Нещото ..... III
0 отговора
27 прегледа
Нещото ..... III
- Така е... Но ми е трудно да повярвам, че те говорят език подобен на нашия. Признайте че цивилизация, някъде из космоса, на светлинни години от нас, имаща стара форма на нашия език звучи меко казано странно, не толкова меко – налудничево, плод на болен мозък. Много ми е трудно да повярвам.
- Но данните... Освен това според Нетленния епос свещената врана ще заведе лолисите до най-красивия свят...
Усирал отново прекъсна Вракер, но вече по-нервно:
- Нетленния епос е просто мит! Бъдете учен, а не рилигиозен фанатик! Учим проклетето нещо само заради моралните устой на обществото ни и заради лидерите, които вярват до не май къде в тия глупости. Свещени врани... Никакви врани, никакви кораби няма... Има химия, животознание, всичко останало са глупости на духовенството.
Вракер не за първи път чуваше подобни думи, много знаещи, а и не само знаещи, са атеисти. Докато Лидерът и повечето хора вярват безрезервно, толкова безрезервно, че не могат да отсеят святото и прибавеното в епоса, знаещите, в конкретния случай Урисал, отричат всички писания за дух, нетленност, вяра или някакви мистични идеи, които науките им не могат да обяснят. Дали се страхуват от неизвестното или просто са тесногръди нито аз, нито Вракер можем да кажем.
- Навярно сте прав.-отвърна пресметливо Вракер и излезе от кабинета. Почуди кого ли би могло да пита... Пазителите? Те си умират за разни такива работи, ще проучат всичко само заради евентуалната заплаха. Вместо да се върне в стаята си Вракер реши да се отбие до сградата на Пазителите. Тя бе съвсем наблизо до храма, никой нямаше да забележи, че един незначителен знаещ либсва.
- Добър ден... – рече плахо той, когато бе приет от знаещ, работещ за пазителите.
- Заповядайте, какво ви води насам? Виждам от картата ви, че работите в Храма на знанието.
- Преподавам по звездознание и разбира се работя по собствени проекти. Един от тях искам да ви покажа.
Вракер понечи да обясни, но онзи предпочете да погледне папката. След кратка пауза той рече:
-Интересно, много интересно. Смятате ли, че представляват заплаха?
- Не зная, не съм имал възможността да проуча нещата подробно, нито пък да влеза в истински контакт с тях.
- Хм... Но са високо развита цивилизация?
- Несъмнено.
- Вероятно оръжията им са доста мощни?
- Вероятно.
Пазителят, погледна листовете отново и рече:
- Чел ли сте Нетленния Епос?
- Да.
- Знаете ли го наизуст?
- Разбира се.
- “Живот свещен
от мене приеми,
единствен той е,
това добре го запомни!” – изрецитира пазителят.
НЕ СЕ КОСЕТЕ... ИМА САМО ОЩЕ ДНА СТАРНИЦА.
ИСКАТЕ ЛИ Я!?
САМО ДА МИ СПРЕТНЕТЕ НЯКОЙ НОМЕР С АВТОРСТВОТО И ПЛАГИАТСТВАНЕ, ШЕ СТАВА ЛОШО. АМА ВИЕ СТЕ ДОБРИ ХОРА, НАЛИ ТАКА?
- Но данните... Освен това според Нетленния епос свещената врана ще заведе лолисите до най-красивия свят...
Усирал отново прекъсна Вракер, но вече по-нервно:
- Нетленния епос е просто мит! Бъдете учен, а не рилигиозен фанатик! Учим проклетето нещо само заради моралните устой на обществото ни и заради лидерите, които вярват до не май къде в тия глупости. Свещени врани... Никакви врани, никакви кораби няма... Има химия, животознание, всичко останало са глупости на духовенството.
Вракер не за първи път чуваше подобни думи, много знаещи, а и не само знаещи, са атеисти. Докато Лидерът и повечето хора вярват безрезервно, толкова безрезервно, че не могат да отсеят святото и прибавеното в епоса, знаещите, в конкретния случай Урисал, отричат всички писания за дух, нетленност, вяра или някакви мистични идеи, които науките им не могат да обяснят. Дали се страхуват от неизвестното или просто са тесногръди нито аз, нито Вракер можем да кажем.
- Навярно сте прав.-отвърна пресметливо Вракер и излезе от кабинета. Почуди кого ли би могло да пита... Пазителите? Те си умират за разни такива работи, ще проучат всичко само заради евентуалната заплаха. Вместо да се върне в стаята си Вракер реши да се отбие до сградата на Пазителите. Тя бе съвсем наблизо до храма, никой нямаше да забележи, че един незначителен знаещ либсва.
- Добър ден... – рече плахо той, когато бе приет от знаещ, работещ за пазителите.
- Заповядайте, какво ви води насам? Виждам от картата ви, че работите в Храма на знанието.
- Преподавам по звездознание и разбира се работя по собствени проекти. Един от тях искам да ви покажа.
Вракер понечи да обясни, но онзи предпочете да погледне папката. След кратка пауза той рече:
-Интересно, много интересно. Смятате ли, че представляват заплаха?
- Не зная, не съм имал възможността да проуча нещата подробно, нито пък да влеза в истински контакт с тях.
- Хм... Но са високо развита цивилизация?
- Несъмнено.
- Вероятно оръжията им са доста мощни?
- Вероятно.
Пазителят, погледна листовете отново и рече:
- Чел ли сте Нетленния Епос?
- Да.
- Знаете ли го наизуст?
- Разбира се.
- “Живот свещен
от мене приеми,
единствен той е,
това добре го запомни!” – изрецитира пазителят.
НЕ СЕ КОСЕТЕ... ИМА САМО ОЩЕ ДНА СТАРНИЦА.
ИСКАТЕ ЛИ Я!?
САМО ДА МИ СПРЕТНЕТЕ НЯКОЙ НОМЕР С АВТОРСТВОТО И ПЛАГИАТСТВАНЕ, ШЕ СТАВА ЛОШО. АМА ВИЕ СТЕ ДОБРИ ХОРА, НАЛИ ТАКА?