Стари 3

23

Беше ми толкова студено, че осъзнавах, че не може да ми бъде нищо друго освен студено. Студено, но с тази студенина, която разбирах и тази студенина, която исках да преживея. Беше ми толкова студено, че не можех да чувствам нищо друго освен студът. Студ, който ме обгръщаше и не позволяваше на нищо друго да разхлаби неговата прегръдка в която ме бе обгърнал. Студ, но не този, който познавате, а един друг студ. Студ, който исках да преживея.

24

Понякога чак, когато загубим нещо разбираме, че сме го притежавали

26

Самота, но не тази когато си сам а когато си сред много други и се чувстваш неразбран
29

Можем да разчитаме единствено на себе си, на другите можем само да се доверяваме.

30

Желаем най-силно това, което не можем да притежаваме.