Да бъдеш себе си - 2

"Истинският човек е човек на бунта, той не се грижи за приличията, естинският човек живее естествено. Плюе на онова, което обществото изрича или не изрича. Истинският човек не се интересува от обществото. Ако сте фалшиви, съществуването на обществото трябва да ви е постоянна грижа: какво да кажеш, къде да го кажеш, къде да го кажеш или да не го кажеш; как трябва или не трябва да се живее. Вие трябва да се напаснете, да бъдете зъбчато колело. Обществото не уважава истинския човек. Как би могло? Затова разпват Христос, замерват с камъни Буда.

Този тип хора се приемат обществото само посмъртно: разпнатият Христос вече не е опасен, мъртвият Буда става аватара. Живият Буда е опасен, а на мъртвия могат да се издигат статуи в храмовете. Помнете - когато умират истински великите, хората започват да се молят в тяхно име. Докато са живи, хората негодуват. Същите, които са разпвали Христос, после са станали християни - същите хора. Исус е бил непоносим, но когато е мъртъв - всичко е наред: какво би могъл да направи сега? Мъртвият Иисус е във ваши ръце: вие го интерпретирате, вие теоретизирате за него; той вече нищо не може да ви каже - вие говорите вместо него. И така е винаги.

И така, ако в действителност искате да бъдете истински, никога не се грижете какво ще кажат за вас другите. Не ви подстрекавам срещу обществото: това не би било бунт,а реакция. Постъпвайте в съответствие с природата си. Ако тя съответства на обществото - много хубаво, няма нужда да се бунтувате. Ако тя не му съответства - отлично: тогава няма нужда да се приспособявате към него..."

/.../

"Лао дзъ казва: "Няма разлики, няма ясно очертани разлики. Живот - смърт, смърт - живот. Човекът може да живее във великолепие и същевременно вътрешно да остово тронсцендентен, далечен, много далечен, не въвлечен в абсолютно нищо. Вие може да преминавате реката - и водата не ще докосне стъпалото ви - вие може да бъдете цвят на лотос. И това е истинският живот. Вие говорите и в същото време не говорите: нещо във вас остава много далечно. Вие докосвате земята, а нещо у вас е високо в небето"

П. С. Темата ми е сериозна - и моля без шегички и тъпи аналогии и т. н.

Лисицата

"На един нов човек може да му се струва, че игрите могат да бъдат опасни, но вие може да ми се доверите. Тези игри не могат да бъдат опасни - напротив, те ще ви помогнат да избегнете всички опасности. Истинската опасност произтича от насилието - и никога от свободата. Ако вие потискате нещо - то рано или късно ще ви взриви. Това ще е денят на вашата лудост, на вашето самоубийство, или вие ще убиете някого, или ще направите нещо друго. Човечеството прекалено се доверява на техниката на потискането, затова цялата Земя се е превърнала почти в лудница. Тази лудост се е натрупала вътре в човешкия ум и трябва да бъде отстранена, затова всички тези така наречени опасни игри се играят тук. Лудосттта трябва да бъде изваждана от вътре бавно и системно."

Мм, да. Една наистина актуална тема. Настрана фамилярничинито. Темата е хубава - какво е истинският човек?, но това което разкриваш, чрез този цитат, ми се струва че не ново. За съжаление много ми напомня една от разновдностите на схващанията за анархизма(в тази връзка държа да подчертя- не съм нито анархист, нито сатанист, нито атеист, нито нацист, нито какъвто и да е -ист) - за това че всеки е сам за себе си, не се интересува от мнението, желанието, позицията на другите или изобщо на обществото. Целта на това сравнение съвсем не е да се придаде отрицателен нюанс на мнението на Кума Лиса, напротив- темата е много добра, но не трябва да бъде разбирана погрешно, защото това води до големи глупости, повярвайте ми! Обърнете голямо ВНИМАНИЕ на думите:"Не ви подстрекавам срещу обществото: това не би било бунт,а реакция.". Не ги подминавайте увлечени в хубавия цитат!

Лисано, а може ли ПРЕДНАМЕРЕНИТЕ бездействие, или безразличие да бъде някаква форма на насилието?

Лудостта, в нейното единствено вярно тълкувание, не се ли съдържа, по някога, в бездействието и безразличието?

В този смисъл, игрите са нещо желано, те съсдържат в себе си неочакваното, романтиката, ако щеш, но те СЪЩО могат да бъдат опасни.

Хората са склонни да си играят с какво ли не...

А, не е ли форма на насилие да са ти обещали кръстачки за зеле, а материалът да се скапва с преднамерено бездействие?:)))))

Бог обича щастието, смеха и игрите - а това не случайно е вързано именно към тази тема, та прочети първата част.

Специално ще допълня тук за прекрасните игри, за танца на съществуването - за великата игра на съществуването.

Това е ПРОТИВ преднамерените игри - те са опасни.
Против онова, което дефинираш като игра.
Приятен ден - цветя и усмивки:))))

Апсолутно - особено ако е съседът от горния етаж - на който му тече банята:))))

Обърни внимание на отговора, който съм дала на брод...
Много прецизен анализ, поздравявам те!

Ще напиша тука нещо повече за игрите в позитивния смисъл.

Иронията, не на мястото и не във времето е също форма на насилие...,

радвам се да те "видя", :-)

Специално за тебе пускам темата Хелп - в нея има цитати от същия космополит, когото цитирам тука...

