Самоанализ

Един въпрос, с подточки, се върти в главата ми от известно време:

Може ли прочетените книги да са формирали основно личността ми такава, каквато е?

В случаите:

1. Ако авторът е писател-реалист, чиито произведения са отражение на действителността и визират едни общоприети обществени ценности?

2. Ако писателят ни представя идеализирани, през собствената му призма, отношения, пресъздадени с едно невероятно майсторство, но срещани твърде рядко в реалния живот?

3. Ако писателят само изключително умело ни запознава със собствените си противоречия с действителността, породени от: коренна промяна в мислене и битие, на основание разлики в религии, обществен строй или замяна на стари с нови ценности, без обаче да показва решение. Или заключението му представлява само няколко обобщаващи въпроса, чиито отговори всеки сам трябва да намери.
Ами ако не ги намери? Без тези отговори трудно или лесно се живее? Ами ако избере грешен отговор?

И ако съм осъзнал принадлежност към някоя от категориите по-горе, възможна ли е коренна промяна в собствената ми представа за нещата?

Възможни ли са винаги корекциите, които една личност би искала да направи в себе си?

А ще иска ли да ги направи?

И ако не, какво ще я накара да не предпочете осъзнатата и необходима за нея промяна пред рутинното? А обратното?

Толкова много въпроси. Ще се радвам да чуя мнението ви по темата.

Брод, /мост към самопознанието,:)))/

Книгите са като хора, всяка от тях е различна. Най-ценни са книгите, които поставят въпроси за размисъл, а не наръчниците по позитивно мислене или успех в бизнеса например. Видиш ли книга с готови рецепти, бягай от нея. Дори и да е готварска. Има нещо обидно в такива книги.

Хубавото на хубавите книги е, че всяка от тях оставя по частичка в теб, без непременно да иска да я приемеш като последна истина.

Ако си чел достатъчно, със сигурност не си се причислил към нито една от трите категории.
В юношеска възраст четенето ни формира модели за поведение, но когато пораснем като читатели, започваме да откриваме и светлосенките в черното и бялото на любими и презирани герои, а дори и да харесваме някои от "лошите" и да не приемаме някои от "добрите", въпреки авторовите намерения.

Четенето ни учи да мислим, т.е. да си задаваме въпроси. На някои от тях си отговаряме скоро, на други - по-късно, след като прочетем още книги, важното е, че и в единия, и в другия случай ни остава ХЪСЪТ ЗА ЧЕТЕНЕ. Най-хубавите книги са тези, за които никога нямаш усещането, че са прочетени.

Коренна промяна в читателските ти вкусове нито е възможна, нито е желателна. Ценна за теб е промяната, при която непрекъснато усъвършенстваш вкуса си към книгите, без да отричаш любимите приказки от детството. А въпросът за предпочитанията към рутинното пред един добър читател просто не стои. Читателят обича да чете и умира като читател, ако не чете още и нови книги и ако не опитва нови жанрове и автори, които поставят пред него нови въпроси за размисъл, следователно за четене. Читателят е полумъртъв и когато опитва нови и различни неща с предварителната нагласа, че те не са по-добри от вече оценените от него като добри.

Рутината в четенето може да ни бъде утеха в тежки моменти, но за малко. Ако си заточеник на самотен остров, по-добре чети любима и безброй пъти четена книга, докато се стабилизираш психически и отново се отвориш за себе си. Но ако си нормален и жизнен човек, въпросът ти е неразбираем за мен. Рутината е за необичащите да четат. Обичащите търсят промяната.

Книгите за размисъл... това е третата категория, спомената от мен.

Четенето в юношеска възраст не формира ли онова, в което се превръщаме, като пораснем?

Да, четенето ни кара да мислим, но за всеки в различна посока. Според принадлежността може би към някоя от категориите.

Тук не говоря за промяна в читателските вкусове, а за промяна в мисленето. Например, ако мисленето ти е следствие от изградената личност от едната категория, към мисленето от другата. Рутинно наричам оставането в едно мислене, въпреки усещането /и влечението/ за промяна.

Благодаря ти за мнението, Библиотекарка. Но сега виждам, че темата ми остана неразбрана. Аз самият нямам проблеми с четенето, всеяден съм, мога да започна една книга, макар че усещането ми за нея не е положително, дори може да не я довърша, но ще поглена в нея. Въпросът ми беше какво е положението с мисленето, когато принадлежиш към само една категория? Това не е ли недостатъчно, защото те държи настрана от другите категории, не те ли ограничава в един само кръг?

Мнението ми е, че ако в детско-юношеската възраст не е имало правилен подбор, в градация, на онова, което се чете, може да те прати в една от категориите / не претендирам за точност там, могат да бъдат няколко десетки категории, но КАТЕГОРИИ./ Най-добрия вариант е правилното избиране на литература, и тогава книгите от третата категория, които ни карат да мислим, ще ни доведат до така желаните отговори.

А четенето САМО на книги от третата категория, които ни навеждат на размисъл, без да имаме необходимата основа, определям като вредни, защото от къде ще дойдат отговорите? А въпроси без отговори, това каква хармония е?

без грам съдържание в тях!
(това ще да е заради книгите, които си чел преди 10-15 години)

Нали човек сам си избира какво да чете, дори и да окажат някакво влияние книгите върху изграждането на личността, то си е предопределено в предпочитанията на човека към определен тип книги!

А най-подходящи за четене и съответно най-малко четени от тийнейджърите са учебниците - те дават много отговори на повечето елементарни въпроси и дават база за задаването на по-сложни и интересни върпоси

"""Нали човек сам си избира какво да чете, дори и да окажат някакво влияние книгите върху изграждането на личността, то си е предопределено в предпочитанията на човека към определен тип книги!"""

Говорим за едно и също, само че аз казвам, че когато има неправилен избор на това, какво да се чете, се стига до влизане в някоя от категориите.

А за учебниците си прав, само че не всички учебници дават това. Нали не става въпрос за професионална ориентация, а за формиране на личността от вътре?