Ден
4 отговора
101 прегледа
Ден
ДНЕВНИКА НЕ ЕДИН ДУХ
Невидимия свят.Онзи който гледайки в огледалото на деня не отразява нищо друго освен обичайните и очевидни форми на предметите и сенките падащи от съответните предмети.Всичко беше някак си твърде нормално ....твърде обичайно...твърде съмнително..поне за мен...Един странстващ Дух..който бе пожелал да напусне света на живите и никога повече да не се прибира обратно в него.Но така си мисли всеки дух напуснал матерялната си форма за по малко от 2 психологически години.Никой не знаеше ,че всичко на този свят(и на още няколко билярда световя...и още няколко стотин мега билярда зараждащи ) се движеше и управляваше от разумна форма на съзнание която далеч надхвърля всички представи на всички подформи които е създала..това въпросното свисше съзнаие..което се намира навсякъде във Вселената и съдава нещата така както самото то наглася условията за определените (отново)въпросни неща оставяйки своя собствен печат завинаги ...рисувайки най- удивителната картина представяна в близките 121 милярда светлинни години.Някога когато бях в трансформираните си прехвърляния ту в дърво ту в животно..та накрая и до човек аз силно се надявах да проумея една малка за тогаващното ми съзнателно мислене иастина ,а именно "Какво е това нещо което движи всичко това което наблюдаваме и знаем,че е подчинило всичко на своите логически и нелогически реалности давайки всичко от себеси за да го направи истина..и още куп подобни въпроси и въпросчета"
Не чаках много за да ги търся.....още след втория цикъл на Земния ден аз вече се бях спуснал по склоновете на ужасната Марсианска повърхност...и наистина много се удивих когато установих,че и там има живот..Не беше нужно да го видя или чуя..аз го усещах..Вярно не беше толкова разумен колкото човешкия..но си имаше своите положителни черти...Макар този коментар да ме вкарва в човешките представи като някой жив жител на Земята който си изказва своето субективно мнение..но какво да правя като се замаях от прераждания.....122 прераждания като човек..Не ми беше лесно..Но сега макар да имах какво още да се уча аз реших да направя една огромна пауза в космичното пространство като се завирам къде ли не...Е това не е разрешено..но в последните мои между животни паузи изучавах тънкостите на това да преминеш през всички ограничения които са наложени от Силата за да не се получават неприятни инциденти.И макар до сега да съм разбрал,че няма случайни неща и това,че съм разбрал как да минавам през места които е забранено е с изричното знание на Моя любимец...Силата..и създателя..не зная дали те са едно и също същество но зная,че и двамата са съзали центрове за връзка и когато искаш да им кажеш нещо те винаго без изключение те чиват.Е понякога когато си загазил яко и те с радост наблюдават как се мъчиш от нещо в което насила си се напъхал не само не ти помагат..но и може да те наградят с моментално прераждане..аз например в началото 26 пъти имах моментални прераждания и за миг не можех да подуша космичната хармония и шир..Та за това сега се мотая на воля..и по този повод макар да ми се иска да съм минал между капките на закона съм твърдо убеден,че Силата знае за моите волности..но какво от това..Тя е моя майка и създателка и вероятно знае,че аз съм един търсач на високи трансформационни местообитания във Вселенските магистрали.Стига съм говорил за тези малки подробност.Всичко започна в деня когато и за миг не съм предполагал,че ще напусна Земния си живот.Бях твърде улисан в житейските си всекидневни монотонни работи.Нищо усобенно..ставаш...недоспал...разртриваш усърдно очите си и се питаш какво ли ще ти донесе поредния меланхолен ден.Пълен с почти 90% ясното по повод как точно ще ти мине..Е това за мен лично винаги се свеждаше до 30% защото когато всички тръгваха за работа с колата си по най кртаткия и сигурен път ..аз естествено избирах не само най заобиколния но и най несигурния.Не заради друго а просто защото не обичах да се подчинявам на законите на Житейските закоравели дадености и представи за това какво е всъшност добрия и щастлив живот.Всичко което желаех е да избягам от цялата тази шумотевица и хаос която се създаваше като чели нарочно..Не ,че не се погаждах добре с хората и ситуациите които ми се случваха ежедневно..Не.Просто исках да напипам пулса на разума..който не е достигнал до тук седейки по цял ден пред телевизира или компютъра...ровейки в хладилника или кофите за боклук и търсейки нещо за хапване...Този свят наистина не беше стигнал до тук по този начин който всички ние сега практикуваме абсолютно усърдно и старателно...За нас почивката е не самата почивка а представата на другите за почивка ..та водейки се по акъла на разни шушомиги ние се улежахме и заприличахме на същества който загубиха връзката с природата..а тя е най добрия другар и слушател.Знаеет ли,че сега като дух говорих с една от многото разумни форми...която се намеираше на една от извън слънчевите планети ..та та...се докоснах до един от тяхните на Земен език Шамани ...който от как видях наистина се впечатлих..Той говореше или много или малко но никога с недомлъвки...Разказа който проведохме беше дълаг та за това ще спомена ,че основното за което стана въпрос е,че Земята скоро ще се влезе в друга фаза и цялата наша глупава деиност която сме извършвали върху нея мислейки си ,че я вършим за наше добро ще се окаже погрешна мисловна стратегия на Земните жители.Скоро те ще съжаляват аз всичко което са сторили на своята собствена Земя.Създали живот които се подхранва от заблуди и грешни представи(и сметки бих казал аз) те вече са обрекли своята майка хранителка на смърт.Жалко..ще стане много пренаселено всичко около слънчевата система..Но какво от това ..таак или иначе ще се намерят места където отново ще заселим нашата ексЗемна енергия....и там..всичко отново.....Ох направо не ми се мисли..Но и нямам какво точно да мисля върху това поради факта,че не ми е дадено да го правя качествено...Това може да изненада някой но си е факт годен и действащ за всички Земляни..
