Някъде

дълбоко в себе си (а може и съвсем на повърхността) усещали ли сте, че сте добри само, когато са добри с вас?

да, определено съм го усещал. а не е ли голямо предизвикателсто да си добър към другите, когато те не са добри към теб? как мислиш струва ли си? А да бъдеш добър към тези, към които изпитваш само лоши чувства (като завист, досада, дразнене)?

Аз почти винаги го правя, въпреки че се старая се да не се принижавам до лошите, държейки се лошо като ответна реакция. Но то си е така - може би някакъв защитен механизъм там, вътре, дълбооооко, дълбоко и става без да искаш...
или поне при мен...

"Трябва да се стремим да бъдем обичани, защото хората са справедливи единствено към онези, които те самите обичат"

с мен са добри (повечето пъти), когато аз съм добра с тях. Що така? То май е същото като твойто, Лилитук, с една малка разлика - посоката е отвътре навън.

А всъщност е в правилната посока ;)))
Естествено, че трябва да сме добри и ще предизвикваме доброта около себе си

...наистина това е инстинктивната реакция.

А лесно ли е да се обясни, защо понякога са лоши с нас, с размисъл, без озлобление.
Колко трудно е понякога отвъд заложения ни инстинкта на "огледалното поведение" :-)))