Да бъдеш себе си - 2

"Истинският човек е човек на бунта, той не се грижи за приличията, истинският човек живее естествено. Нехае за онова, което обществото /хората, светското общество, обкръжението/ изрича или не изрича. Истинският човек не се интересува от обществото. Ако сте фалшиви, съществуването на обществото трябва да ви е постоянна грижа: какво да кажеш, къде да го кажеш, къде да го кажеш или да не го кажеш; как трябва или не трябва да се живее. Вие трябва да се напаснете, да бъдете зъбчато колело. Обществото не уважава истинския човек. Как би могло? Затова разпват Христос, замерват с камъни Буда.

Този тип хора се приемат обществото само посмъртно: разпнатият Христос вече не е опасен, мъртвият Буда става аватара. Живият Буда е опасен, а на мъртвия могат да се издигат статуи в храмовете. Помнете - когато умират истински великите, хората започват да се молят в тяхно име. Докато са живи, хората негодуват. Същите, които са разпвали Христос, после са станали християни - същите хора. Исус е бил непоносим, но когато е мъртъв - всичко е наред: какво би могъл да направи сега? Мъртвият Иисус е във ваши ръце: вие го интерпретирате, вие теоретизирате за него; той вече нищо не може да ви каже - вие говорите вместо него. И така е винаги.

И така, ако в действителност искате да бъдете истински, никога не се грижете какво ще кажат за вас другите. Не ви подстрекавам срещу обществото: това не би било бунт,а реакция. Постъпвайте в съответствие с природата си. Ако тя съответства на обществото - много хубаво, няма нужда да се бунтувате. Ако тя не му съответства - отлично: тогава няма нужда да се приспособявате към него..."

/.../

"Лао дзъ казва: "Няма разлики, няма ясно очертани разлики. Живот - смърт, смърт - живот. Човекът може да живее във великолепие и същевременно вътрешно да остово тронсцендентен, далечен, много далечен, не въвлечен в абсолютно нищо. Вие може да преминавате реката - и водата не ще докосне стъпалото ви - вие може да бъдете цвят на лотос. И това е истинският живот. Вие говорите и в същото време не говорите: нещо във вас остава много далечно. Вие докосвате земята, а нещо у вас е високо в небето"

П. С. Темата ми е сериозна - и моля без шегички и тъпи аналогии и т. н.

Лисицата

“Ако сте искрени какво ще се случи? Ако сте искрени, ще видите че чрез своята негативност създавате един ад. Само вие страдате и никой друг. Нека страданието стигне до такава степен, че да не можете да страдате повече; че да трябва да излезете от него, сякаш вашата къща гори. Тогава няма да се привързвате към него /ада – К. Л./, а просто ще бягате навън; и няма да питате кой е правилният път, за да излезете. Няма да питате за Учител, който да ти показва правилния път и техника. Въобще няма да ви е грижа за това. Просто ще скочите от прозореца или ще побегнете през задната врата. Щом разберете, че къщата ви гори, сами ще намерите пътя.
Бъдете истински. Не създавайте около себе си заблуди. Не се самозалъгвайте. Но решители да бъдете негативни, бъдете такива.- Аз знам, че това ще помогне, защото ще създаде такъв ад, че вие ще трябва да излизите от него. В момента продължавате да създавате ад, но същевременно продължавате да творите мечти.
Поради тези мечти за рая вашият ад е замъглен§ вие не можете ясно да видите какво представляява. Все едно къщата ви гори, но вие спите дълбоко и сънувате дворец от злато. И така вие продължавате да сънувате за религия, трансформция, израстване, просветление, за едно или друго. Това са сънища и заради тези сънища вие не можете да видите ада, който непрекъснато създавате, за който непрекъснато взимате решения, на който непрекъснато помагате. От една страна продължавате да помагате и да наливате гориво в огъня. А от друга страна непрекъснато търсите начин да излезете от него.
Достатъчно! Спрете! Погледнете фактите. Ако искате да живеете в ада, вие решавате: никой друг не може да се намесва. Влезте в ада, но влезте изцяло и тази цялостност, тази искреност ще ви извади от него. Истината освобождава"

