Къде е противоречието?

Една народна мъдрост казва: "По-добре врабче в ръката, отколкото чучулига в небето". Но пък целия ми (а предполагам и вашия) житейски опит показва, че всъщност е точно обратното - всеки се стреми към това което няма. Къде е противоречието?

Вярна е и народната мьдрост, защото нещо винаги е повече от нищо. И винаги се стремим кьм повече. Ако нямаме нищо, искаме нещо, поне мьничко; ако имаме нещо мьничко искаме нещо по-големичко и т.н. Затова друга народна мьдрост казва, че по-ненаситно от човешкото око няма. На едната везна стои човешко око, на другата купища скьпоценности не могат да я изравнят, само шепичка прьст. ;-)))

Винаги искаме нещо още... ;-)))

Просто никой не слуша народната мъдрост само я споменава от време на време. В нашия а предполагам и във вашия всеки се опитва да изпробво всичко на собствен гръб. Пък и без този стремеж щеше ли да има еволюция? ;-)

Хубава еволюция - който рискува - пичели, който не рискува - ни пичели. А който от двата стола падне на земята - сам си е виновен ;-)))

да живеят трите стола
или по-добре
дванайсетте :)))))))


п.с.
ако всички така правеха, нямаше да има нужда народът да си прави труда и да ги поучава с мъдрости, та
противоречието е малко като в оня лаф, да имаш възможностите на младостта и опита на възрастта
не ти ли се струва, че оценяваш врабчето като си го загубил, щото иначе нямаше да има избор - казва се по-добре т.е. или-или иначе е все едно и нямаше да се споменава врабчето

Врабчето в шепата си е само твое, а чучулигата в небето на всички, или по-точно ничия!

Право казват лидерите на СДС, че капитализмът е в кръвта на българина и в народните му мъдрости разбира се

nqma protiworechie , towa sa krainostite ...na pragmatizym i idealizym , sancho pansa i don kihot... povecheto hora mai sme nqkakwa stranna smessica ot gornite .

противоречие няма и въпреки това хората твърдят че са нещастни?!? Защо?

Защото чувството за нещастие е основен мотив да се движим напред/еволюираме...към представата ни за щастие. Щастливите хора си приличат, докато нещастните се различават всеки с индивидуалното си разбиране за това...

Нещо лично: Не е необходимо да държа в ръцете си чучулигата, достатъчно е да се радвам на песента й. Достатъчно е да откриваме и виждаме красивото в света около нас,за да му се зарадваме - това са щастливите мигове за мен.