Мисъл

"Фалшиви умове са онези, които нямат чувство за истината, а само за дефинициите, които се взират в мозъка си, вместо да гледат пред себе си, и които се съветват с мислите, които имат за нещата, а не със самите неща"

Жозеф ЖУБЕР

че можеш дори и да мислиш?;)))))))

само цитирам мисълта на човека...

можеш и да мислиш, нали?или греша?отново?!
:)))))))))

Чакай, чакай, въпроса ти в такъв случай е продиктуван от убеждение /до сега/, че не мога да мисля, така ли?

И защо се занимаваме с мен, когато предложих един
френски литератор, който до сега не ми беше никак известен?

мислиш;)))))

обаче ти си ми по-интересен от този френски и неизвестен ми литератор

мммммдаааа:)))

Човека говори за това,че не можем и не трябва да се опитваме да отделяме мисълта от чувствата.Това ни прави неповторими същества,тук на Земята.

Мисъл и чувства са неделими само ако не те громи вътрешна борба или не чувства загуба вътре в теб. Тогава и мисъл и чувства си обръщат гръб и трудно се намират отново.
Това пък е мъдрост на Фанагорийците.

Кажи ми броднико, не е ли вярно че хората възприемат нещата около себе си единствено чрез сетивата си? И тогава и само тогава съставят своята оценка за тях - значи те осмислят макар и скрито околното - и следователно те контактуват не със самите неща а със своята представа за тях!

Кой може да се похвали, че знае и вижда самите неща а не образите им изградени от собствените възприятия?! Дори и Фанагорийците не мога да кажат, че знает много повече за световете наоколо...

За фанагорийците не зная-не съм се докосвала до тях/някак си не ми се иска/,но за летящите-чувстватаимислите са неделими.

...не е ли изстрадана мисъл,а страданието не е ли чувство,което е преплетено пак с мисли и ......

Според мен става въпрос именно за това, че представата ни за нещата бива породена, взаимствувана, научена от някъде, научена от самите нас, докато сме вървяли по някакъв път,/който не непременно е правилният/, т.е. представата може да бъде илюзорно представяне на нещата. Докато простото им възприятие направо те предпазва от грешка. Едно нещо е това, което си е, ние можем да го представим като нещо друго, ако това ни е необходимо, т.е. да си послужим с него, но да го приемем в погрешна представа за нещо друго, какжо правим? Заблуждаваме себе си ли?

Така си тълкувам тази мисъл, а за този Жозеф Жубер, ще дам в отделна тема биография и куп мисли от него, интересна личност е той, според мен.