Но да се върна към деня в който напуснах всичко което ми беше до болка познато.Въобще не се притеснявах от смърта тя бе нещо като параход който с удоволствие чаках.Не ,че нямах близки и приятели с които за нищо на света не бих се разделил..Но нали знаех ,че смърта е едно твърде добро начало за всичко което ми предстоеше.
Тръгнах с колата по най- скапания и дълаг път за моята работа.Бехе досат хубав ден.Времето беше слънчево и Слънцето някак си прежуряше в макар ранния час.Беше есен но уви по нищо не си личеше ..листата не бяха още пожълтели и имаше толкова много трева навсякъде.Дори се учудих на няколко жълти минзухара които направо ме хвърлиха в дълбоки рамишления за това какво всъшност се случва на Земята и колко много се е променил климата.Но тези ми размисли бързо се изчрпаха с появата на един голям мишелов.Господи тази птица беше прекрасна..някак грациозното и летене те пренася назад във времето когато всичко е било някак по спокойно и разумно..е не,че е било много разумно..Но както и да е..
Невидимия свят.Онзи който гледайки в огледалото на деня не отразява нищо друго освен обичайните и очевидни форми на предметите и сенките падащи от съответните предмети.Всичко беше някак си твърде нормално ....твърде обичайно...твърде съмнително..поне за мен...Един странстващ Дух..който бе пожелал да напусне света на живите и никога повече да не се прибира обратно в него.Но така си мисли всеки дух напуснал матерялната си форма за по малко от 2 психологически години.Никой не знаеше ,че всичко на този свят(и на още няколко билярда световя...и още няколко стотин мега билярда зараждащи ) се движеше и управляваше от разумна форма на съзнание която далеч надхвърля всички представи на всички подформи които е създала..това въпросното свисше съзнаие..което се намира навсякъде във Вселената и съдава нещата така както самото то наглася условията за определените (отново)въпросни неща оставяйки своя собствен печат завинаги ...рисувайки най- удивителната картина представяна в близките 121 милярда светлинни години.Някога когато бях в трансформираните си прехвърляния ту в дърво ту в животно..та накрая и до човек аз силно се надявах да проумея една малка за тогаващното ми съзнателно мислене иастина ,а именно "Какво е това нещо което движи всичко това което наблюдаваме и знаем,че е подчинило всичко на своите логически и нелогически реалности давайки всичко от себеси за да го направи истина..и още куп подобни въпроси и въпросчета"
Не чаках много за да ги търся.....още след втория цикъл на Земния ден аз вече се бях спуснал по склоновете на ужасната Марсианска повърхност...и наистина много се удивих когато установих,че и там има живот..Не беше нужно да го видя или чуя..аз го усещах..Вярно не беше толкова разумен колкото човешкия..но си имаше своите положителни черти...Макар този коментар да ме вкарва в човешките представи като някой жив жител на Земята който си изказва своето субективно мнение..но какво да правя като се замаях от прераждания.....122 прераждания като човек..Не ми беше лесно..Но сега макар да имах какво още да се уча аз реших да направя една огромна пауза в космичното пространство като се завирам къде ли не...Е това не е разрешено..но в последните мои между животни паузи изучавах тънкостите на това да преминеш през всички ограничения които са наложени от Силата за да не се получават неприятни инциденти.И макар до сега да съм разбрал,че няма случайни неща и това,че съм разбрал как да минавам през места които е забранено е с изричното знание на Моя любимец...Силата..и създателя..не зная дали те са едно и също същество но зная,че и двамата са съзали центрове за връзка и когато искаш да им кажеш нещо те винаго без изключение те чиват.Е понякога когато си загазил яко и те с радост наблюдават как се мъчиш от нещо в което насила си се напъхал не само не ти помагат..но и може да те наградят с моментално прераждане..аз например в началото 26 пъти имах моментални прераждания и за миг не можех да подуша космичната хармония и шир..Та за това сега се мотая на воля..и по този повод макар да ми се иска да съм минал между капките на закона съм твърдо убеден,че Силата знае за моите волности..но какво от това..Тя е моя майка и създателка и вероятно знае,че аз съм един търсач на високи трансформационни местообитания във Вселенските магистрали.Стига съм говорил за тези малки подробност.