Защо?

Имам едно питане: Ще ми кажете ли защо се срещате реално? Не се ли получава така, че си разваляте удоволствието от виртуалното общуване?

но получаваме такова от реалното. поне понякога.

Истина е, че огромната част от удоволствието на анонимността си отива. Когато пък отношенията станат по-близки, щем не щем пренасяме условностите от живия живот и тук - опасенията да не паднем в очите на вече реалния познат, да не излъжем очакванията му, да поддържаме някакъв си статус... така е. От друга страна е глупаво човек да си създава легенди за участниците в клуба. Аз така бях направила - създала си бях мой свят с НЯКАКВИ събеседници. После се оказа, че тези - НЯКАКВИТЕ си имат имена, лица, характери, реално съществуване, поглед, усмивка.Да, малко стряскащо. Но пък другото беше лъжа.

Труден въпрос, наистина. Колкото повече се опитвам да отговоря, толкова повече се забърквам... ;о)))

просто е друга реалност. Ако един човек е убедителен в своята виртуална личност - защо тогава да не е истински (виртуално разбира се)

виртуални личности, а за така наречените "свещени чудовища". Тоест виртуалните хора-легенди, които приемаш за авторитет (рядко безспорен, но все пак доста силен). Понякога, ако си пристрастен към клубовете, се случва да изпаднеш под влияние на някого, изграждаш около този човек легенда, търсиш го по темите, по различните клубове, питаш го под път и над път за неговото мнение, гледаш да му угодиш с мнението си, преследваш го и т.н. В различни форми и с различна сила, разбира се. Но ако се стигне до такова положение, аз лично предпочитам да "убия чудовището", за да остане човекът зад него. Въпрос на избор. :о)))
Говоря за конкретния си опит. но, както обичат да казват лекарите когато не знаят нещо, всеки организъм реагира индивидуално... ;о)))))

О, да - никога не трябва да се забравя че от другата страна също стои истински човек. Но, Чипоноске, с истината също се случва да съжалиш. Разваляйки красивата лъжа с разкритието на "грозната, но ИСТИНА" всъщност си изхвърлила бебето заедно с водата (или си извадила очите, рисувайки вежди, или ... все в тоя дух метафори).

Все пак... клубовете, чатовете - те са по-скоро само една интелектуална "игра на личности". Играй, наслаждавай се, но не прекалявай ;-)

... честно казано и аз плача на тъжните филми, въпреки че много добре знам, че това е само режисьорска и актьорска игра. Но какво от това? За мен, в ТОЗИ момент, ТОВА е истинско...

каза си е чиста истина... за тебе... :о)))

Кофтито е, че понякога човек изпада в едни такива моменти, че единствената му връзка със света може да останат клубовете. И тогава напълно изключва, че е само интелектуална игра. Ако не си изпадал в този вид самота, няма как да разбереш за какво става дума.

и когато човек е в положението, за което ти говоря, всяка дума, казана тук може да предизвика бури, вихри, потоп от сълзи, еуфория и какво ли още не. Сериозно ти говоря - сигурно е имало повече моменти, в които съм се присвивала от болка от дума, написана тук, отколкото от дума, казана на живо.

И тогава какво? Правиш така, че да е казана на живо, а не написана тук. Просто до гениалност!... :о)))

Уф, днес и без това нещо ми тежи. Отказвам да мисля сериозно и за това. Още повече, че яростно защитавах твоето мнение в продължение на повече от година, а се познавам на живо с някои от симпатягите тук само от месец. Не разкъсвай така сърцето ми между настояще и минало, ако обичаш, който и да си и с каквато и погрешна представа да си за омразният ми придатък, наречена "мой нос"... :о))))

Чао, лек ден.

Добре, и аз спирам дотук. Лек ден и на теб

P.S. Колкото до носа - единствената представа за него идва от симпатичното "o" между ":" и ")". На мен ми изглежда чип, но явно съм сбъркал ;-)

Получава се ТОТАЛНО общуване :)
И аз го оОобичам ..

А ти - обичаш ли да говориш за секс преди секса?

Иначе - да - донякъде си прав, нещата са различни,
но понякога искаш това, което правиш да е просто флирт, друг път искаш да си е направо съблазняване, трети път - въобще не знаеш - нито какво искаш, нито какво правиш.
Инстинкти бейби,
омешаш ли ги с идеи, става опасно.
Контактът с хора е съблазън и двата Свята плачат за прелитане един от друг ;)))

~*~

P.S. ХПетре - ела да ме набиеш, пак го обърнах на .. хм .. тленни словообрази ;)))))

r u nuts
or uat:))

Че забърка дори и мен, като имам предвид друго твое мнение, :-)

?

ама наистина ли ти се е случвало да си създадеш подобен виртуален идол?? :)))

и то един да беше - с мед да го намажеш, а те - цели пълчища... :о)))

а що така???

Що? Ти завиждаш ли? :о)

за какво да завиждам? нима ти харесва да си създаваш кумири и после да си ги развенчаваш сама???

по-добре е отколкото да си ги създам и да си живея с тях цял живот, нали? Доказва способност за преоценка и обективност. И аналитичност. Ъхъ. Да видиш ти... :о)))

Ти що ми се връзваш? Непрекъснато повтарям, че лъжа и все ще се намери някой да ми се върже.... Поне за 2-3 постинга. Споко бе, Мислител. Весело да става... :о)))

Аз за разлика от теб не си създавам кумири ;)))

Пак не ми излезе късметът! Тъкмо си викам, че някой ще затаява дъх пред дълбокомъдрите ми писания... Ей, не е честно значи! С кво е по-велик Достоевски, примерно, от мене? Да не е писал по-хубаво? Или по-мъдро? Единственото му предимство е, че е умрял.

Добре де, ще почакам още някое време, но обещай поне, че като наваксам разликата с Достоевски, ще си ме направиш кумирче... едно такова, малко... А? ;о)))))