеш и една проскубана кокошка - това е сентенция на Лисан - подарявам ти я;)

tova e kato tebeshir...
duhnesh i nishto ne ostava, nali?

че не бива да мисля по него, нежели да чета,
благодаря ти.

Така е, Лисано, но тук става въпрос за друго.
Или за смесване на най-малко две стойности.

Иначе си съвсем права! И ако имах курник, нямаше да съм спокоен за птиците, ако ти си наблизо!!! :-)))

tova e kato petljova perushina:))))))

Razmisli na mislitel, deto ne znae kvo go sarbi.

ama, kakvo e tova tropvane s krak?
dai neshto po-lejer...

Tazi duma deto upotrebi za kokosharnik...
Oh, mnogo e svejo...
Pokraj mene spokojstvie njama - vsichki guski, pujki, misirki i prochee sa mi golemi zaharcheta:)

Хей, Nut-и, ???

Нещо не разбирам. Има противоречие. Живота не е нито тебешир, нито следа по пясъка, която първата вълна смита в морето...

Не е в теб противоречието, не вярвам,
дали не грешиш?

sarbigo i si tarsi...chesalka, e.... dumata:)

brod,
az sam choveshko sazdanie, koeto zadaljitelno triabava da greshi, za da se... ushkim uchi ot neshto si...
i koe ne razbra?...pitai:)

Точно, защото си човешко създание, NUT-и, точно за това ти говоря,
защото смятам, че не аз, а ти не разбра, че става въпрос за ситуация, която ти е непозната, и да даде Бог никога да нямаш опит в такава...

Е, ще опиташ ли отново? Струва си, NUT-и, повярвай ми...

zvuchi prekaleno...
i mislish li, che ste gmecna neshto, za koeto niamam nai-malkoto "ideia"...
ia i ti po-spoko:)...
a tova, koeto napisah na KL, za duhvaneto...e edin pat:)
ako go razberesh estestveno...

Извини ме, NUT-и, наистина!

Не исках да те впрягам в моите дълбоки усещания, наистина...

Реакцията ти беше крайно вярната, според мен, виновният съм аз, нямам причини да очаквам, каквото очаквах...

а между редовете, мисля, че прочетох...

vseki ima useshtania, no drugite ne sa dlajni da gi useshtat,kato nego, nali?:)
za tova vsichki sme na edna "pozicia", no dokato se nastapvame, i butame se karame, bez da se slushame, kamo li razbirane...

това доколко и защо искаш да забравиш... Вярно е че винаги нещо умира, когато успееш, но пък в повечето случаи си заслужава... някой неща са като раково заболяване... набъбват все повече и повече, превземат всички мисли, атакуват... в такива случаи трябва скалпел.