Смешно?

Привет, размишляващи, Сянката отново броди из вашия (нашия) клуб ;-)

След като размислихме над виртуалната истина, истинската свобода и свободата на забавленията сега предлагам една не толкова сериозна тема ;-)))

Темата за смеха: защо и на какво се смеем? Защо един виц може да ни разсмее до сълзи? Какво ни разсмива, при положение че в повечето вицове става въпрос за не толкова смешни неща: изневяра, глупост, алчност...

Истинските смешници никога не се смеят. Те са сьс сериозни лица, а клоуните дори с трагични и разплакани маски. И в това им е мьйсторлька - казвайки ти до болка познати ти неща да те изненадат в поднасянети им или в начините на свьрзването им...
А често се смеем на трагични в действителност неща, именно защото не са се случили на нас. Това е част от облекчението, може би...

Смешното в неочаквана гледна точка или смях след катарзис... това е удар в десятката, Мадам ;-)

Но има и още нещо: до каква степен хората се подготвят психически да се смеят, когато душата на компанията за пореден път обяви: "Ей, сетих се още един виц - страшен... Събират се значи американеца, французина и бай Ганьо...". Какво ще стане ако разказвачът пропусне да "предупреди" че това което разказва е виц? Ще се смеят ли хората? И ако не, защо? Не смеят да се смеят или вече не им е смешно?

Има един много показателен виц за това, което имам предвид (взет е от миналоседмичния брой на ЛудТруд). И така: В едно село попа забелязва че хората много често почнали да се изповядват в изневяра. Отива при кмета и му казва: "Кмете, трябва да се направи нещо с този проблем...".Кмета го успокоява и скоро след това свиква общоселското събрание: "Вижте сега хора. Нашия поп е праведен човек и не е добре да го тормозите с проблемите си. Обаче от друга страна е хубаво човек да се изповядва. Мдаааа - ето какво ще направим: когато някой иска да се изповяда за изневяра ще казва че е паднал на улицата и е псувал". Речено-сторено. Месец по-късно попа пак идва при кмета: "Кмете, лоша работа. Трябва незабавно да вземеш мерки с тия улици...". Кмета се подсмихва. "Няма какво да се смееш" - продължава попа - "И твоята жена няколко пъти е падала на улицата"...

Та: Кмета в началото се смее защото си мисли че знае нещо повече от попа... после обаче хич не му е до смях (тогава пък се смеем ние) ;-)

Когато "душата на компанията" не може да поднесе дори и стар виц като хората, няма да му помогне не само предупреждението за "страхотен виц", но и поясняването кьде вече може да се смеят. ;-)))

Преди много години една колежка влетя с думите: "Страхотен виц сьм чула: Човекоядци хванали трима корабокрушенци и единствения начин да спасят кожата си била да изненадат по някакьв начин вожда. Пьрвия не беше много интересно, втория не помня какво беше казал, ама третия, третия беше много интересноооо..." Та ето ти нов виц! Виц нямаше, ама голям смях падна ;-)))

Аз естествено, бидейки бьлгарче, знам вица ти по по-друг начин, но няма да казвам версията си. ;-))) Смисьла е сьщия - докато не те боли, ти е смешно. Ето ти друг пример: "Един пехптинец през I-та световна война се спьнал в щика на един убит войниц и паднал лошо. Обьрнал се и видял озьбеното, застинало лице на умрелия и казал: "Ти се смееш, но знаеш ли мен колко ме заболя..." Та не винаги ни е до смях ;-Ь

ъпсурда, това е което ни се струва смешно - те затова и кратките вицове се ценят повече

четох в една книга, че вицовете ги били измислили извънземните, за да ни тестват - нещо като с белите мишки - яяя да видим сега на това дали ще се смеят

е смешен. А книгата, която си чела е стара, стараааа (разказът, който визираш е писан някъде 57 година ;-P), ама много поучителна. Признавам че темата донякъде е почерпена от този разказ (само че основната идея не беше тестването, а това че човекът е единственото смеещо се животно - както се оказало - по смеха извънземните разпознавали чисто човешката реакция)

мислиш ли?? бих се заклела, че котката, която имах, адски нагло ми се смееше след и по време на извършването на поредната беля, познавам и други такива животни
а има хора, които никога не биха се смяли на филмите на чаплин, например
всъщност и аз мисля че са по-скоро тъжни, но когато салонът се залива от смях...
не напразно казват, че смехът е заразителен....

Аз, моя милост и Айрин (с Джим Кери). Съвсем нов е... ако не си - препоръчвам ти го. Та има една сцена в която главният герой изпада в едно адски мило, тъжно и пълно с откровения настроение... въобще - много тъжна сцена. Обаче ... носът му е счупен и докато героят плаче, носът му просвирва на всяко вдишване. Хем не върви да се смееш. Хем адски смешно. И аз се смях, обаче ми беше кофти. А после като се замислих - защо всъщност се смеят хората, на какво се смеят? И ... реших да питам в клуба ;-)

zashto takova krasivo neshto, kato smeha...triabva da se svarzva sas smeshno, i po-smeshno s vic...

ми не знам всъщност. Като се замисля - права си! Човек може да се смее и на други неща... Не само на вицове ...а ако любимия човек ти разкаже виц?! Добре, де - добре, преставам ;-)

smeha i nadsmivaneto...ne sa si bratche i sestrichka, nali?
i chesno, ne pomnia vicove...i vinagi sa mi, kato novi...i razkazvacha samo se kefi ot moito hihotene, ako ima takova...
i chovek se smee, kogato se e pochuvstval vesel...ot neshto, koeto e zaradvalo dushata mu...