И за теб пуснах горната тема - там са пуснати цитати от човека, който е писал и това за "Опасните игри"...

Благодаря за усмивката, но моля те, не обичам бодливите растения - закачат ми се за опашката,
с гоято те погъделичквам с най-лисически чувства по носа...
Айде, бягам в гората...

Не те разбрах много с тия кавички, ама нали съм си неука:(((
:р

Не, миличка, горното беше за "горния етаж"...:-)

Благодаря за всичко, вкл. и погалването с опашката,

От същия автор:
В една от темите за истинския човек

"Христос е една мълтва концепция, обезкнръвена; никакво сърце не тупти в нея. Християнството не се интересува от Христос, но не и аз. Думата "Христос е прекрасна", но е корумпирана, замърсена, зацапана. Цялата й красота е унищожена. Когато една дума се използва от богословите, тя загубва своето значение, чистота и невинност - тя вече не е девствена. Исус е все още девствен, а Христос е корумпиран. Христос е една концепция, а Ииисес е реалност, конкретна реалност.

Виж! Аз обичам хората, но не и човечеството. Чавечеството не съществува. Съществуват единствено конкретни човешки същества. Човечеството е една празна дума. Точна такава дума е и Христос. /.../ Или можем да го кажем по друг начин: Христос е синът Божи, Иисус е синът човешки.
/.../
Нека поговоря за Иисус, за сина човешки, защото само синът човешки е истински и само той може да израсте и да се превърне в син Божи. Само човекът може да израсте и да се превърне в Бог, защото човекът е семето, изворът, а Бог е разцъфтяването. Бог не съществува никъде. Когато разцъфтиш, Бог се появява. Той се появява и изчезва, появява се и изчезва. Когато Буда е бил тук, Бог е съществувал. Когато Иисус изчезне, и Бог изчезва - така, както когато едно цвете изчезне, то изчезва. Бог не е някъде си, където вечно да съществува, защото иначе никога нямаше да е свеж и млад - Той щеше да събере твърде много прах, щеше да се измърси.
Той се появява в съществуващото тогава, когато човек разбере своите грехове и започне да съществува наистина.
Когато човек съществува в своята пълнота, в тези редки моменти Бог съществува...
/.../

Отговор по същество:

"В Ииисус има противоположни тонове, които се срещат, сливат се, създават се и създават симфония. Буда е тих, в него няма бунт. Иисус е в тишина, но в него витае една дълбока бунтовност. Това трябва да се помни. Само тогава ще разберете как да проникнете в самото му сърце. Защо Иисус е придобил такава голяма важност, защо се е харесвал на толкова много хора през всички тези векове? - той има в себе си нещо от дивото.
Той не е градина, той е пущинак. Той е суров, не е рафиниран. Докосни го и ще разбереш. Буда е много културен, много рафиниран. Той носи в себе си нещо от царския двор. Исус идва от село, той е син на дърводелец, необразован, некултурен. Той е като пущинак: суров, но жизнен, БУНТОВЕН. Оттук и неговата привлекателност, и това че е докоснал сърцата на милиони хора. Ти можеш да го разбереш. Той е нещо повече от теб, но ти си в него. Ти не можеш да разбереш Буда. Той е нещо повече от теб, но теб те няма там. При Иисус съществува мост."

Това за мен е, извини ме, неосмислено заимстване.
Ако беше осмислено щеше поне да кажеш какви мисли са породили у теб гореприведените цитати.

Още повече, че темата за "интерактивността" на "чистото" християнство ..

~*~

А аз се чудех от кого да си свия една зелка за сърмички. :о))))

Спокойно, спокойно, ние сме пишман-домакини. Само си говорим. Ето едно бездействие, което е по-скоро комично и обратното на насилието. Добре че в живота има по малко от всичко... :о)))

(Апропо, защо в българския няма дума за обратното на "насилие". Не е "безсилие" във всеки случай... а "ненасилие" си е чисто бездействие... Хм, странно...)

Мъдро казано Зу..
Безмилостно е обаче да говориш за сармички...
Направо си е безнравствено...
Пардоне моа, начи, ако пак съм скокнала у некой друг храсталак...
Днеска хем съм на кеф, хем не съм!

Обаче кафенцето си го изпиш със слушалчици на ушенцата и изпафках 3 цигарки с голям кеф.

И знаеш ли кво ми щукна - че смисъл има само в дребните удоболствия, в дребните неща от живота...

Леле, Лисана нещо сдаде фронта:))))

Приятен да е денят, Зу
Фьщьм къра за малко - ти си виновна с твоите гастрономически пристрастия в една толкова размишлювателна тема!!!

Това, впрочем, означава ли, че си преразгледала и си се простила с концепцията за "Истинските" неща? :)

мога да ти спретна една приятелска услуга. веднъж само ще ти сготвя сармичките аз, а след това всеки път като чуеш думата, ще те обхваша черна злоба и ще те избива на размисли относно безмислието на света и това, че е тръгнал на провала. Така става ли? о)))))))))

Аз нищо не преразглеждам - а всичко оглеждам - тук и сега.
Нещо не те разбрахь, ама карай да е весело...
За Иисус има още - но сега съм бизи, та друг път.

Или ставам разярена Лисица и почвам да те ям вместо сармички...
А предложението е направо примамливо...

Някой път ще го осъществим.
А ти твоето го постигна уважаема - вече ме затресе черната злоба!
:))))))))))