Прочетена мисъл

"От мен по-голям няма. Ако има, значи сме равни."

Това изказване на един наш "интелектуалец" е публикувано в един от ежедневниците с най-голям тираж. Казано е директно.
Съществуват и хора, които казват същото, само че по различен начин и под друга форма.

Какво ви е мнението за такива хора?

става въпрос?
:)

не само за хора, не само! мууу

Ако питаш тях, дори за нещо повече...

Много ценя самочувствието на хората, предпочитам го пред самоподценяването, стига да има поне опит за аргументи, а не заплахи. А скромността краси човека, ако не е смачкан или не се опира на външни за него неща, за да си повиши самочувствието.

за хора от типа: "Може да сьм 165 см, но като си седна на портфейлчето ставам 188!" ;-Ь

аз не съм от високите в сантиметри, но като си седна на вестника, ставам в километри, а в порфейлчето няма нищо лошо, стига сам да си знаеш за кои твои или чужди качества са ти дадени паричките в него и да мислиш за себе си, пред себе си, естествено, в реалните си сантиметри

сьдьржението на портфейлче, пьлнено от спестени закуски... а за куфарчета с неброени пари, за уредени и невьрнати кредити и други заделяния от чуждия зальк! Нали не мислиш, че ще ме просьлзиш с приказката за кадьрния, дето от 1 прави 5 и си заслужава израстването в см...Сега приказката: "От работа не се става богат, а гьрбат" е по-вярна от всякога.

откровеността у хората!

Всеки е най-голям за себе си, но единици имат доблестта да си го признаят пред другите

А "интелектуалец"-а прави безсмислен диалога между дамите за портфейлите и сантиметрите

доблест, като гледам ;-Ь Красив си си и не ти е нужна скромност ;-)))))

Остарели са ти представите май. А освен спестени и крадени, парите могат да бъдат и част от спечелените от теб пари на организацията. Поне в частния сектор, дори и в България. Резултатът е това, което прави ръста, поне във вестникарството. В условията на някаква свобода на словото все пак.

Не бъди толкова черногледа, и ти ще намериш успеха си, сигурна съм. И той няма да е в дебелината на портфейла, а в твоето удовлетворение от твоя вестник или за каквото там те бива. Ще можеш и без да крадеш от чужди залъци, не се обезкуражавай.

казвала, че си харесвам работата (МНОГО) и не се оплаквам. Но какво да се прави като не се меря в км, а см... ;-Ь

Само ще попитам дали и кога у нас ще започнат да се сключват сделки сьс стискане на рьце. надявам се някой дето гледа по от високо да ми каже...

Но не знам как да се отърва от тази излишна скромност, в която съм затънал и буквално ме задушава

О, това е толкова лесно. Като се срещаш по-често с "по-скромни" от теб. Ти сега да не започнеш да се изчервяваш, дишай дълбоко и няма да се задушиш...от прегръдките/хватките на по-скромните :-)

Какво разбираш пък ти от скромност???

Ако попадна сред по-скромни от мен съвсем ще се депресирам!

обрьщай внимание и тя, отегчена, ще те изостави. ;-))) А и ако спреш вьобще да я практикуваш, ще закьрнее като всеки неизползван орган. ;-))) Краен метод е опериране - вече ги правят успешно... толкова често се прави, че почти няма летални изходи ;-))))

Зависи от контекста. Например:

"От мен по-голям глупак няма. Ако има, значи сме равни."

"От мен по-голям инат няма. Ако има, значи сме равни."

"От мен по-голям работохолик няма. Ако има, значи сме равни."

"От мен по-голям пристрастен към тази идея няма. Ако има, значи сме равни."

"От мен по-голям почитател няма. Ако има, значи сме равни."

"От мен по-голям fen няма. Ако има, значи сме равни." (Това специално за Fen!)

"От мен по-голямa "консерва" няма. Ако има, значи сме равни."

"От мен по-голям самокритик няма. Ако има, значи сме равни."

"От мен по-голям фалшивикатор на ... няма. Ако има, значи сме равни."

Просто нямат брой и чет такива хора, а може би и сред нас :-)))

Ама как така - едно нещо човек да притежава и да му го оперират. Ялова ще излезне тази здравна реформа щом до такъв изход, уф, пардон извод стигнахме :-)))

Хубаво е, че я харесваш, но също така е важно тя да ти даде възможност да се мериш в километри. Всеки може, и скромните го правят пред себе си и знаят за какво още ги бива. И всички имат нужда да се чувстват по-високи.

Усещам някакъв недостиг в теб, мислех си, че ти е тъпа работата, но щом казваш, че е хубава, явно е друго. Сигурно имаш творческа енергия за повече от една работа или за друга, в която ще намериш и хубавините на настоящата, но и още нещо. Не черногледствай тогава, а търси. В смяната на работата няма нищо лошо, но ако само парите или желанието да се харесаш на работодателя си или страхът от уволнение са ти мотив, ще се изпразниш бързо или ще станеш играч/ка, а и двете са самоубийствени.

Ако на настоящата си работа си постъпила по друг начин, не си мисли, че навсякъде се постъпва така. Аз винаги съм започвала със стискане на ръце. Случвало се е да ме заплашат с оръжие, но никога не съм го приемала насериозно. Реагирала съм остро, понякога грубо на несправедливостите, но само за миг, после съм съжалявала, че съм отвърнала на гадното с гадно. (Всеки си има някои вкоренени балкански нрави, които при стрелба в упор го обгръщат като бронирана жилетка. Особено ако и куршумите са балкански, това помага, но само за момента. После - после е гадно, по-гадно от преди.) И винаги поемам протегната ръка. От бизнес партньор, когото уважавам или на когото искам да дам шанс да бъде себе си. Или от някой истински селянин, който не ми харесва вестника - няма значение. Стига да е искрено и без умисъл. И стига ръката да е невъоръжена.

рзговора ни е диалог, а два монолога. Не говорим за едно и сьщо нещо и нито сме на противно, нито на еднакво мнение по даден вьпрос, а просто всеки говори за нещо си. Не всичко се корени в моята работа ... това, че аз сьм удовлетворена от моята работа, не ми дава право
- да не виждам обкрьжаващата ме действителност,
- да рькопляскам не всичката помия, която ни залива и не е в тенденция за оттичане или избистряне, а все повече смьрди...
- да говоря на околните: "Може да сте зле, но то е защото не сте положили усилия" или "Иде ден, чакайте!"
- досега сьм имала трудности с напускането, а не сьс започването на работа. Никога не сьм ползвала протекции или втория начин...
- тьрговията не ме засяга лично, вьпроса ми беше за тези, дето все се придьржат кьм надеждата, че с честни взаимоотношения с партньорите си ще просперират, а в крайна сметка все се намира партньор-тарикат, който ако не им задигне всичко, то поне ги остави с големи задьлжения "Сьди ме, ако искаш - ще има да ти давам..."
- не е нужно нещо да ме засяга лично, за да ме вьзмущава. Трудно е да се вреди човек лично сьс всички неправди, за някои ще е нужно да се вьзмущава отстрани...