“Вие се месите в живота на децата си, на жената си, на мъжа си, на своя брат, на приятеля си... на всеки, когото обичате. Намесвате се само защото си мислите, че с вашата намеса им помагате. Но вие ги осакатявате. Вашата намеса е подобна на онова, което се нарича “да обуваш змията”. Вие вършите велико дело, като при това си мислите: “Горката змия, как така ще остане боса? Ще й е трудно, а пътищата са трудни, пълно е с каманаци, има толкова много тръни. Животът е толкова трънлив – трябва да се помогне на змията.” И като я обувате – вие я убивате.
Такива са всички усилия да променяте, усъвършенствате хората, но това е естествена последица: ако вие се опитвате да усъвършенствате себе си, вие на всяка цена ще го прилагате към другите. Ако престанете да се подобрявате, ако сте се приели такъв, какъвто сте, без всякакви условия, без всякакви претенции и обида, без всякакви окайвания и оплаквания; ако вие сте обикнали себе си такъв, какъвто сте – всяка намеса ще изчезне.”

Би ми било интересно да ми отговориш на следните въпроси:
1. Защо съществува "Истинският човек". Какъв е смисъла от него и какъв е Смисъла според него?
2. Както го описваш не би трябвало да го интересува дали и как го приема обществото?
3. Защо смяташ, че Исус, като човек, който проповядва любов е бунтар?

И в рамките на едно намигане по - самото общество, впрочем, също малко го е еня дали и как бива приемано от групата "истински хора" стига въпросните да не създават проблеми и да не бягат от съответните заведения ;)
И аз изповядвам тази идея ;)))

Не мога тука да ти давам пълни отговори, прекалено са фундаментални, наистина... За въпросите ти са написани цели книги - тези от които цитирам.

Но ето ти едно малко откъсче:

"Човекът, който има само една нота в живота си - е монотонен човек, той е беден, човек, тъп човек. Той не се радва на живота си - но и не позволява никому другиму да се радва на собствения си живот. Където и да е той, той ще е мъртво бреме, той ще прави хората сериозни, мрацни, необичащи, неживи. Не ставайте такива, щом ти си такъв - ти си грешник - поне така, както аз го разбирам.

Това аз наричам грях.

Истинският човек, човекът на добродетелта - е човек на всички климати. Това е човек със смайващо богатство. Той владее целия оркестър, всички възможни ноти в битието си. И вие можете да обичате савмо онзи човек, който владее цялата възможна гама от музика и цветове.

Когато сте гневни - бъдете гневни, излейте гнева си. Не отстъпвайте. Когато обичате - обичайте, мразите ли - мразете. Бъдете искрени, в хармония със себе си - ето това е Дао /Пътят/. И тогава ще се случи чудото: когато сте в хармония със себе си, вие ще се хармонизирате и с останалите хора и те ще започнат да ви уважават. Вие сте ИСТИНСКИ, вие сте неподправен. Вие не сте нищожество, вие сте стабилен човек, имате гръбнак..."

За Ииисус - друг път.

стига си се крила зад красиви цитати и чужди мисли. Освободи се. Заживей в мир със себе си - и ще видиш как хората ще започната да те приемат такава каквато си и ще те харесат повече от такава каквото се опитваш да се изкараш... Искрено ти пожелавам - УСПЕХ

Абе ти не виждаш ли ,че аз винаги съм себе си?
Прощавам ти тая тъпня само защото прочетох нормалния ти постинг. А сега ще нахакам - пардон -на гривестия гъз - един бодил в з...
Разбери, че тия цитати не ги пускам, за да се правя на ентелегентна - а да има движение на мозъците...

Ама я наистина да зарежа тая практика... Баси!

...мир, сестро.

Приведения от теб цитат за мен отразява една практически неприложима (и понякога - направо вредна) философия:

1) "Вие можете да обичате савмо онзи човек, който владее цялата възможна гама от музика и цветове"?!?! - сти-ииига бе!;)))

2) "Когато сте гневни - бъдете гневни .. когато обичате - обичайте, мразите ли - мразете .."
и к'во => "стабилен човек", а иначе - "нищожество"?! :)))

Добре, че има и други пътища, освен Даото,
с това тъй чисто и наивно "АЗ СЪМ-МММ" ;)))

Аз съм човек на бунта - и такава ще си остана!