***

Когато някой те отмине
остава пустота
на дори и да премине
гледаш пътната врата

Излишно говорим...
излишно мълчим...
навътре се ровим,
но май че грешим.....

Отвън е черупка
а вътре е хаос
и думите нижем ги
без никаква жалост

а спрем ли внезапно
в мълчание тежко
с надежда обратно
да върнеме нещо
неказани думи отвътре гризат ни
и тъй си остават нещата безпътни

Това дали значи,
че пътища няма?
Нали всеки крачи
с надежда голяма
да върне искрите
в зениците мътни,
за да престанат да бъдат
нещата безпътни?...

пътечки има и магистрали,
натискаш педала и фарове палиш,
искрите в очите са маловажни
щом търсиш асфалта, а не паважа

А не води ли той към илюзии празни
и към неща все тъй маловажни?
Животът ни често е грозен и скучен
с надежди и пориви все тъй несполучни
Красиви копнежи угасват удавени
в реалността ни от злото покварена...
Кога ли ще видим светлината заветна,
от всички жадувана, но все тъй далечна?

Снощи на ясното небе,
две падащи звезди съзрях,
и нищичко за себе си не пожелах...

Когато отворим душите си верни
и думите хвърлим в жарта лековерни
живота е скучен, когато ги няма
любов, вярност, истина
...остава само измама

...измама
за двама...
С глас, или няма
тя ни поглъща
в бездънната яма
и да се връща
на никой не дава...