Всичко започна в деня когато и за миг не съм предполагал,че ще напусна Земния си живот.Бях твърде улисан в житейските си всекидневни монотонни работи.Нищо усобенно..ставаш...недоспал...разртриваш усърдно очите си и се питаш какво ли ще ти донесе поредния меланхолен ден.Пълен с почти 90% ясното по повод как точно ще ти мине..Е това за мен лично винаги се свеждаше до 30% защото когато всички тръгваха за работа с колата си по най кртаткия и сигурен път ..аз естествено избирах не само най заобиколния но и най несигурния.Не заради друго а просто защото не обичах да се подчинявам на законите на Житейските закоравели дадености и представи за това какво е всъшност добрия и щастлив живот.Всичко което желаех е да избягам от цялата тази шумотевица и хаос която се създаваше като чели нарочно..Не ,че не се погаждах добре с хората и ситуациите които ми се случваха ежедневно..Не.Просто исках да напипам пулса на разума..който не е достигнал до тук седейки по цял ден пред телевизира или компютъра...ровейки в хладилника или кофите за боклук и търсейки нещо за хапване...Този свят наистина не беше стигнал до тук по този начин който всички ние сега практикуваме абсолютно усърдно и старателно...За нас почивката е не самата почивка а представата на другите за почивка ..та водейки се по акъла на разни шушомиги ние се улежахме и заприличахме на същества който загубиха връзката с природата..а тя е най добрия другар и слушател.Знаеет ли,че сега като дух говорих с една от многото разумни форми...която се намеираше на една от извън слънчевите планети ..та та...се докоснах до един от тяхните на Земен език Шамани ...който от как видях наистина се впечатлих..Той говореше или много или малко но никога с недомлъвки...Разказа който проведохме беше дълаг та за това ще спомена ,че основното за което стана въпрос е,че Земята скоро ще се влезе в друга фаза и цялата наша глупава деиност която сме извършвали върху нея мислейки си ,че я вършим за наше добро ще се окаже погрешна мисловна стратегия на Земните жители.Скоро те ще съжаляват аз всичко което са сторили на своята собствена Земя.Създали живот които се подхранва от заблуди и грешни представи(и сметки бих казал аз) те вече са обрекли своята майка хранителка на смърт.Жалко..ще стане много пренаселено всичко около слънчевата система..Но какво от това ..таак или иначе ще се намерят места където отново ще заселим нашата ексЗемна енергия....и там..всичко отново.....Ох направо не ми се мисли..Но и нямам какво точно да мисля върху това поради факта,че не ми е дадено да го правя качествено...Това може да изненада някой но си е факт годен и действащ за всички Земляни..
Но да се върна към деня в който напуснах всичко което ми беше до болка познато.Въобще не се притеснявах от смърта тя бе нещо като параход който с удоволствие чаках.Не ,че нямах близки и приятели с които за нищо на света не бих се разделил..Но нали знаех ,че смърта е едно твърде добро начало за всичко което ми предстоеше.
Тръгнах с колата по най- скапания и дълаг път за моята работа.Бехе досат хубав ден.Времето беше слънчево и Слънцето някак си прежуряше в макар ранния час.Беше есен но уви по нищо не си личеше ..листата не бяха още пожълтели и имаше толкова много трева навсякъде.Дори се учудих на няколко жълти минзухара които направо ме хвърлиха в дълбоки рамишления за това какво всъшност се случва на Земята и колко много се е променил климата.Но тези ми размисли бързо се изчрпаха с появата на един голям мишелов.Господи тази птица беше прекрасна..някак грациозното и летене те пренася назад във времето когато всичко е било някак по спокойно и разумно..е не,че е било много разумно..Но както и да е..
Една приказка за тесногръдието:
Веднъж‚разхождайки се‚улисан в наблюдаването на небето и звездите‚Талес не видял един ров пред себе си и паднал в него.Дотичала прислужницата‚съвършенно непорочна в интелектуално отношение‚и занареждала:"Ти‚Талесе‚не можеш да видиш това‚което ти е в краката‚а се надяваш да проумееш онова‚което е на небето".Талес и се присмял на свой ред:"Народът се надсмива над подобни неща и има предимството‚че философът не може да му се отплати със същото.Но хората не разбират‚че и философите се надсмиват над тях‚защото те‚разбира се‚не могат да паднат в рова‚тъй като веднъж завинаги лежат в него-понеже не поглеждат към по-висшето."
Чудесен си приятелю‚Дух‚сърдечен поздрав:Атина
Чудесен си приятелю‚Дух‚сърдечен поздрав:Атина
