Красотата

Какво точно е красотата? Универсална ли е или индивидуална? Може ли нещо да съществува без нея? Има ли смисъл човешкия живот без красота?

И не знам какво е!

Но животът без красота има смисъл, точно колкото и обяда без десерт!

защо опорочаваш темата с разни кулинарни сравнения? ;))
Все пак човек яде, за да живее, а не живее за да яде, поне така би тябвало да бъде хехе :)
а на мен ми се струва, че е и универсална и индивидуална едновремено, но и аз не мога да си го обясня как става така...

Те много разбират и от естетика и от кулинария!

добре, ще питам :)))))

Красотата е в мисълта.

Е,не така де!Рече и отсече-мисълта!Красотата е около нас,в нас-но е нещо което човек усеща и среща рядко.Красотата те погалва и изчезва и човек си остава с вечното търсене.

красотата беше в мисълта, то аз щях да съм красив. Но аз не съм красив, ergo красотата явно не е само в мисълта ;))))
(голема работа била логиката бреееей )
А че красотата изчезва, категорично не съм съгласен! Може ние да спрем да я виждаме за момент, но тя си е там. За който може да я открие!

... чудесни :)
Къде откриваш красотата?
Само не казвай, че питаш заради едната размисъл :)

стремя се да открия красотата във всичко, лилитук. не винаги успявам. но се опитвам! откривам красотата в хората. външна и вътрешна. красотата в изкуството и тази в природата... красотата в малкото и в мащабното и...
сега не ми се пише. не искам да загрозявам красотата с думите си :))

ще стане така

не загрозявай нищо тогава
мълчи
не говори
не пиши
не мисли
нищо не прави
гледай я
поглъщай я... винаги, когато се докоснеш до нея
в това е красотата на красотата си мисля

... а иначе.. виждаш ли какви са думите?
абсолютни предателки

а човекът/съществото, което ги използва. докато съм жив ще се стремя да сътворя красота по всички познати ми начини. и с думи също. дори и да не се получава, ще се стремя. а след смъртта си само ще гледам. и ще се наслаждавам на гледката :)))
красотата не се поглъща. в поглъщането на красота няма нищо красиво. красотата се споделя.

т.е. опитвам се да измисля, по-скоро да си спомня
за някоя споделена красота

имало е
не може да е нямало

да, всъщност е имало много

защо обаче... ето гледам мене си... защо, когато си сам за дълго, много дълго време красотата започва да изглежда такава сякаш неделима, сякаш възможна за възприемане единствено когато си единствен ти с нея.... отчуждение ли е това?

не питай мен. Аз съм сам откакто се помня. И винаги ще бъда сам, защото едва ли ще срещна други, които да търсят красотата там, където я диря аз. Но това не ми пречи да я споделям с останалите, когато я открия. Да я соча с пръст и да викам "еееей, гледайте бе, заспиии"

красотата да наранява?

понякога красотата е толкова много, че човек не може да я побере цялата и изпитва особена сладка болка, чувство, което не може да бъде сравнявано с никое друго. случвало ми се е. по хубаво нещо не съм изпитвал. но е мимолетно, за съжаление.
красотата може да наранява и по друг начин. ако искаш да я притежаваш, но не можеш. тогава наранява чрез егоизма, алчността, завистта... но не бих казал, че красотата е виновна в случая. тогава тя има само косвено въздействие.

извратена красота?

и това красота ли е или не е?

и още....хм... не питам ли повече отколкото трябва... но може би ще е последното, което ще те питам

красотата убива ли?

не мога да си представя думата "извратена" редом с красота. всъщност мога, но не искам да си го представям :))
красотата убива. убива всичко лошо. но и тя също може да бъде убита, задушена от пошлото в нас...
може би наистина питаш повече отколкото трябва, питаш такива неща, на които не ми се иска да отговарям. за които не ми се иска дори да мисля...

искам и друго да те питам, защото отговаряш някак с готовност

а ако някак си, някога... нещо се обърка и някой пленен от гледката в пропастта например, съвсем забрави, че надолу е опасно и скочи, за да се приближи по-близо и по-близо, и по-близо до онова, което разтваря сърцето му... тогава...

тогава какво?

според мен сте прави двамата.
красотата се споделя, в противен случай няма как да се "вземе". трябва да се "види" и да се изживее. когато си сам, само усещаш собствената си красота. и се подготвяш да я споделиш с който иска и има нужда от нея.
а думите...не че развалят, а по-скоро не достигат в някои случаи. ама то лошо няма. те не са единствените средства за общуване, нали?